Решение № 4652 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2012 г.

Решение № 4652 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Вали компютърс" ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Търново, ул. "Самуил" № 6, представлявано от управителя Снежана Даскова Хинова, чрез адв. Н. Илчев, против Решение № 385 от 17.07.2012 г. на Административен съд Велико Търново, по адм. д. № 31 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № В47/0096/26.10.2011 г. на началника на Митница Свищов, потвърдено с Решение № 863/05.12.2011 г. на директора на Агенция "Митници", в частта му, с която е създадена стока № 2 по ЕАД № 09ВG004302H0009328/04.06.2009 г. за 61 броя платки с код по ТАРИК 8528 71 19 00, в резултат на което на жалбоподателя е определено допълнително да внесе 857,91 лв. мито и 171,58 лв. ДДС. В касационната жалба се правят оплаквания, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Великотърновския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени обжалваното решение на директора на Агенция "Митници"-гр. София, с което е отхвърлена жалбата срещу решението за промяна на тарифен номер на началника на Митница-Свищов. Ответният по касационната жалба началник на Митница-Свищов, не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна ТД на НАП - гр. Велико Търново не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Вали Компютърс"-ООД-гр. Велико Търново срещу посоченото решение за промяна на тарифен номер на началника на Митница-Свищов. Съдът е описал фактическата обстановка, свързана с издаването на обжалвания митнически акт, основанията за издаване на същия, обжалването му по административен ред, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, назначена с цел да бъдат изяснени технически въпроси, свързани със спора. След това съдът е пристъпил към изграждането на своите правни изводи. В тази насока е прието, че административният акт /решението на началника на митница Свищов/ е издадено от компетентен орган, при наличие на мотиви за издаването му и при спазване на процесуалните правила и целта на закона. Посочено е въз основа на какви доводи е прието, че внесените по ЕАД външни платки следва да попаднат в друг тарифен номер, различен от декларирания, като мотиви за административния акт се съдържат и в изготвения доклад от 01.09.2011 г. за извършена проверка и становище на отдел "Тарифна политика" при Митница Свищов. Административният съд е разгледал обстойно направените оплаквания от жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания акт и е намерил същите за неоснователни. Тълкувайки разпоредби на Регламент 2913/92 г., съответно на Закона за митниците, решаващият съд е приел, че последващият митнически контрол е напълно допустим и процесният внос на стоки попада в хипотезите му. Отбелязано е, че установяването на неверни или непълни данни при последващата проверка е въпрос по същество, който предопределя издаването на крайния акт от проверката, но това не може да се приеме за предпоставка за извършване на последваща проверка, тъй като тя именно ще установи наличието на подобни обстоятелства. На база на това е направен извод, че извършената митническа проверка е законово допустима, извършена е при спазване на изискванията на чл. 84в от ЗМ, като са описани съответните заповеди, посочено е, че при проверката е извършена преценка на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публични държавни вземания, като за резултатите от проверката е съставен констативен доклад съгласно чл. 84л от ЗМ. Първоинстанционният съд е направил и извод, че освен при спазване на административно-производствените правила при издаването му, обжалваният административен акт е съобразен и в съответствие с материалния закон. В тази връзка съдът е формулирал и основния спорен въпрос между страните по делото - външните тунери, внесени от жалбоподателя, попадат ли под различен от вътрешните тунери ТАРИК код по тарифните позиции от Комбинираната номенклатура към регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За да отговори на този въпрос, съдът, на първо място, е дал тълкуване на начина на тарифиране /определяне на позиция/ на даден продукт съобразно разпоредбите на Регламент № 1214/2007 на комисията от 20.09.2007 г. за изменение на приложение № 1 към Регламент ЕИО 2658/2007 г. на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. На база на това е направен извод, че след като към позиция 8528 от Комбинираната номенклатура няма допълнителни правила, то класирането на даден продукт към определена група следва да се извърши според общите правила, т. е. класирането следва да се определи според термините на позициите и на съответните подпозиции. По отношение на спорната позиция 8528 71 11, в която попадат електронни сглобки за вграждане в автоматичните машини за обработка на информация, в която попадат и въпросните тунери, съдът е приел, че за да попадне дадена стока под тази позиция следва да са налице следните елементи: 1.електронна сглобка /тунер/; 2. въпросният тунер да подлежи на вграждане; 3. вграждането да се осъществи в автоматичните машини за обработка на информация. Съдът е възпроизвел подробно в мотивите на решението заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, която е назначена с цел да бъде изяснена същността на тв тунерите като вид техническо изделие, както и да бъдат посочени същностните разлики между т. н. "външни" и "вътрешни" тунери. Въз основа на заключението са изградени изводи, че съобразно с термина на под позиция 8528 71 11 - външните тунери не се вграждат към автоматична машина за обработка на информация и не могат да попаднат в тази под позиция. В решението е акцентирано, че това тълкуване съвпада и с цитираната от жалбоподателя практика на Съда на европейските общности по съединени дела С - 288/09 и С - 289/09, според която практика решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства, определени в текста на позицията в Комбинираната номенклатура и забележките към разделите или главите. С оглед на това тълкуване е прието, че предопределящата обективна характеристика на стоките, за да попаднат в подпозиция 8528 71 11 е тяхното необратимо вграждане към автоматична машина за обработка на информация, докато т. н. "външни тунери" не подлежат на такова вграждане, тъй като по всяко време могат да бъдат преместени на друга система. