Решение № 10888 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, чрез старши юрисконсулт К.Първанов против решение 2344/22.01.2025 г., постановено по адм. дело 6797/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменено Решение 2153-21-131 от 21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 03.04.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на осн. чл.102, ал.1,т.1,ал.2 и ал.5 КСО е преизчислено правото на лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.04.2024г. на Т. П. от гр. София. Преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-София град за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. В законоустановеният срок е подаден отговор на касационната жалба от Т. П. чрез адв. Е. Христов с твърдение за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Върховен административен съд, състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, доказателствата по делото и нормативната уредба констатира следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С процесното решение 2345/22.01.2025 г., постановено по адм. дело 6797/2024 г., Административен съд София град е отменил Решение 2153-21-131 от 21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 03.04.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на осн. чл.102, ал.1,т.1,ал.2 и ал.5 КСО е преизчислено правото на лична пожизнена пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.04.2024г. на Т. П. от гр. София и върнал преписката на директора на ТП на НОИ-София град за произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясна волята на административния орган, т.к. в решението си Директорът на ТП на НОИ София град е констатирал допусната грешка при определяне на осигурителния стаж на територията на Италия за право на пенсия в обжалваното разпореждане, като вместо 13г. 04м.06 дни е определен 12г. 09м. 09дн и при осигурителния стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина- 14г. 10м. 08 дни е посочено 14г. 1м. 12д. Въпреки това достигнал до извода, че установената грешка не обуславя промяна на крайния извод на пенсионния орган обективиран в оспореното разпореждане, тъй като лицето изпълнявало изискването на чл.68, ал.1-2 от КСО за 36г. и 04 месеца положен осигурителен стаж. Според съда в случай на констатирана грешка в посочените данни в разпореждането, следвало то да го измени при произнасянето си по същество по смисъла на чл. 117, ал.3 КСО. Обоснован е правен извод, че на лицето се дължи прецизно посочване на изходните данни на осигурителния й стаж в чужбина, при положение, че са ползвани две категории осигурителен стаж в Италия ( осигурителен стаж за право на пенсия и осигурителен стаж за определяне размера на пенсията). Липсвал отговор и на възражението за определения размер на пенсията. Като приел, че административният орган е постановил акта си при неясно посочване на фактите и обстоятелствата, съдът отменил оспорения пред него административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане [номер]/30.05.2023г., издадено от длъжностно лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ-София град, на Т. П. е признато правота на лична пенсия за ОСВ от 06.03.2023г., пожизнено по чл.68,ал.1,2 КСО, при навършена възраст 62г., осигурителен стаж от III категория труд 24г.,10м. и 00 д.; осигурителен стаж за право на пенсия, положен чужбина 12г., 09 м. и 09 д.; осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина- 14г., 10м. и 12д.; общ осигурителен доход за периода 01.01.2000-05.03.2023г. 33 064.21 лв.; индивидуален коефициент, изчислен съгл. чл.70, ал.8-9,ал.10 т.2и3, ал.11 и 19 КСО- 0.6194. При посочен средномесечен осигурителен доход за страната за 03.2022г.-02.2023г.(1330.91лв.), доход за начисляване размера на пенсията 824.37лв., проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, съгласно чл.70, ал.1, КСО 53.55%, пар.7ж от ПРЗ на КСО и ПМС 479/30.12.2021г на лицето е определен теоретичен размер на пенсията 501.45лв. и месечен размер на пенсията 313.93лв. за сметка на РБ. Във връзка с допълнително придобит от пенсионера осигурителен стаж, с разпореждане [номер] /03.04.2024г., на П. служебно е преизчислено правото на лична пенсия за ОСВ от 01.04.2024г., по следния начин: осигурителен стаж от III категория труд 25г.,07м. и 25 д.; осигурителен стаж за право на пенсия, положен чужбина 12г., 09 м. и 09 д.; осигурителен стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина 14г.,10м. и 12 д.; индивидуален коефициент, изчислен съгл. чл.70, ал.8-9, ал.10 т.2 и 3, ал.11 и 19 КСО- 0.6194. При посочен средномесечен осигурителен доход за страната за 03.2022г.-02.2023г.