Решение № 16045 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2017 г.

Решение № 16045 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от юрк. Конакчиева, като пълномощник на "Е. Ю." ЕАД, срещу решение № 883/17.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2201/2016 г. по описа на Административен съд Б., с което е изменено Решение на Комисията по чл. 210 ЗУТ в община К., с което е определено обезщетение в размер на 1254 лв., във връзка с възникнало, на основание чл. 64 от Закона за енергетиката сервитутно право в ПИ с пл. № 35033.7.411, м. "Пъдарска могила" по КК на гр. К., за частта от имота, засегната от ПУП-парцеларен план за обект "Изграждане на нова ВЛ 110 кV "А.", като е увеличен размерът на обезщетението на 2433 лв. за засегнатата част от 0.627 дка. Решението е преценено като незаконосъобразно, поради противоречие с материалните разпоредби на чл. 210, ал. 1 ЗУТ и чл. 65, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Иска се постановяването на ново решение, с което да се измени Решението на Комисията по чл. 210 ЗУТ, като размерът на обезщетението се определи на 3680 лв., съобразно заключението по делото в частта му по допълнително поставената задача, прието в с. з. на 20.04.2017 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - О. П., не се представлява, представена е молба от 18.09.2017 г., с която се оспорва жалбата. Ответникът - "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, редовно призован, не се представлява. Депозирано е от негов процесуален представител писмено становище, с доводи за неоснователност на жалбата и искане решението, като правилно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. В процесния съдебен акт е прието, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, с определен персонален състав на Комисията и конкретна задача, с оглед което са отхвърлени оплакванията за неговата нищожност. За да измени решението, решаващият състав е посочил, че за начина, по който е определен размерът на обезщетението, органът не е изложил мотиви, определил го е сам, без използване на допълнителни консултанти, на база три обявени сделки за продажба на земеделски имоти (ниви и лозе) в землището на гр. К., с приложен коефициент за корекция. Съдът е назначил оценителна експертиза (основна и с допълнителна задача), като е възприел становището на експерта по основното заключение за средната пазарна стойност на сервитута, изготвено по метода на пазарните аналози за засегнатата част от имота и съобразно коефициентите, визирани в чл. 65, ал. 1 ЗЕ, във връзка и на основание което, е изменил обжалваното решение на Комисията. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав счита неоснователно възражението в жалбата, че с изпълнението на допълнителната задача, вещото лице е предоставило по-справедлива оценка на сервитута за засегнатата част от имота, тъй като то е изготвено въз основа на само една извършена сделка, (липсва друга за сравнение), по която продавач е МЗХ (т. е. държавата и не е предмет на свободно договаряне), както и с оглед на особеностите на предмета й - два съседни имота в стопански двор на К.- прилежащи към стопански сгради, които съществено се различават от процесния имот, чиито сервитут се оценява. Основателно е възприето заключението по основната СТЕ, чиято оценка е съобразена с критериите по чл. 65, ал. 1 ЗЕ и е по-точна, основана на коригирани офертни предложения, за съпоставими с процесния имоти. С оглед това, налага се извода, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,