Решение № 5720 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2019 г.
ВАСV отделение18.05.2020 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 811 от 19.04.2019 г., постановено по адм. дело № 120/2019 г. на Административен съд – Варна ОСЪЖДА С. Петров от [населено място] да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5720 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петров от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Гюров, срещу решение № 811 от 19.04.2019 г., постановено по адм. дело № 120/2019 г. на Административен съд - Варна (АС), с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-4369/12.10.2018 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендират се разноски. Ответникът главен директор на ГДИН оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението на АС. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В резултат на проведеното дисциплинарно производство е установено по безспорен начин допуснатото дисциплинарно нарушение от страна на касатора Петров по чл. 194, ал. 2, т. 3 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). От фактическа страна е безспорно установено, че в качеството си на държавен служител, на длъжност "надзирател І-ва степен" в Затвора Варна, назначен в наряд при изпълнение на служебните си задължения като постови на пост № 6 в същия затвор не е изпълнил основни задачи и задължения, без писмено разрешение на началника на затвора, лично и самоволно е пропуснал лишения от свобода И. Маринов през желязната портална подвижна врата на КПП "Бариера", контролирана от самия служител, чрез ел. механизъм /бутон/, без да е уведомил по надлежния ред главния надзирател и деянието му е станало достояние на други лица и на цялото общество, посредством електронни и печатни издания. В тази насока касационната инстанция споделя на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК мотивите на първоинстанционния съд, чието преповтаряне е безпредметно. По отношение изложените с касационната жалба възражения, че в случая не се касае за неправомерно пускане на лишен от свобода, доколкото Маринов е пропуснат от Добрев след получено от него разрешение за това от командира на отделение в затворническото общежитие от открит тип- Н. Тонев. Тези възражения са изразени и пред първоинстанционния съд и последния е изложил подробни мотиви защо приема, че се касае за неправомерни действия на повече от един служител, съзнателно допуснали лишеният от свобода Маринов безпрепятствено и без основание да напуска и се завръща в Затвора –Варна, които настоящата инстанция напълно споделя. В заключение оспореното решение на АС е правилно, постановено е с оглед извършения анализ на представените доказателства и е съответно на приложимия материален закон. Обосновано съдът е приел неоснователност на жалбата срещу заповед № Л-4369/12.10.2018 г. на главния директор на ГДИН, с която на касатора в настоящото производство С. Петров е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е извел правилни изводи относно липсата на отменителни основания по чл. 146 от АПК по отношение оспорения индивидуален административен акт - същият е издаден от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и целта на закона, съдържащ посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, изискуеми за същия като издаден в писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно приложимата нормативна уредба съдът определя на сумата 100 лева за настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,