Решение № 11104 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2019 г.

Решение № 11104 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 856 от 26.06.2019 г., по адм. д. № 947/2018 г. на Административен съд София област/АСС0/, с което по оспорване на "Б. АФ" ЕООД, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с изх. № 02-230-2600/3841 от 13.08.2018 г. на Зам. ИД на ДФЗ.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът- "Б. АФ" ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред АССО е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо/УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2015 г. с изх. № 02-230-2600/3841 от 13.08.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което:

1. е отказано финансово подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" за кампания 2015 г. по заявление за подпомагане с УИН 23.01.0715/77908, относно декларираните в заявлението за подпомагане за 2015 г. животни по цитираната мярка, направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", а именно: животни с ушни марки, които не са били открити в стопанството при извършените проверки на място и в регистрите на СИРЖ или не отговарят на изискванията по чл. 2 § 1, т. 18 от Делегиран регламент (ЕС) № 6408/2014 г.: BG30460413; BG30739594; BG30595817; BG30739596; BG30739591; BG30287138; BG30287139; BG30287105; BG30459466; и животни, за които са предоставени документи за загуба, съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат": BG30385756; BG30739603; BG30287113; BG30595900.

1. наложена е санкция в размер на 159. 9 лв. за неспазени изисквания за управление.

1. наложена е санкция за неспазено кръстосано съответствие в размер на 791. 49 лв.

1. оторизираната сума от 15038. 22 лв. е прихваната, като приспадната в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати уми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение изискванията за форма на акта и в нарушение на материалния закон.

Съдът е счел, че в акта липсват мотиви относно начина, по който е определен посоченият процент на наддеклариране-14. 52 %. Приел е, че за 6 броя от процесните животни/биволи/ няма представени документи за загубата им, за 4 бр. биволи има представени екарисажни документи, удостоверяващи смъртта им, а за 5 бр. биволи е представена декларация за това, че са избягали по време на товарене от пасище, локализирани са и са в процес на залавяне. Съдът е достигнал до извод, че не е налице неизпълнение на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, тъй като заявлението за подпомагане за кампания 2015 г. е подадено на 16.06.2015 г., а смъртта на посочените 4 бр. биволи е настъпила на 1.09.2015 г., 24.11.2015 г. и 4.12.2015 г., съответно-бягството на посочените в декларация от 15.12.2015 г. 5 бр. биволи е станало през декември 2015 г., при което не са доказани в хода на съдебното производство констатациите на проверяващия служител на ДФЗ относно броя липсващи животни, като животните за които не са представени документи според съда са шест, а не девет.

На следващо място АССО е приел, че не става ясно по какъв начин са определени посочените на стр. 3 от УП суми от 159. 90 лв/неспазване изискванията за управление/ и 791. 49 лв. /неспазено кръстосано съответствие/, както и че в УП липсват фактически съображения защо оторизираната сума в размер на 15038. 22 лв. е прихваната.

Решението е правилно като краен резултат.

В процесния случай фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, се съдържат в на стр. 1 и 2 от УП, както и в табличен вид на стр. 3 /Таблица с изчислен среден размер на финансово подпомагане/, като мотиви/за постановен отказ и определените суми за намаления и редукции за неспазени изисквания за управление и неспазено кръстосано съответствие/ са както разясненията отразени в съответните колони 1-13, 17 19 и 20 на таблицата, така и поясненията дадени под таблицата относно всяка колона.

От съдържанието на процесното уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с данни относно установено неспазване на изисквания за управление /колона 13 – неспазени изисквания за управление от таблицата на страница 3 от УП/ и неспазено кръстосано съответствие/ колона 17-неспазено кръстосано съответствие/.

Административният орган в поясненията към колона 13 /стр. 4 от УП/ е посочил, че се касае за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставена информация на ДФЗ-РА от външни институции по чл. 54 от Наредба № 7, както и чрез проверка на място от технически инспекторат към РА/назначена с цитирани заповеди/, като в контролния лист на място са посочени конкретните неспазени изисквания за управление.

