Решение № 13870 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2013 г.

Решение № 13870 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодор Димитров Памукчиев, гр. Стара Загора, чрез проц. представител адв. Маир Сиди, против Решение № 39/03.04.2013 г., постановено по адм. д. № 484/2012 г. по описа на Административен съд Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран от Памукчиев с искане за прогласяване нищожността на Заповед № 2293/08.09.2008 г. на заместник кмета на община Стара Загора, с която заповед е одобрен ПУП - изменение ПЗ на УПИ ХI-168 и УПИ ХII-167 и РУП - ПЗ и силуетно оформяне на УПИ ХI-168, УПИ ХII-167 и УПИ ХIII-163, кв. 201, гр. Стара Загора. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. Решението е валидно и правилно като краен резултат. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Следва, обаче, да се отбележи, че се е произнесъл подробно по законосъобразността на оспорената заповед, след като искането е било единствено и конкретно касателно нищожността на акта. Правилни и обосновани са изводите на АС Стара Загора относно наличието на правен интерес за Тодор Памукчиев. От една страна, в по-широк смисъл, правен интерес за оспорващия ще е налице, когато, с оглед правна сигурност и силата на пресъдено нещо, каквато съдебният акт несъмнено има - се прогласи erga omnes какви са правните последици, респ. липсата на такива от евентуална нищожност. Интересът на оспорващия тук е мотивиран и имплицитно свързан с правото му да може да изисква от всички участници в правния оборот да се съобразят с правно установеното в съответно съдебно решение. От друга страна такъв интерес за оспорващия е налице, ако без това оспорване не би могъл да защити своите права и законни интереси, ако жалбата (искането за прогласяване на нищожност) е абсолютно необходим и единствен акт за правната му защита с оглед избягване на неблагоприятни правни последици. Следва да бъде направена съществената разлика между основанията за законосъобразност на административния акт и тези за неговата нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: 1.налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; 2.актът е изцяло лишен от законово основание; 3.акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани. В обжалваното съдебно решение АС Стара Загора е изледвал основанията за законосъобразност, при преклудирано право да бъде поискано това, но е достигнал до правилни изводи за липса на нищожност, поради което настоящият съд, отчитайки това обстоятелство, намира, че решението е правилно като краен резултат. Относно касационните доводи - ВАС ги намира за неотносими, тъй като касаят незаконосъобразността на оспорения административен акт, което не е било и не е предмет на обсъждане в производството по делото. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и тъй като от ответниците не е направено искане за присъждане на разноски - настоящият съд не се произнася по такива. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав