Решение № 9474 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2012 г.

Решение № 9474 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5882/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ваньо Славчев Стоевски срещу решение № 997 от 19.01.2012 г. по адм. дело № 8760/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение, като са изложени доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в частната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Ваньо Славчев Стоевски против заповед рег. № К-4951/18.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от данните по делото жалбоподателят Стоевски е заемал длъжността "началник отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. С предложение рег. № Я 10918/12.05.2011 г. директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Стоевски на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № 0245/2.05.2011 г., установяваща, че към 1.05.2011 г. служителят има общо 33 години осигурителен стаж, от които 29 години и 9 месеца са на длъжности в МВР. Министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и с оспорената заповед № К 4951/18.05.2011 г., е прекратил служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. Съдът след като е обсъдил относимите за настоящото производство обстоятелства е приел, че оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Съдът е приел, че при постановяването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването, в случая министърът на вътрешните работи, след предложение на директора на СДВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. Отчетено е, че липсва нормативно изискване за запознаване на служителя с предложението на директора на СДВР за прекратяване на служебното правоотношение, поради което съдът е приел, че отсъствието на такова уведомяване не налага извода за нарушена процедурата, тъй като предложението е само елемент от нея. Изложените в предложението данни относно общ осигурителен стаж и такъв в системата на МВР освен, че са били известни на служителя, не се оспорени от него. Обоснован е изводът на съда, че доводът на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на заповедта, е неоснователен. Налице са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитираната правна норма, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж до 31.12.2011 г. 25 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. Жалбоподателят, началник отдел в СДВР, до 1.05.2011 г. има общ осигурителен стаж 33 години и 30 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР общо 29 години и 9 месеца, т. е. повече от две трети, което обстоятелство не се оспорва от същия. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Обсъдени са от съда възраженията на жалбоподателя и са изложени обосновани мотиви в посока, че с оспорената заповед на жалбоподателят не се ограничава правото на труд, а само възможността служителят да продължи да изпълнява заеманата в МВР длъжност. Съдът е изхождал от разбирането, че предпоставките, предвидени в закона за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР на посоченото правно основание са спазени и органа по назначаването, поради което същият с издаването на оспорената заповед е упражнил правомощията си в рамките на закона. Изводът на съда за законосъобразността на оспорената заповед не е опроверган пред настоящата инстанция. Представените пред настоящата инстанция писмени доказателства за многобройни награди на жалбоподателя по време на службата му в МВР макар и не детайлно, но принципно са отчетени в предложението на директора на СДВР до Министъра за издаването на оспорената заповед, но тъй като те са неотносими към правното и фактическото основание посочени в заповедта, сами по себе си те не водят до промяна на крайния резултат, а именно постановеното с обжалвания съдебен акт. При контрола за законосъобразност на съдебното решение не се установиха касационни основания по чл. 209 от АПК. Обжалваното решение на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,