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че външните и вътрешните тунери са функционално идентични, като е посочил, че това е неотносимо към спора, тъй като разликата между двата вида устройства се изразява в начина им на монтиране, което определя и тяхното тарифиране, като приликите между тях не са определящи за това. Като ирелевантно за тарифиранато е прието и обстоятелството дали тунерите са автономни или не / използват захранване и софтуер от компютъра или собствени такива, тъй като тази характеристика също не е определяща за тарифирането по позиция 8528 71 11. Изграден е извод, че при това положение единствената възможност за външните тунери е да попаднат в подпозиция 8528 71 19 - други, тъй като безспорно са тунери, но не попадат в другите две подпозиции на 8528 71, поради което погрешното тарифиране от страна на вносителя на 61бр. тунери, описани в декларацията, съставлява нарушение на митническото законодателство и при условията на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 и чл. 84, ал. 3 от ЗМ митническите органи правилно са издали обжалвания административен акт, с който е създадена нова позиция № 2 в подадената от вносителя декларация и е определено задължение в размер на 14% от митническата стойност на неправилно тарифираните стоки. Посочено е, че съобразно цитираните разпоредби митническите органи имат право служебно да извършват последващ контрол относно правилно тарифиране на внесените стоки и да уредят отношенията съгласно установените истински данни за вноса, като е без значение изминалото време от вноса и съдбата на внесената стока. Направен е краен извод за законосъобразност на обжалвания митнически акт и неоснователност на жалбата. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3. Групирани същите се отнасят от една страна до изводите на първоинстанционния съд, че няма допуснати процесуални нарушения при извършване на проверката, а от друга за допуснато нарушение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда, като е намерила отражение в мотивите на решението. Правилно е формулиран и основният спор между страните - под каква тарифна позиция следва да бъде отнесена внесената стока - външни тунери по процесния ЕАД. Даденият отговор на този въпрос от страна на административния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона и се споделя от настоящата инстанция. Направените оплаквания на касатора относно изводите на съда за спазване на административно-производствените правила при издаване на обжалвания митнически акт са неоснователни. От данните по делото се установява, че обжалваният акт е издаден в резултат на последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от ЗМ, съответно чл. 78 от Регламент 2913/92, като за провеждане на производството има нарочно издадена заповед на началника на ответната митница. В този смисъл оплакванията, че първоинстанционният съд не бил разграничил дали се касае за повторна проверка по смисъла на чл. 84 от ЗМ или за последваща проверка по смисъла на чл. 84а и сл. от същия закон, се явяват неоснователни. Направеното оплакване за не обсъждане от страна на административния съд на оплакване за допуснато нарушение на чл. 220, § 2, т. "б" от Регламент 2913/92, който не допуска последващо вземане под отчет, когато размерът на законно дължимите мита не е бил взет предвид вследствие на грешка от страна на самите митнически власти, която не е можела да бъде открита от длъжника, като последния от своя страна е действал добросъвестно и е спазил всички разпоредби, предвидени от действащите разпоредби по отношение на митническата декларация, е неоснователно. От данните по делото е видно, че основните оплаквания на жалбоподателя пред първоинстанционния съд са свързани с това, че не са налице предпоставки за извършване на последваща проверка, поради която причина не малка част от мотивите на съдебния акт са посветени на този въпрос. Всъщност, възражение за допуснато нарушение на посочената по-горе разпоредба се прави едва в касационната жалба до настоящата инстанция, което обяснява защо то не е било обсъдено от първата инстанция. По същество това възражение е и неоснователно, тъй като не може да бъде прието, че по-ниския размер на дължимите мита в случая е определен в резултат на грешка от страна на самите митнически власти. Обстоятелството, че при първоначалното подаване на ЕАД посочения тарифна позиция от декларатора е била възприета от митническите служители, не може да бъде разглеждано като грешка на митническите власти по смисъла на цитираната разпоредба. Направените оплаквания, че от страна на административния съд не са били санкционирани допуснати нарушения, свързани с начина на извършване на последващата проверка, и по-специално на нормата на чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92, също са неоснователни. В т. 68 от решение на Съда от 22.11.2012 г. по съединени дела № С-320/2011, С - 330/2011, С - 382/2011 и С - 383/2011 се посочва, че чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 на съвета трябва да бъде тълкуван в смисъл, че последващият контрол на стоките и последващата промяна на тарифното им класиране могат да се извършват въз основа на документи, без митническите органи да са длъжни да проверяват физически тези стоки. Оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон също не могат да бъдат споделени. При правилно тълкуване на закона, в това число съобразяване и цитиране на практика на СЕС, относно критериите по които внесената стока следва да бъде отнесена по съответната позиция, административният съд е приел, че същностният критерий в случая е начина на закрепване и съединяване на т. н. "външни тунери" към информационната машина. Доколкото повдиганите спорни въпроси налагат специални познания в областта на техниката, по делото е назначена техническа експертиза, възприета от съда, и подпомогнала същия при изграждане на правните си изводи. Изложените най-накрая в касационната жалба доводи относно техническите характеристики на тунерите са обсъдени от първоинстанционния съд, дадените отговори се споделят от настоящата инстанция, тъй като са изградени в съответствие на фактите по делото. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Великотърновския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по жалбата Митница Свищов разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ за тази инстанция в размер на 150 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,