Решение № 8556 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2018 г.

Решение № 8556 от 6.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. "Шести септември" № 27, представлявано от инж. С. Рашев, чрез адв. С. Рафаилов, против Решение № 83 от 14.05.2018 г., постановено по адм. д. № 316/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 54/17.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция (БД) "Източнобеломорски район" относно установените задължения за такса за водовземане от подземни води за периода 28.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер на 13 179, 21 лв. главница и лихва за забава в размер на 3 342, 85 лв. по издадено разрешително за водовземане № 31530162/28.01.2011 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Основното оплакване е за неправилна преценка на първоинстанционния съд по валидността на акта. Касаторът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от некомпетентен орган, тъй като не е налице надлежно заместване по силата на изрична заповед, издадена от титуляра на правомощията, нито е налице делегиране поради липса на законовото му уреждане. Позовава се на мотивите по Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ОС на ВАС по т. д. № 4/2002, според което отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. Навежда оплакване за незаконосъобразността на потвърдените от съда лихви за забава, като счита, че публичните вземания за такси не са определени по основание и размер и не са изискуеми, поради което не се дължат лихви, а ако такива се дължат то счита, че датата, от която следва да се начислява е друга – датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което АУПДВ да бъде обявен за нищожен. Алтернативно на това му искане, моли решението да бъде отменено и спорът да бъде решен, като бъде отменени и АУПДВ или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", редовно уведомен, не изразява писмено становище по касационната жалба. В открито съдебно заседание по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 54/17.08.2017 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" относно установените задължения за такса за водовземане от подземни води по издадено разрешително за водовземане № 31530162/28.01.2011 г. за периода 28.01.2011 г. до 31.12.2016 г. в размер на 13 179, 21 лв. главница и лихва за забава в размер на 3 398, 69 лв. Първоинстанционният съд е отменил акта в частта на установеното задължение за лихва за забава за размера над 3 342, 85 лв. до пълния установен с акта размер, а в останалата част е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Предвид обстоятелствената част и искането на дружеството в касационната жалба, предмет на касационното обжалване е решението в отхвърлителната му част. В останалата необжалвана част първоинстанционният съдебен акт е влязъл в сила. От фактическа страна по делото е установено, че касаторът е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез нови водовземни съоръжения № 31530162/28.01.2011 г., с посочено в същото водовземно съоръжение Тръбен кладенец в ПИ с идент. 67338.168.46 по КК на гр. Сливен, с разрешен годишен воден обем 126144 куб. м., краен срок 28.01.2021 г. За периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2016 г. дружеството е подавало пред БД "Източнобеломорски район" Декларация по чл. 194б от Закона за водите (ЗВ), в която е декларирало иззетото количество вода по горното разрешително и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която възлиза в общ размер на 9 501, 24 лв. На обекта по разрешителното са извършени няколко проверки. При извършена проверка на обекта по разрешителното от длъжностно лице при БД "Източнобеломорски район" на 12.04.2017 г. и в присъствието на р. пр. при ВиК Сливен е установено, че през отчетния период 1.01.2014 г. – 31.12.2014 г. използваните водни маси възлизат на ЗЗ 122 куб. м., а дължимата годишна такса за периода – 2 318, 54 лв.; през отчетния период 1.01.2015 г. – 31.12.2015 г. използваните водни маси възлизат на 20 465 куб. м., а годишната такса – 1 432, 55 лв.; през отчетния период 1.01.2016 г. – 31.12.2016 г. използваните водни маси възлизат на 47 188 куб. м., а дължимата годишна такса – 3 303, 16 лв.; през отчетния период 1.01.2013 г. – 31.12.2013 г. използваните водни маси възлизат на 34 957 куб. м., а дължимата годишна такса – 2 446, 99 лв.; през отчетния период 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. използваните водни маси от процесния обект възлизат на 35 809 куб. м., а дължимата такса възлиза на 286, 47 лв.; през отчетния период 1.01.2012 г. – 31.12.2012 г. водните маси са 48 450 куб. м., а дължимата такса – 3 391, 50 лв. Проверяващият формирал заключение, че към момента на проверката общо дължимите такси за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016 г. възлизат на 13 179, 21 лв. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № СЛ 137/12.04.2017 г. На 14.07.2017 г. главен експерт при БД "Източнобеломорски район" извършил проверка по документи във връзка с Разрешително № 31530162/28.01.2011 г., като резултатите от същата обективирал в Констативен протокол № СЛ 413/14.07.2017 г., чийто резултати са идентични с установени с предходната проверка. С покана за доброволно изпълнение с изх. № ПО-02-7 от 21.07.2017 г., получена на 24.07.2017 г. директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" поканил "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД да заплати дължимите и незаплатени такси по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" за съответните периоди: от 28.01.2011 г. до 31.12.2011 г. в размер на 286, 47 лв., за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 3 391, 50 лв., за периода от 1.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – в размер на 2 446, 99 лв., за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – в размер на 2 318, 54 лв., за периода от 1.01.2015 г. до 31.12.2015 г. – в размер на 1 432, 55 лв. и за периода от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – в размер на 3 303, 16 лв. Съобразно текста на поканата, общо дължимата и незаплатена такса по цитираното разрешително за периода от 28.01.2011 г. до 31.12.2016 г. възлиза на 13 179, 21 лв. След изтичане на срока за доброволно плащане - на 17.08.2017 г., директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" издал АУПДВ, с който установил по основание и размер задължение на "Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, ведно със съответните лихви за забава. В хода на съдебно дирене са приети съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, изготвени въз основа както на доказателствата по делото, така и на всички проверени налични документи, намиращи се у двете страни. Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза общият размер на лихвите върху дължимите главници по акта е 3 342, 85 лв., като е посочило, че задължението за заплащане на таксата за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване е годишно и се заплаща не по – късно от 31 март на следващата година съгласно чл. 15 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза и на база установените изразходвани водните количества е определено общото задължение по Разрешително № 31530162/28.01.2011 г. за периода 28.01.2011 г. – 31.12.2016 г. с главница в размер на 13 179, 21 лв. При така установената фактическа обстановка, след цялостен анализ на доказателствата по делото при извършената проверка съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 АПК решаващият състав е стигнал до правния извод, че обжалваният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Като е съобразил, че не е спорно липсата на заплащане на установените с АУПДВ суми и не са представени доказателства за противното, е стигнал до извода, че установените в оспорения акт стойности се потвърждават изцяло и от изготвената и приета по делото като неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза. По отношение на установените с АУПДВ лихви, съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадена приетата по делото заключение и разясненията, направени от вещото лице при разпита му в открито съдебно заседание по делото, като е приел акта за законосъобразен за установената с него лихва до размера от 3 342, 85 лв. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и е стигнал до обосновани правни изводи, като не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. В съответствие с чл. 168 АПК съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспорения АУПДВ на всички основания по чл. 146 АПК. В касационната жалба за първи път е направено възражение за нищожност на АУПДВ, като подробно се излагат съображения за института на "делегиране", "заместване" и "упълномощаване". По повод на направеното възражение на ответника е дадена възможност с протоколно определение от 27.02.2019 г. да представи заповедта за делегация, на която според него се основава компетентността на издателя на процесния пред първата инстанция административен акт. Компетентността на органа да издава АУПДВ е уредена в текста на чл. 194б, ал. 1 ЗВ, в който е предвидено, че правомощието по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за незаплатените такси по Закона за водите, е на директорите на басейнови дирекции, като за същия съществува възможност при наличието на обективна невъзможност да изпълнява правомощията си чрез института на заместването и да овласти свой заместник по служба, издавайки изричен акт за това. Макар изисканият акт за заместване да не е представен по делото, служебно известно е на настоящия съдебен състав, че е налице издаването на заповед, с която директора на БД "Източнобеломорски район" овластява лицето М. Маринов да го замества за периода на отсъствието му /поради разрешен годишен отпуск към момента на издаване на АУПДВ/, изпълнявайки неговите правомощия в пълен обем, поради което издаденият АУПДВ е валиден /посочените обстоятелства са известни от Решение № 5488 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14999/2018 г. /. Неоснователен е и другият касационен довод за неправилност на решението по отношение на потвърдените задължения за лихви. Съдът е изложил подробни съображения по материалноправните предпоставки за издаване на оспорения акт, като се е позовал на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Предвиденото в чл. 194б, ал. 4 ЗВ задължение за директора на Басейнова дирекция за уведомяване не е определено в закона като правопораждащ юридически факт за ликвидност и изискуемост на таксите за водовземане. Срокът за плащане на таксите е определен в Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (ДВ бр. 50/2011, в сила от 1.01.2012 г.) - до 31.03. на следващата година. Нормативно определеният краен срок за заплащане на таксите, определя и момента на изпадане в забава, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Като е изложил мотиви относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил решение, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,