Решение № 12564 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6832/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П., от гр. София против решение 1666 / 14.03.2024 г. по адм. дело 983 / 2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба О. П. П., И. М. П., чрез адвокат Стоев и М. П. П., чрез особен представител адвокат Ц. Иванова изразяват становища за неоснователност на същата. Представят подробни писмени бележки и молят първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът - директорът на Дирекция Социално подпомагане Красно село , гр. София не изразява становище. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1666 / 14.03.2024 г. по адм. дело 983 / 2024 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Г. П. П. срещу заповед ЗД / Д С КС 004 / 23.01.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, гр. София, с която на основание чл. 26, ал.1 и чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), вр. с чл. 25, ал.1, т.1 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.) малолетното ѝ дете М. П. П. е настанено временно и при условията на спешност, считано от 23.01.2024 г. до произнасяне на съда съгласно чл. 28 от Закона за закрила на детето в семейството на роднини, съпрузите О. П. П. и И. М. П., дядо и баба по бащина линия на детето. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че временното настаняване на детето е станало по спешност след като е било установено, че бащата е починал на 18.01.2024 г., а срещу майката е образувано досъдебно производство и същата е задържана от органите на реда. Детето М. е настанено заедно с по-малкото си 6-месечно братче К. в семейството на своите баба и дядо по бащина линия, отчитайки рисковете за живота и здравето им. Проучването е реализирано в условията на спешност по чл. 33 от ППЗЗДт и след приети декларации по чл. 24, ал.3 ЗЗДт, както и необходимите доклади, които са връчени на приемното семейство и изпратени по пощата на майката, отчитайки взетата срещу нея от органите на наказателно преследване мярка за неотклонение. Детето М. се отглежда от неговите баба и дядо по бащина линия, по отношение на които безспорно е установено, че разполагат с необходимите условия за отглеждането му и които изрично са изразили съгласието си за това в приложени декларации по чл.24, ал.3 ЗЗДет, както и че други близки и роднини към настоящия момент не са установени и с тази мярка за закрила се постига и целта на закона да бъде защитен най добрия негов интерес. Неоснователени са доводите за необоснованост, развити в касационната жалба. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Към обжалваното съдебно решение са изложени мотиви, в които в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК, са посочени становищата на страните, установените по делото факти и формираните правни изводи по прилагането на закона. Съдът е подложил на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са относими към спорния предмет, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата по спора не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Водещ принцип и целта на закона е осигуряването на най-добрия интерес на детето. На основание § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. той съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ППЗЗДет. предвижда предприемане на спешно настаняване извън семейството в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето. В тези случаи не се извършва предварително проучване на възможността за настаняването на детето в семейство на роднини или близки с подготвено становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето (чл. 24 от ППЗЗДет). На основание чл. 33, ал. 2 от ППЗЗДет. настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане", а на основание следващата алинея 3 проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта. Обезпечителният характер на мярката по отношение на интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство, като административното решение следва да бъде взето незабавно. Описаната процедура е спазена и законосъобразно административният съд е приел, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Защитата на най-добрите интереси на детето е принцип, основаващ се на оценка на всички елементи от интересите на детето в конкретната обстановка. Първоинстанционното решение е съобразено и с практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romania, 13589/07), според която държавата има задължение да предприеме мерки за защита на най висши интереси на детето. Осигурен е изискуемия справедлив баланс между интересите на детето и родителя при осигурен примат на интересите на детето. Неоснователни са касационните възражения относно наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи разпоредените правни последици. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените и сторени от ответниците О. П. П. и И. М. П. и двамата от гр. София разноски за касационното производство, които съгласно договор за правна защита и съдействие 0358842 / 01.09.2024 г. възлизат на сумата от 500,00 лева. На детето М. П. П. на основание чл. 29, ал.4 вр. с чл. 144 АПК е назначен особен представител предвид данните по делото за противоречие между интересите му и интересите на жалбоподателката негов единствен законен представител след смъртта на баща му. На основание чл.29, ал.4 , изр. второ ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал.3 от Наредба 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Административен съд София град е определил депозит за възнаграждение на особения представител в размер на 1000,00 лева, които са били внесени от жалбоподателя, задължен от съда с определение от 13.02.2024 г. по адм. дело 983 / 2024 г. по описа на Административен съд София град. На основание чл. 47, ал.6 ГПК вр. с чл.2 Наредба 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при особено процесуално представителство съдът определя полагащото се адвокатско възнаграждение поотделно за всяка инстанция. Отчитайки изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от адвокат Ц. Иванова разноски, които съдът определя и за касационната инстанция в размер на 1000,00 лева на основание чл.29, ал.4, изр. второ ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал.3 от Наредба 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение