Решение № 5750 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 521/2019 г.

ВАСI отделение16.04.2019 г.докладчик Йордан Константинов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2298 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1535/18 г., на Административен съд – гр. Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5750 от 16.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 521/2019 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов С решение № 2298 от 26.11.2018 г., постановено по адм. д. № 1535/18 г., Административен съд – гр. Варна е отменил Решение № 32-106554 от 13.04.2018 година към MRN 18 BG002002 Н0016871/31.01.2018 г. на началника на Митница – Варна, с което отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока – рафинирана и деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROSE, определена е нова митническа стойност на внасяната стока и е разпоредена корекция на кл. 46 и кл. 47 от митническата декларация. В резултат на извършената корекция е начислено и взето под отчет мито за доплащане (А00) в размер на 5 322, 17 лв. и ДДС (В00) – 12 891, 48 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. С решението Митница Варна е осъдена да заплати на "Оптима Фууд" ЕООД разноски по делото в размер на 1 700 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на Митница Варна, чрез процесуалния му представител юрк. Л. Тодорова. В същата се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – гр. Варна, като в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид заповед № 3 МФ – 1318 от 27.12.2018 г. на министъра на финансите, като касационен жалбоподател е вписан директорът на Териториална дирекция "Северна морска" – гр. Варна. Ответното по касационната жалба дружество "Оптима Фууд" ЕООД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – гр. Варна е отменил Решение № 32-106554 от 13.04.2018 година към MRN 18 BG002002 Н0016871/31.01.2018 година на началника на Митница – Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, вр. чл. 74, пар. 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е: отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока; определена е митническа стойност на внасяната стока, както следва: стока – рафинирана и деодорирана палмова мазнина GOLDEN ROZE 111 800 кг. с произход Индонезия, ТАРИК код 1511909900 - 1, 26 лв. /кг., установено по MRN 17 BG001007 H0052150/02.11.2017 г. и разпоредено коригиране на декларацията, както следва: в кл. 46 "Статистическа стойност" вместо 81 732, 78 лева да се чете 140 8689 лева; клетка 47 "Изчисляване на вземанията" да се чете: А00 – основа за изчисляване 140 868 лева ставка 9, 00 %, сума 12 678, 12 лева; В00 – основа за изчисляване 156 463, 28 лева ставка 20%, сума 31292, 66 лева, както и да се вземе под отчет начисления размер на държавните вземания, както следва: мито А00 7 355, 95 лева и данък върху добавената стойност – 18 401, 18 лева и са определени дължимите за доплащане суми, както следва: мито – 5 322, 17 лева и данък върху добавената стойност – 12 891, 48 лева. Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на процесното решение на началника на Митница-Варна, тълкувал е правната уредба на ЕС относно митническото остойностяване и е анализирал относимите норми на националното право. Съдът е посочил, че доколкото производството по чл. 140 от Регламента за прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Съдът е приел, че това императивно изискване в случая формално е спазено, т. к. в писмо изх. № 32-49944 от 16.02.2018 година, началникът на Митница гр. Варна е изложил подробно обстоятелствата, с които обосновава съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност. От друга страна, съдът е приел, че дружеството е представило всички изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност. От представения договор е установено, че същият е за продажба на отложено плащане. Констатирано е, че размерът на кредитния лимит не кореспондира с цената за договореното количество, т. к. същият е за обем доставки в дългосрочен период доставки. Съдът обаче е преценил, че заявката, фактурата и установените от вещото лице счетоводни записи си кореспондира. Поради това като краен извод е приел, че между декларираната и реално платена цена не е установена разлика, както и че не са налице несъответствия, които да предизвикат основателни съмнения у митническите органи. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Спорният въпрос по делото е относно митническата стойност посочена в MRN 18 BG002002 H0016871/31.01.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки, предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка" на стока – палмова мазнина GOLDEN ROSE, 111 800 кг. нето тегло, с произход Индонезия, ТАРИК код 1511909900. В кл. 22 от митническата декларация е посочена обща фактурна стойност 38 602, 30 евро, при валутен курс за митнически цели 1, 95583 лева за 1 евро. Спорът между страните е формиран по въпросите дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74, § 2, буква б) от МК за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорната стойност на сходни стоки. Съдът правилно е цитирал разпоредбите на чл. 70 § 1 и § 2 от МК, според които митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Правилно е посочено, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната цена. По делото са представени: договор с доставчика, заявка по договора и поръчка, банков суифт за валутен превод за извършено търговско разплащане към доставчик, фактури за транспортни разходи и др., счетоводни справки, вътрешни фактури за продажби към клиенти и декларации. Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза реално платената и подлежаща на плащане цена за стоката по декларацията е в размер на 38 602, 30 евро, като за да приеме, че плащането е в този размер вещото лице се е позовало на счетоводни отразявания – вальор то 24.01.2018 г. на стойност 30 000 евро и от 07.02.2018 г. в размер на 8 602, 30 евро. Митническият орган в конкретния случай е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Законосъобразно и в съответствие с чл. 74, § 1 от регламента, съдът е приел, че прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. В обжалваното митническо решение липсват мотиви за конкретните обстоятелства, въз основа на които се приема, че действително платената цена на стоките от страна на "Оптима Фууд" ЕООД не е договорната стойност на стоките. В случая са изложени общи твърдения за данни от направена справка в системата МИСЗА за стоки с произход Индонезия, продадени за ЕС и вече остойностени съгласно договорната стойност. Не е направен подробен анализ, от който да е видно, че органът се е позовал на информация за "сходни стоки" – стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Цитирана е и митническа декларация от 02.11.2018 г. на "Пик Ко" АД гр. София, по която е установено, че митническата стойност на стоката е 1, 26 лв. за 1 кг. Възможността на митническата администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки, когато след спазване на процедурата не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума, не освобождава същата администрация от задължение да изложи убедителни мотиви в решението си. Административният орган не е ангажирал достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението си, че действителната митническа стойност е друга, различна от посочената в процесната декларация. Неоснователен е аргументът на митническия орган, че вносителят не е представил допълнителни доказателства за установяване на декларираната договорна стойност на посочената стока. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада обвързаността да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. че действителната митническа стойност на стоката е различна от декларираната. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на делото, разноски за настоящата касационна инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са поискани от ответника по жалбата. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,