-1330.91лв., доход за начисляване размера на пенсията 824.37лв, проценти осигурителен стаж за определяне размера на пенсията и определен минимален размер на пенсията съгласно чл.70, ал.12, КСО-523.04лв., месечният размер на пенсията на лицето, която следва да се заплаща от българска страна е в размер на 330,40лв. Съдът правилно е приел, че преизчисляването на пенсията е извършено служебно, като е взет в предвид единствено и само новопридобития осигурителен стаж през 2023г. Определеният с първоначалното Разпореждане от 30.05.2023г. индивидуален коефициент, също не бил предмет на преразглеждане, а е приет в първоначалния размер, поради което не е предмет на разглеждане в производство по реда на чл.102, ал.1, т.1, ал.2 и ал.5 от КСО. В тази връзка като неоснователно е възприето възражението на лицето относно липсата на размера на общия осигурителен доход в процесното разпореждане, както и посочване на осигурителните вноски, платени във всяка държава, предвид съществото на спора по определяне на нов размер на отпуснатата и получавана от лицето пенсия, при наличието на вече установен осигурителен стаж и доход. Констатирано е, че П. има положен осигурителен стаж в Италия, който правилно е сумиран с придобития в България съгласно чл.6 от Регламент 883/2004г., т.к. липсва завършеност на процедурата по законодателството на една от двете държави- членки. Първоинстанционният съд е мотивирал правен извод, че спорът между страните не попада в приложното поле на определяне на пенсия по б. а на чл.52, поради което не следва да намери приложение и § 3 на чл. 52 от Регламента, а именно заинтересованото лице да получи от компетентната институция на всяка държава-членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви a) и б ). Настоящата инстанция споделя извода, че за дохода, върху който лицето е осигурявано в Италия, по арг. чл.47, ал.1 НПОС то ползва права по италианското законодателство и съобразно италианското социално осигуряване. Както правилно е отбелязал съдът, съгласно тази разпоредба отчитането на доход, реализиран по законодателството на друга държава се изключва при изчисляване на размера на българската пенсия. За да отмени оспорения акт, съдът констатирал неяснота в изразената от административния орган воля при определяне на осигурителния стаж на територията на Италия за право на пенсия- вместо 13г. 04м.06 дни е определен 12г. 09м. 09дн и при осигурителния стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина- 14г. 10м. 08 дни е посочено 14г. 1м. 12д. Тези несъответствия неправилно били приети от Директор ТП на НОИ в решението потвърждаващо разпореждането за преизчисляване на пенсията, без грешките да са поправени по съответния ред. Като неясна е приета и изразената воля на административния орган по отношение размера на осигурителния стаж, придобит в чужбина, които данни не са коригирани по реда на чл.117 КСО, както и непрецизно са посочени изходните данни на осигурителния й стаж в чужбина, при положение на ползвани две категории осигурителен стаж в Италия ( осигурителен стаж за право на пенсия и осигурителен стаж за определяне размера на пенсията). Тази грешки са създали неяснота на правоимащото лице как е преизчислен стажа й в чужбина, а от друга страна административният орган не е отговорил изчерпателно на всички възражения свързани с определения размер на пенсията. Отделно в оспореното решение е объркано и името на адресата на акта, като вместо Т. П. е посочено друго име- Н. Л., което отново е индиция за повърхностен анализ от страна на административния орган по относимите факти и обстоятелства предмет на спора. Процесното разпореждане за определяне размера на пенсията и установения осигурителен стаж в България и таков в Италия, не е коригирано и останало в правния мир, въпреки констатираните неточности. Споделя се правният извод на съда, че допуснатите нередовности в пенсионното производство, вследствие неизпълнение на задълженията на административния орган да мотивира актовете си, препятстват и контрола за законосъобразност на административния акт. Правилни са изводите на Административен съд София град по отношение на отмяната на Решение 2153-21-131 от 21.06.2024г. на директора на ТП на НОИ- София град и потвърденото с него разпореждане [номер] от 03.04.2024г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Липсата на ясни и конкретни основания и мотиви за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл. 35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението не съдържа пороци за отмяна на основанията по чл. 209, т. 3 АПК поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се дължат разноски за адвокатска защита чрез представяне на отговор по касационната жалба, без осъществено процесуално представителство в касационната инстанция. Като се има предвид своевременно направеното възражение от касатора за прекомерност на разноските за процесуално представителство на ответника, съдът ги определя съобразно разпоредбата на чл.9, ал.3, вр. с чл.8, ал.2,т.2 от Наредба 1/2004г. в размер на 400лв./четиристотин/. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,