Решение № 448 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2007 г.

Решение № 448 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5924/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от Т. Б. К. и П. К. К. и двамата от гр. В. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, девети граждански състав № 837/7.05.2007 г., постановено по гр. д. № 479/2006 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд, ХII гр. с. №..09.2005 г. по гр. д. № 4299/2004 г., с което е развален сключения на 6.12.1988 г. с нотариален акт № 1* том ХVII, дело № 6085/1988 г. на нотариус при ПРС договор, по силата на който Я. Д. Г. ЕГН ********** от гр. П., бул. "М" № 29, ет. 2, ап. 4, със съгласието на съпруга си И. В. Г. е продала на сина си Т. Б. К. ЕГН ********** по време на брака му с П. К. К. и двамата от гр. В., кв. "В" 2, бл. 34, вх. Б, ет. 8, ап. 44 собствен недвижим имот: апартамент в гр. П., ул. "С" /сега бул. "М" № 29, вх. А, етаж втори от блок № 4 "У", застроен на 66.21 кв. м., при посочени граници, ведно с избено помещение № 61 и с 1.19 % идеални части от общите части на блока и от правото да се държи апартамента в държавна земя и ползване на същата, срещу задължение за гледане и издръжка на продавачката и на нейния съпруг докато са живи, поради неизпълнение на договора. С жалбата се поддържа, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "а" ГПК. Конкретни оплаквания: решението е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства; отказано им е събиране на доказателства по изпълнението на договора, както и че между страните е сключен договор за дарение, а не договор за гледане и издръжка. За ответницата по касация Я. Д. Г. жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от процесуалния й представител адвокат с. Поддържа, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с целия събран доказателствен материал. Подадена е от П. К. К. и от Т. Б. К. частна касационна жалба против определение на Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение-девети граждански състав № 1177/22.05.2007 г. по гр. д. № 479/06 г., с което по молба на Я. Д. Г. по чл. 192, ал. 4 ГПК жалбоподателите са осъдени да й заплатят направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 200 лв. По повод на частната касационна жалба е образувано ч. гр. д. № 1699/2007 г. по описа на ВКС, ГК, четвърто отделение, по което с определение № 441/07 от 25.10.2007 г. съдът е прекратил производството по делото и е указал, че частната касационна жалба следва да се разгледа в касационното производство, образувано по жалба срещу въззивното решение. За ответницата по частната жалба Я. Д. Г. чрез процесуален представител адвокат С е подадено писмено възражение, с което частната жалба е оспорена, като са изложени съображения в подкрепа на обжалваното определение. I. По касационната жалба: Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуалнодопустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, III г. о. приема следното: Въззивният съд е приел, че е налице пълно неизпълнение на поети с алеаторния договор задължения за гледане и издръжка на прехвърлителката и съпруга й и че са налице условията на чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора. За да постанови този резултат въззивният съд е установил, че от момента на сключването на алеаторния договор от 6.12.1988 г. до момента на постановяване на решението ответниците не са изпълнявали задълженията за гледане и издръжка на ищцата-майка на ответника и на нейния съпруг, които към момента на постановяване на въззивното решението вече са били в напреднала възраст /ищцата на 87 години, а съпругът й на 96 години/ и в тежко здравословно състояние. Още към момента на сключването на договора и досега страните живеят в различни населени места - ищцата и съпругът й живеят в П., а ответниците във В. Ако през първите години след сключване на договора /до 1995 г./ ответникът ги е посещавал по повод пътувания до П. в командировка, а те-все още здрави и жизнени-са ги посещавали във В., през следващите години контактите са били преустановени, докато през последните 5-6 години ищцата дори не е могла да се свърже със своя син и по телефона, поради сменен телефонен номер и грижи за възрастните хора са полагали чужди хора. Създаденото в продължение на години положение не се е променило и след изпратената от ищцата до ответника и нотариална покана /връчена му на 12.10.2004 г./, с която го е поканила да изпълнява задълженията си по сключения договор, но той не се е отзовал. Касационната жалба е неоснователна. Фактически невярно е твърдението с касационната жалба, че обжалваното решение е в противоречие със събраните по делото доказателства. В правомощията на решаващия съд и съобразно вътрешното му убеждение е на кои от свидетелите на страните да даде вяра. В случая и от страна на свидетелите на ответниците не е установено надлежно изпълнение на задълженията по сключения договор, като се има предвид, че задълженията по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълняват точно по вид, обем и качество, трябва да се изпълняват цялостно, системно и непрекъснато. Такова изпълнение по договора в конкретния случай не е налице нито лично от страна на жалбоподателите, нито чрез трето лице. Независимо от изложеното не е посочено в жалбата конкретно в противоречие с кои точно доказателства по делото е постановено въззивното решение. Фактически невярно е и твърдението, че е доказано по делото полагането от тяхна страна на грижи за ищцата, както и че последната е отказала да приеме предложено й от тях изпълнение на договора. В продължение на година и половина въззивният съд многократно е давал възможност на жалбоподателите да ангажират гласни доказателства в подкрепа на защитната си позиция, в тази връзка производството по делото е било многократно отлагано, било е и спряно на основание чл. 182, б. "г" ГПК /спирането е отменено от касационната инстанция като незаконосъобразно с определение на ВКС, II г. о. № 228/8.08.2006 г. по ч. гр. д. № 241/2006 г./, но доказателства в подкрепа на защитната си позиция те не са ангажирали. Оплакването в касационната жалба за допуснати от районния съд процесуални нарушения с отказ на съда да допусне относими за спора доказателства не е поддържано пред въззивната инстанция и не е предмет на произнасяне от въззивния съд, поради което това оплакване не е предмет на обсъждане от настоящата инстанция. Твърдението в жалбата, че договорът, предмет на настоящото производство, всъщност е договор за дарение, като израз на чувството на вина, което ищцата е имала по отношение на сина си, а не договор за гледане и издръжка е голословно твърдение на заинтересована от изхода на спора страна, а и в тази насока липсват каквито и да било доказателства. Предвид изложеното въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като е правилно. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените по делото разноски в размер на 150 лв.-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.07.2007 г. II. По частната касационна жалба: Частната касационна жалба не е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 ГПК и е процесуално недопустима. Съобщения за обжалваното въззивно определение /приложени са на л. 87 и л. 88 от в. гр. д. № 479/06 г./ жалбоподателят Т. Б. К. е получил лично на 4.07.2007 г. за себе си и на съпругата си П. К. К. Съгласно чл. 33, ал. 3 ГПК срокът по чл. 214, ал. 1 ГПК е започнал да тече от следващия ден - 5.07.2007 г. и е изтекъл на 11.07.2007 г./ден сряда/. Частната касационна жалба е постъпила в Пловдивски окръжен съд с вх. № 1* на 18.07.2007 г. Подадена е по пощата в гр. Х. с пощенското клеймо на плика - 16.07.2007 г. /ден понеделник/ или е просрочена с пет дни. Поради процесуална недопустимост частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IIIг. о.