Посочено е, че за резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, които не са били спазени кандидатът е уведомен с УП, а за неспазените изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност се налагат намаления съгласно раздел VI "Намаления при неспазване изискванията за управление за направленията от м. 10 "Агроекология и климат" от методика за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-118 от 11.03.2016 г., изменена със Заповед № РД-09441 от 22.06.2016 г., издадени от МЗХ на осн. чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

Съгласно чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., Когато при проверка на място или административните проверки се установи, че за съответните земеделски парцели или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 6, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита съгласно приложение № 7 и изискванията по управление, годишните агроекологични плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите.

На осн. цитираната разпоредба министърът на земеделието и храните е издал Заповед № РД 09-118/11.03.2016 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания по мярка 10 "Агроекология и климат" по ПРСР 2014-2020 /Методиката/, съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2015 г.

Раздел VI от Методиката се отнася за намаления при неспазване изискванията по управление за направленията от м. 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2010 г. В този раздел е посочено, че ДФЗ намалява размера на отпусканата финансова помощ в зависимост от установено неспазване на агроекологични ангажименти към одобрената дейност и/или направление, като размерът на финансовата помощ се намалява с предвидените проценти за неизпълнение изискванията за управление, а когато не са изпълнени няколко изисквания-с предвидения максимален процент. При неспазени няколко изисквания, едно или повече от които е с редукция 100% се налага намаление за съответната дейност в размер на 100 %. ЗС се подпомагат само за извършването на дейности съгласно установените с Наредба № 7/24.02.2015 г. изискания за управление, които надхвърлят базовите изисквания финансовата помощ се намалява при неспазване на изискванията за управление със съответна степен на неспазване, която степен на неспазване е изразена в процент в колона 3 от таблица за всяко от направленията.

За процесното направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" са предвидени три хипотези/ред. № 30, 31 и 32 от таблицата/, за които се прилага процент на намаление, а именно: 30. ЗС представят писмено разрешение от съответната развъдна организация или от ИА по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ за клане или продажба на всяко подпомагано животно-1 % намаление; 31. ЗС спазват развъдната програма за съответната подпомагана порода-3 %; 32. ЗС отглеждат свинете съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2007 г. за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски.

В конкретния казус на стр. 1 и 2 от УП е посочено, че животни с ушни марки BG30460413; BG30739594; BG30595817; BG30739596; BG30739591; BG30287138; BG30287139; BG30287105; BG30459466; са с нередности, не са включени в оторизацията и за тях не е извършено плащане. Съгласно чл. 43, ал. 3 от наредба № 7 от 24.02.2015 г. когато при загуба на животно ЗС не предостави в ДФЗ-РА документите по ал. 1 за всички животни, годишните агроекологични плащания се намаляват съгласно методиката по чл. 16.

Същевременно сумата на намаление в колона 13 от таблицата към УП е в размер на 159. 9 лв., което при одобрени съгласно УП № 02-230-2600814.01.2016 г. за участие по мярка 10 71 бр. животни/70. 6 ЖЕ/, код АК13, представлява 1 % от поисканата сума. Това сочи на възприета от АО степен на неспазване по ред № 30 от таблицата към методиката, относима към неспазване изискване на управление за процесното направление, изразено в "непредставяне на писмено разрешение от съответната развъдна организация или от ИА по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ за клане или продажба на всяко подпомагано животно".

Правното основание за отказа във вр. с отразените в колона 2 и колона 4 към таблицата за изчисляване средния размер на финансово подпомагане относно броя животни –заявени за участие 71 и животни с нередности- 62, девет бр. животни, описани на стр. 1 и 2 от УП с ушни марки BG30460413; BG30739594; BG30595817; BG30739596; BG30739591; BG30287138; BG30287139; BG30287105; BG30459466, е възприето от АО като нарушена разпоредбата на чл. 43, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата.

Съгласно цитираната разпоредба когато при загуба на животни земеделският стопанин не представи в ДФЗ – РА, документите по ал. 1 за всички животни, годишните агроекологични плащания се намаляват съгласно методиката по чл. 16.

