Решение № 16600 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2012 г.

Решение № 16600 от 28.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5437/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 474 от 28.02.2012 г., постановено по адм. дело № 2735/2011 по описа на Пловдивския административен съд, с което е прогласен за нищожен РА № 131101294/22.06.2011 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 830/30.08.2011 г. на заместник директора на същата дирекция за непризнат данъчен кредит в размер на 41 747,26 лв. и прилежащите лихви, касаещи периода от 1.06.2007 г. до 30.06.2007 г. Според касатора така постановеното решение противоречи на материалния закон и е постановено в противоречие с утвърдената практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Булчери" ЕООД със седалище в гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозирана писмена защита от адв. Светослава Хаджиева с искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като мотивираният извод на съда за нищожност на РА в частта за задълженията за ДДС и лихви за данъчен период на месец юни 2007 г. е в съответствие с фактически установеното и правилно приложение на законовия регламент. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 131101294/22.06.2011 г. за непризнат данъчен кредит на "Булчери" ЕООД в размер на 41 747,26 лв. и прилежащите лихви, касаещи периода от 1.06.2007 г. до 30.06.2007 г., съдът се е позовал на АПВ № 41772/6.08.2007 г., тъй като с него за същия ревизиран период е възстановен ДДС, който е деклариран от ревизираното дружество със справка-декларация по ЗДДС. При наличието на АПВ за процесния ревизиран период според съда заповедите за възлагане на ревизията са издадени от некомпетентен орган, тъй като е следвало да се издадат съобразно изискванията на чл. 133 и сл. от ДОПК - от териториалният данъчен директор. Изложени са мотиви в съдебното решение, че без значение е, че ревизията е възложена след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, доколкото съществува трайна съдебна практика на ВАС, която възприема, че на соченото изменение не е придадено обратно действие, поради което не може да се засегне стабилитета на индивидуалния административен акт, какъвто е АПВ. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е оплакването на касатора, че преобладаващата съдебна практика не зачита влезлите в сила АПВ, тъй като задълженията за данъци се определя само с ревизионен акт, в какъвто смисъл е чл. 129, ал. 3 ДОПК. Представеният по делото АПВ е влязъл в сила и е произвел своето правно действие - възстановяване на ДДС по справка-декларация и за да се разруши неговия стабилитет, законодателят е предвидил това да стане по особен ред - извършване на ревизия за изменение по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК, като възлагането се извършва от съответния териториален директор на приходната администрация. Относно приложението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, същата е в сила от 19.12.2007 г. и законодателят не й е придал обратно действие. Тя има предвид незачитане на извършено възстановяване/прихващане, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. Това е така, защото с това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и акта за възлагане на ревизията, с която ще се установят задължения за данъци трябва да са издадени след 19.12.2007 г. В настоящия случай представеният в касационното производство АПВ № 41772 е издаден на 6.08.2007 г., т. е. преди 19.12.2007 г., поради което е без значение, че заповедта за възлагане на процесната ревизия е след тази дата - 24.11.2010 г., изменена впоследствие с още две ЗВР от 14.02.2011 г. и 14.03.2011 г. В този смисъл е и утвърдената практика на ВАС, I и IА (VIII) отделения, която е обобщена в ТР № 1/25.06.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г., което на основание чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително не само за органите на съдебната власт, но и за изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и за всички органи, които издават административни актове. Следователно, тълкувателното решение задължава не само съда, но и приходните органи и те са длъжни да се съобразяват с него, а не да се позовават на вече неактуална и изоставена съдебна практика. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати сочените от касатора нарушения и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита на адв. Светослава Хаджиева за касационното производство следва да се присъдят направените разноски, които са държавна такса за касационното производство 25 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1 150 лв. без 230 лв., тъй като те не представляват уговорени разноски, а ДДС или общо разноски в размер на 1 175 лв. Представените разноски за първоинстанционното производство са без значение, тъй като за тях е следвало да бъде сезиран първоинстанционния съд, а няма данни доказателства за тях да се представени по време на разглеждане на делото пред Пловдивския административен съд. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,