Решение № 316 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 793/2008 г.

Решение № 316 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 793/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" и сл. от ГПК (отм.). С решение № 274 от 5.12.2007 г. по гр. д. № 443/2007 г. Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил решението от 4.07.2007 г. по гр. д. № 188/2007 г. на първоинстанционния Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договора за аренда, сключен между страните на 22.12.2003 г. от нереализиран добив на царевица от 296.6 дка земеделска земя за 2004 стопанска година и вместо това е постановил друго, с което осъдил М. на з. и горите (сега М. на з. и храните) да заплати на А. Г. И. от гр. П. сумата 10 025.08 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран добив на царевица за 2004 г. от 296.6 дка земеделски земи в резултат на неизпълнение на задължението на МЗГ по договора за аренда от 22.12.2003 г. да предостави ползуването на земите на арендатора, ведно със законната лихва от 20.12.2006 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставен. в сила и не е обжалван. от ищеца. Въззивното решение е обжалван. в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от М. на з. и продоволствието (МЗП), (сега М. на з. и храните), чрез юрисконсулт Д. К., в осъдителната му част. Поддържат се оплаквания за неговата неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост с молба за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът бъде отхвърлен. Ищецът А. Г. И., чрез пълномощника му адв. Ив. П., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмения му отговор и в съдебно заседание. Претендира и направените съдебни разноски. Върховният касационен съд на РБ, състав на II гражданско отделение, като обсъди заявените в касационната жалба основания във връзка с доводите на страните и данните по делото и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Страните по делото са сключили на 22.12.2003 г. договор за аренда на земеделски земи от ДПФ, като ищецът е поддържал негодността им за ползуването поради наличието на трети лица в тях, за което е претендирал обезщетение от ответника, арендодател. Въззивният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, установяващи фактите по сключване на договора и невъзможността на ищеца, арендатор да обработва земите, предмет на арендния договор, поради ползуването им от трети лица, които ги засели. По тези факти страните не спорят. Спорен е въпросът следва ли да отговаря ответника по чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 3 Закона за арендата (ЗА) , като същият е възразявал, че отговорността е обусловена от предоставянето на земите на намиращите се в имотите трети лица, което в случая не е налице. Въззивният съд приел, че възражението на ответника е неоснователно, тъй като отговорността му като арендодател е обусловена от неизпълнението на задължението му да предаде имота за ползуване, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 6 ЗА. Намерил за ирелевантно обстоятелството за правомерността или неправомерността на действията на третите лица, тъй като задължението на арендодателя е да предаде имота в състояние, годно за определеното предназначение, което изключва ползуването му от трети лица. Поради неизпълнение на същото на ищеца са причинени вреди от пропуснатата продукция от пролетните култури (царевица) за 2004 г., като размерът им е установен с помощта на приетото заключение на експертиза, отчитайки момента на сключване на договора и очакваната като сигурна облага само за пролетните култури за 2004 г., с оглед установената през пролетта на 2004 г. невъзможност да ползува земите за срока на договора. Изводите на въззивния съд за наличие на предпоставки за отговорността на арендодателя, сега касатор са правилни и обосновани, а оплакванията, изложени в жалбата - неоснователни. Установено е по несъмнен начин, че ищецът, арендатор е бил лишен изцяло от ползуването на земите, предмет на договора, тъй като в същите се намират трети лица, поради което и съгласно чл. 25 ЗА се прилагат съответно чл. 23 и чл. 24 от закона. Отговорността на арендодателя по чл. 23 е за недостатъци в обекта на договора, които го правят изцяло или отчасти негоден за ползуване, без да е предвиден. наличие на други предпоставки. Напротив арендодателят отговаря и когато недостатъкът не му е бил известен, поради което и изводът на въззивния съд относно ирелевантността на основанието, на което третите лица са в имотите, е правилен. Отговорността не е изключена поради факта, че тези права не са предоставени от касатора, както неоснователно се поддържа в жалбата, тъй като тя произтича от наличието на недостатък, който прави имота негоден за ползуването по договора и от неизпълнението на задълженията по чл. 6 ЗА, т. е. по причина, за която арендодателят отговаря. Неоснователен е доводът му за приложението на чл. 81, ал. 1 ЗЗД за изключване на отговорността, тъй като не е налице причина, която не може да му се вмени във вина с оглед процедурата, при която е сключен арендния договор с предмет земеделска земя от ДПФ. Поради това и като е уважил иска в частта за обезщетението за нереализираната от ищеца продукция от пролетните култури за 2004 г., въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Въпреки изхода на делото и направеното искане от ищеца, разноски не му се присъждат, тъй като липсват доказателства за направени такива от негов настоящето производство. По изложените съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение