Решение № 7990 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 662/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Струма Вели Естейт ЕООД срещу решение 5876 от 27.10.2020 г. по адм. дело 5472/2020 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/1056 от 08.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ Земеделие. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че инвестицията е извършена изцяло и в срок, но е налице пропуск от страна на дружеството за представяне на доказателства за това пред ДФ Земеделие. Касаторът счита, че в европейското законодателство, при административен пропуск за подаване на заявление за окончателно плащане е предвиден различен от приложения от административния орган режим. В тази връзка цитира чл. 26, параграф 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1105 на Комисията. Според касатора, безспорно е подадено заявление за окончателно плащане, но същото не е прието. Намира, че органът е следвало да изчисли размера на сумата, която трябва да задържи поради забавата и да направи проверки, за да прецени дали са налице основания за задържане на цялата останала сума, ако инвестицията не е изпълнена или е в отклонение на одобренията по програмата, а не да отказва да приеме заявлението за окончателно плащане. Излага, че цитирания Регламент урежда изчерпателно процедурата по задържане на банковите гаранции, която не е спазена от административния орган. Намира, че съгласно чл. 170 от АПК, органът е този, който следва да докаже правилното установяване на публичното държавно вземане, въз основа на което е задържал банковите гаранции. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. С депозирана молба от 29.03.2021г. по електронен път касаторът иска отправяне на преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 3 от ГПК по изложени два въпроса. Ответната страна Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за липсата на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване. Дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е проведено в по реда на чл. 226 и сл. от АПК в изпълнение на Решение 6488 от 02.06.2020г. по адм. дело 1069/2020г. на Върховния административен съд, Осмо отделение, с което е отменено изцяло Решение 6772 от 12.11.2019г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 6182/2019г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/1056 от 08.05.2019 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Струма Вели Естейт ЕООД е определено задължение в размер на 227 597, 15 лв. на основание чл. 18а, т. 1 от Наредба 02.04.2014г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. При новото разглеждане на спора първостепенният съд е прел за установено от фактическа страна, че на 26.05.2017 г. Струма Вели Естейт ЕООД е подало заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор 2014 - 2018 г., УРН 624986, ИН 290204141, УИН 2926051712010. Със Заповед 03-РД/3180/05.09.2017г. дружеството е одобрено за финансово подпомагане по мярката, инвестиция 379 328, 59 лв., финансова помощ 284 496, 44 лв. На 05.09.2017 г. между дружеството и ДФ Земеделие е сключен договор 201731 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща до 75 % от стойността на действителните разходи за изпълнение на всяка конкретно определена дейност, извършени от ползвателя по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, посочени в чл.5 от Наредба 2/2014 г. и заявени съгласно чл.12, ал.1 от Наредба 2 от. 04.04.2014 г. в заявлението и приложенията към него, а именно: Смяна на формировката със смяна на подпорната конструкция, Изграждане на хидромелиоративни съоръжения- системи за капково напояване върху площ от 12,7271 ха. Предвидените инвестиционни разходи за извършване на дейността са в размер на 379 328.59 лв. и финансова помощ в размер на 284 496.44 лв. На 18.09.2017 г. била издадена банкова гаранция 961DGI117258KVUP с изх. 0774-58-055279 от 18.09.2017 г., с издател УниКредит Булбанк АД, в полза на ДФ Земеделие- Разплащателна агенция, гр. София, за сумата в размер на 250 356.87 лв. с валидност - 15.11.2018 г., като е издадено потвърждаване от банката. На 20.09.2017 г., ползвателят е подал заявление за авансово плащане по така сключения договор 201731/05.09.2017 г. за предоставяне на финансова помощ, в общ размер на 227 597.15 лв. Със Заповед 03-РД/3647/02.10.2017 г. е одобрено авансово плащане на бенефициента в размер на финансовата помощ от 227 597.15 лв., и на 06.10.2017г. му била изплатена сумата от 227 597,15лв. На 17.10.2017 г. е издадено потвърждение от УниКредит Булбанк АД на автентичността на банкова гаранция, с промяна 1 от 11.10.2017 г. към вече издадената банкова гаранция, с нова валидност- 15.06.2019 г. Промяната е във връзка с нарочно искане на ДФ Земеделие от 02.10.2017 г. С допълнително споразумение 1/13.11.2017 г. е изменена част III Срокове за извършване на дейностите от договор 201731/05.09.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя, предмет на договора, в срок не по- късно от 15.02.2019 г. Същото е подписано във връзка с искане на Струма Вели Естейт ЕООД от 27.09.2017 г. На 08.03.2019г. било изпратено уведомително писмо 01-2600/1056 откриване на производство по издаване на АУПДВ, като е предоставена възможност за доброволно възстановяване на авансово платената сума в 7-дневен срок. В писмото било посочено, че при извършена проверка от страна на РА било установено, че в рамките на предвидения за това срок по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 18а, т. 1 от Наредба 2/04.04.2018г. не било подадено заявление за окончателно плащане от дружеството. В същото изрично е предоставено право на бенефициера при несъгласие с констатациите да подаде писмено възражение в 14-дневен срок от получаването му. Писмото е било получено лично от управителя на дружеството на 22.03.2019г. На 18.03.2019г. било получено писмо от управителя с вх. 022600/1245/18.03.2019 г. в ДФ Земеделие, с което е поискал да подаде заявление за окончателно плащане. Към същото приложил заявление за окончателно плащане и фактура. На 27.03.2019 г. от Струма Вели Естейт ЕООД е подадено възражение по уведомителното писмо от 08.03.2019 г., с приложен болничен лист и искане да не се издава АУПДВ, а да му се даде възможност да подаде заявление за окончателно плащане по договора. На 08.05.2019г. последвало издаването на оспорения АУПДВ 01-2600/1056/08.05.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ Земеделие, връчен на 09.05.2019г. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, за да обоснове този извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП, както и на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, и чл. 27, ал. 3 и 5 от ЗПЗП. Приел е, че актът е издаден в установената форма и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, същия е издаден при спазване на административно-производствените правила. Съдът се е позовал и на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК относно дефинирането на понятието публични вземания и доколкото в ЗПЗП липсва специален ред за издаване на АУПДВ във връзка с прилагането на мерките от Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018г. е приел, че е приложим общия ред по глава пета от АПК, по аргумент на чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на това е прието, че Изпълнителният директор на ДФ Земеделие има право да издава АУПДВ по всички схеми и мерки за финансово подпомагане, включително и по Преструктуриране и конверсия на лозя от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018г. За да обоснове изводът си за материална законосъобразност на акта първоинстанционния съд е посочил, че оспорения АУПДВ е издаден на основание е чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 18а. т. 1 от Наредба 2/04.04.2014 г. Съдът е цитирал съдържанието на посочените правни норми от Наредбата и съобразно с тях е приел, че в случая заявлението за окончателно плащане не е подадено в срок. Съдът подробно е анализирал клаузите до сключения договор за подпомагане, като е посочил е, че сроковете за изпълнение на дейностите са уредени в Раздел ІІІ от договора, като в чл. 3. 1 от същия е предвидено, че "ползвателят се задължава да извърши дейностите по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" в срок до края на втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, но не по късно от 15.07.2018 г. Отбелязал е също, че съгласно представения по делото анекс /допълнително споразумение/ срокът за изпълнението на дейностите е удължен до 15.02.2019 г. Административния съд е изложил, че в чл. 3. 2 е предвидено, че при авансово плащане максималният срок за изпълнение на дейностите по инвестицията е до края втората винарска година, следваща годината на авансовото изплащане на финансовата помощ, и не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на банковата гаранция, като клаузите на договора са съобразени с чл. 15 от приложимата Наредба 2 от 04.04.2014 г. След анализ на приложимите правни норми и клаузите по сключения договор, съдът е прел, че крайният срок за изпълнение на дейностите по чл. 3. 1 и чл. 3. 2 е един и същ и това е 15.02.2019 г., тъй като авансовото плащане е извършено през 2017 г. /06.10./, а съгласно чл. 9. 2, буква "в" винарска година е периодът от 01.08 на текущата година до 31.07 на следващата финансова година. Прието е, че първата винарска година е изтекла на 31.07.2018г., а втората винарска година изтича на 31.07.2019 г., като едновременно с това в чл. 3. 2 е предвидено, че максималният срок за изпълнение на дейностите по инвестицията следва да е не по-късно от 4 месеца преди изтичане на срока на валидност на банковата гаранция. Въз основа на представените доказателства съдът е приел за установено, че срокът на валидност на подновената банкова гаранция е до 15.06.2019 г. и крайният срок за изпълнение на дейностите отново е до 15.02.2019 г. В допълнение административния съд е посочил, че двете клаузи от договора /чл. 3. 1. и чл. 3. 2. / касаят изпълнението на едни и същи дейности предмет на договора и няма как срокът за изпълнение на същите да е различен. Административният съд е отхвърлил, като неоснователни доводите на жалбоподателя относно наличието на форсмажорни обстоятелства, които са препятствали подаването на заявлението за окончателно плащане в срок. В тази връзка съдът е изложил легалното определение по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Наредба 2 от 04.04.2014 г. за "форсмажорни обстоятелства", като е приел, че в случая такива не са налице. Отбелязал е, че по делото е представен амбулаторен лист от 27.02.2019 г., с който жалбоподателят се е опитал да докаже наличие на травма на коляното, като това обстоятелство е наложило обездвижване на крака му за 30 дни. В тази насока е прието, че травмата на коляно не съставлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Наредба 2 от 04.04.2014 г. Съдът е акцентирал на обстоятелството, че датата на амбулаторния лист е след датата на изтичане на срока по чл. 3. 1. и чл. 3. 2. от договора и жалбоподателят не би могъл да се позовава на форсмажор, настъпил след края на срока. В допълнение на възприетите правни изводи съдът е обсъдил писмо от 18.03.2019 г., с което жалбоподателят е уведомил ДФ Земеделие, че пропускането на срока за подаване на заявление за окончателно плащане се дължи на объркване в изчислението на крайния срок, без в писмото да е твърдял настъпване на форсмажорни обстоятелства. Административният съд е посочил, че едва след получаване на уведомителното писмо на 22.03.2019 г. за откриване на производство по издаване на АУПДВ, жалбоподателят е изложил доводи за настъпване на форсмажорни обстоятелства. Като допълнителен аргумент за липсата на обективна невъзможност за подаване на заявлението в срок първостепенният съд е изтъкнал и наличието в административната преписка на пълномощно, с което жалбоподателят, в качеството му на ЕТ (грешно е посочено в решението в качеството му на ЕТ в пълн. е записано в качеството на управител на Струма Вели Естейт ЕООД), е упълномощил Л. Живанкин да го представлява изцяло пред ДФ "Земеделие", включително и да подава заявление за окончателно плащане. В тази насока е прието, че липсват предпоставките за освобождаване от отговорност за неизпълнение на задължението за подаване на заявление в срок. Съдът е извършил анализ на уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ и на посочените в него констатации и правни основания, което е получено лично от управителя на дружеството. Отбелязал е също, че молбите на дружеството за подаване на заявление след изтичането на срока са обсъдени и са оставени без уважение със становище от Дирекция "Правна" на ДФ "Земеделие", като липсват данни търговецът да е предприел други правни действия срещу това, преди издаване на процесния АУПДВ. Съдът е посочил, че съгласно т. 4.22, "а" от сключения договор за подпомагане, ползвателят е поел задължението да подаде заявление за плащане на остатък в случаите, когато е получил авансово плащане. Предвид доказаната липса на подадено заявление в срок, административният съд е обосновал крайния извод, че с неизпълнение на това договорно и нормативно задължение, са възникнали материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената в чл.27, ал.3 от ЗПЗП възможност за органа да поиска връщане на вече платените авансово суми по договора. Съдът е цитирал Решение 8118 от 24.06.2020г. по адм. дело 1961/2020 на ВАС, Осмо отделение, Решение 5826/20.05.2020 г. на ВАС, Осмо отд. по адм. д. 11702/2019 г., Решение 15483/14.11.2019 г. на ВАС, Първо отделение по адм. д. 7087/2019 г. На последно място първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ако жалбоподателят е считал, че с договора е ограничен срока за извършване на инвестицията му е могъл да не го подписва. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя относно наложената му прекомерна санкция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че е налице необоснованост на съдебното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и е разгледал всички възражения от подадената жалба, като е отговорил на спорните въпроси изчерпателно и в съответствие с приложимите материалноправни норми. При извършения анализ на събраните доказателства, поединично и в тяхната съвкупност е направил обосновани фактически и правни изводи. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт, като счита същите за обосновани и изведени въз основа на фактите по делото. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. Правилно съдът е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По делото е установено, че с писмо изх. 01-2600/1056 от 08.03.2019г. Струма Вели Естейт ЕООД е уведомено, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като е установено неспазване на срока по чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 18а, т. 1 от Наредба 2 от 04.04.2014 г. за подаване на заявление. В писмото е посочено, че съгласно раздел III, т. 3.1 от Договора и Анекс 1/13.11.2017г., срокът за изпълнение на дейността е до 15.02.2019г. и по силата на т. 4.22 от договора Струма Вели Естейт ЕООД е било задължено да подаде заявление за окончателно плащане до 10 /десет/ работни дни след изтичане на крайния срок за изпълнение на договора и Анекс 1/13.11.2017г. Посочен е размерът на авансово изплатената финансова помощ от 227 597,15 лева, която следва да бъде възстановена и е указано, че сумата следва да бъде доброволно възстановена в 7-дневен срок от получаване на писмото. Същото е редовно връчено на управителя на дружеството А. Живанкин на 22.03.2019 г.