Решение № 7015 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2021 г.

Решение № 7015 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1009/2021 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. от гр. София, срещу решение № 4541 от 10.08.2020 г., постановено по адм. д. № 7975/2019 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са развити доводи за нищожност и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1-3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена, след което да се постанови ново, с което да се отхвърлят жалбите срещу административния акт. В с. з. касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител, който поддържа изцяло касационната жалба. Ответникът - началникът на СГКК - София, не се явява, не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците М. Я. – Б., Т. Я. и З. К. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила. Останалите ответници – С. К., Б. К., С. П. и С. Я. не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна – адресат на съдебното решение и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение по жалба на М. Я. – Б. и Т. Я. е отменена заповед № 18-710 от 17.01.2019 г. на началника на СГКК – София, с която на основание чл. 54, ал. 4 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-53/23.11.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК по постъпило заявление рег. № 01-371687-26.09.2018 г. от С. К., З. К., Б. К., С. Н., С. П. и С. Я. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че предвид обстоятелството, че засегнатите от предложеното изменение собственици са се противопоставили на заявлението за издаване на заповедта с представени доказателства за собственост и с оглед забраната на чл. 54, ал. 2 ЗКИР за изменение на КККР при установен спор за материално право, при издаването на оспорения административен акт е нарушен материалния закон. Приел е, че в случая обект на спора за материално право е част от имот с площ 2 кв. м., представляващ част от вече нанесен в КК имот. Приел е още, че изключването й от този имот и включването й в съседен и изричното противопоставяне на вписаните в КРНИ собственици обективират спор за собственост, като е недопустимо същият да бъде разрешаван в съдебното административно производство. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Бланкетните доводи на касатора за нищожност на решението са неоснователни. Същото е валидно като постановено от съдия-докладчик, в кръга на неговите правомощия, който е дал ход на делото по същество, в писмена форма и е подписано. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на съдебния състав за наличие на спор за материално право, който е пречка за одобряване на изменението, предмет на оспорената пред Административен съд София - град заповед. По делото е установено, че производството по издаване на процесния административен акт е образувано по искане на заявителите С. К., З. К., Б. К., С. Н., С. П. и С. Я. и М. Я. – Б. и Т. Я. за изменение на одобрената кадастрална карта, изразяващо се в нанасяне на част от западната граница на имот с идентификатор 68134.514.390 в съответствие с имот пл. № 26, кв. 41 по плана на м. "ГГЦ-Зона В-15". С одобреното изменение на КК и КР имот с идентификатор 68134.514.389 е с площ преди изменението 424 кв. м., а след изменението 422 кв. м., а имот с идентификатор 68134.514.390 е с площ 425 кв. м. преди изменението, а след изменението 427 кв. м. Жалбоподателите оспорват промяната на границата на имоти с идентификатори 68134.514.390 и 68134.514.389, с която се отнема част от площта на имот, за който те твърдят собственически права. При тези факти обоснован е решаващият извод на съда, че процесният административен акт е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР). Следователно сочената разпоредба изключва възможността за изменение на КККР при установена индиция за спор за материално право между заявителя и някои от заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР на ЗКИР. В този случай при изричното възражение на жалбоподателите, собственици на засегнатия от изменението имот и представяне на противопоставими титули за собственост, цитираната разпоредба изисква постановяване на отказ за допускане на изменение на КККР. Нормата сочи, че изменението е допустимо едва след решаване на спора за материално право по общия исков ред. Основание да се одобри промяна на КККР би възникнало или с влизане в сила на съдебно решение по спор за материално право – чл. 53а, ал. 1 ЗКИР или при постигане на съгласие между заинтересованите страни. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответниците М. Я. – Б. и Т. Я. сумата 900. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,