Според на ал. 1 на чл. 43, законодателят е предвидил при загуба на животни, подпомагани по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", вследствие на клане, продажба, смърт или кражба земеделските стопани да представят в ДФЗ – РА, до 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, или с подаването на заявлението на следващата година, ако събитието се е случило след този период, копие от документ, който удостоверява причината за загубата на животните, както следва: 1. становище за негодността на животното за използване за развъдна дейност от съответната развъдна организация или ИАСРЖ с препоръка за реализиране на животното за месо или за продажба на друга животновъдна ферма; 2. при смърт от болест – документ от официален ветеринарен лекар (аутопсионен документ); 3. при смърт вследствие на нападение от хищници – документ, издаден от държавно горско стопанство и/или от директора на дирекция на национален парк, в зависимост от това, кой стопанисва територията, на която се е случило нападението; 4. при кражба – протокол от съответното подразделение на Министерството на вътрешните работи.

Видно е, че прилагането на тази разпоредба касае четири хипотези на загуба на животни - клане, продажба, смърт или кражба, при наличието на които ЗС е длъжен да представи изрично изброените документи в т. 1-т. 4 на ал. 1.

Поясненията към колона 13 относно фиксирана в нея сума за намаление и редукция от таблицата към УП препращат към Методиката, но в самата методика, на която органа се е позовал, степента на неспазване по ред № 30 от таблицата към същата- "непредставяне на писмено разрешение от съответната развъдна организация или от ИА по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ за клане или продажба на всяко подпомагано животно", не кореспондира както с разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Наредбата, изискваща причина намалението да е непредставяне в ДФЗ-РА на изрично посочените документи в ал. 1, т. е. тези, описани в. т. 1-т. 3, така и с обстоятелствата по делото, касаещи причини за липса на част от заявените животни по АК13, които причини са извън предвиденото в ред № 30 от Методиката. По този начин от описанието в оспорения АА не става ясно на неговия адресат причините за постановения отказ в тази част във вр. с установение в административното производство факти и възприетото от органа правно основание за отказ.

При тези факти, правилен е крайният извод на решаващият съд за липса на мотиви в оспореното УП, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвид възприетото от АО неизпълнение на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

На следващо място законосъобразни са изводите на първостепенния съд, че оспорения акт в частта му за прихващане на сума в размер на 15038. 22 лв. е постановен при липса на мотиви.

В колона "прихваната сума" на таблица № 2 от оспорения акт като прихваната сума от оторизираната сума по СЕПП е посочена сума в размер на 15038. 22 лв.., като в пояснението към таблица № 2 за цитираната колона е посочено, че колона "прихваната сума" отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

Както правилно е посочил първоинстанционния съд, в тази част на УП липсват фактически съображения за прихващането. От съдържанието на процесното УП по никакъв начин не става ясно за адресата на акта произхода и формирането на посочената сума от 15038. 22 лв, а имено в резултат на каква санкция от кой предходен период е тази сума, дали същата е недължимо оторизирана сума, налице ли е за тази сума влязъл в сила АУПДВ, установяващ ликвидно и изискуемо вземане спрямо земеделския производител, съответно такова от други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Недопустимо е едва в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно производство по оспорване на УП чрез представяне на отделен документ /в случая уведомително писмо изх. № 02-230-2600/944 от 5.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, УРН 353013 да се излагат мотиви към акта или същите да се допълват, като отделно от горното за цитираното УП няма достатъчно данни по делото същото да е влязъл в сила акт и да установява ликвидно и изискуемо вземане спрямо "Б. АФ" ЕООД за които да е издаден АУПДВ към датата на издаване на оспореното пред АССО Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/3841 от 13.08.2018 г. на Зам. ИД на ДФЗ.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 06.02.2020 г. с адвокат М. Стоянова. Възражението за прекомерност на касатора не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и заплатената минимална сума от 500 лв. за адвокатско възнаграждение съобразно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в приложимата редакция/.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,