Решение № 22 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2020 г.

Решение № 22 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7895/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Сапунарова от [населено място] срещу Решение № 2536 от 14.05.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 7691/2019 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата г-жа Сапунарова срещу принудителна административна мярка – принудително задържане на 19.06.2019 година на пътно превозно средство, марка BMW, с рег. [рег. номер на МПС], посредством техническо средство "скоба". Касационният жалбоподател – С. Сапунарова, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не е обсъдил кои свидетелски показания приема и кои не, като в акта си е възприел изцяло тезата на административния орган. Не отговаря на фактите по делото, приетото от съда, че "разпитаните свидетели В. Сърбова и В. Иванов, които присъствали на случая, не установяват различни от изложените обстоятелства". Твърди се, че касаторът не е извършил вмененото му нарушение и не е следвало да бъде санкциониран. От показанията на свидетелите се установява, че автомобилът е предсрочно заскобен. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени процесната принудителна административна мярка (ПАМ). Касаторът се представлява от адв. И. Николов – Софийска адвокатска колегия. Ответникът – служител в Център за градска мобилност ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че: На 19.06.2019 г. автомобилът на С. Сапунарова марка BMW с рег. [рег. номер на МПС] е бил паркиран на бул. "Витоша", в рамките на "Синя зона" в гр. София. При направена проверка от служителите на "Център за градска мобилност" ЕАД ("ЦГМ" ЕАД), И. Иванов и В. Станев, резултатът бил "неплатил" за синя зона, поради което служителите на "ЦГМ" ЕАД му поставили техническо средство "скоба". В съдебното заседание е разпитан като свидетел присъстващия на проверката служител на "ЦГМ" ЕАД И. Иванов – контрольор "Платено паркиране". Според показанията на същия при извършена проверка с ПДА устройство, визуална проверка за талони, стикери и паркомати било установено, че за автомобил BMW с рег. [рег. номер на МПС], паркиран в синя зона нямало съответно заплащане за паркирането. Поставили скоба на същия автомобил и в момента, в който записали автомобила в работния протокол, който водят, се явила собственичката на автомобила, която твърдяла, че е платила престоя. Същата подала възражение като се обадила на телефоните за връзка с центъра, при което се установило, че плащането е изтекло. След заплащане на сумата от 30 лв. скобата била премахната. Разпитаните свидетели В. Сърбова и В. Иванов, които присъствали на случая не установяват различни от изложените обстоятелства. При така описаната фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че оспорваната ПАМ е приложена от компетентен орган - служител на "ЦГМ" ЕАД, който осъществява функциите си на контрольор в изпълнение на Наредба за организацията на движението на територията на Столична община /НОДТС0/, и в изпълнение на Заповед №СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община с Приложения 1 и 2 и Заповед №СОА18 РД-95-690/31.10.2018 г. на кмета на Столична община с Приложение № 1 и 2. Основавайки се на снимковия материал по делото, решаващият съд счита, че процесният автомобил е бил паркиран на булевард, попадащ в "Синя зона", за престоят му е било заплатено, но след изтичане времето за престоя автомобилът все още се е намирал на улицата. За ирелевантно е прието обстоятелството, че се касае за по-малко от минута просрочие на разрешеното време за престой, тъй като служителите на "ЦГМ" ЕАД не разполагат с оперативна самостоятелност да преценят по целесъобразност подобни обстоятелства. По изложените съображения жалбата срещу процесната ПАМ е отхвърлена. Решението е правилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗдВП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. В случая със Заповед №СОА18-РД-95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община, т. 1, като такава служба е определен "Център за градска мобилност" ЕАД, като в т. 6 изрично е предвидено, че контрольорът поставя техническото средство тип "скоба". От представената по делото Заповед №РД-09-439 от 02.11.2018 г. на изпълнителния директор на "ЦГМ" ЕАД и приложения списък на служители се установява, че В. Станев е назначен на длъжност "контрольор, той и шофьор" в "ЦГМ" ЕАД. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната ПАМ е приложена от компетентен орган е правилен и в съответствие с материалния закон. С оглед посочената нормативна уредба, за прилагане на процесната ПАМ, следва да са реализирани няколко елемента от фактическия състав на диспозицията на правната норма: - паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране; паркирането да е във време, в което е задължително заплащането на цена за паркиране; към момента на проверката от компетентните органи да е установено незаплащане на изискуемата за паркирането в зоната и за часа цена. В случая тези елементи са осъществени кумулативно. Заплащането на цена за предходен времеви период на паркиране е ирелевантно за случая обстоятелство. Такова се явява и времевия период изминал, считано от изтичане на крайния срок по заплатена предходна цена за престой. Законодателят не е поставил в компетентността на органа да приложи мярката в съответствие с реализирането в действителността на сочените по-горе от касатора обстоятелства, нито този орган има правомощие на преценка дали при осъществения фактическия състав да приложи мярката или не. Показанията на свидетелите В. Сърбова и В. Иванов не опровергават останалите доказателства по делото. Времевите възприятия на свидетелите не могат да опровергаят фактите установени и отразени с технически средства, още повече, че се касае за няколко минути закъснение. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 600 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд