Решение № 10536 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2017 г.

Решение № 10536 от 14.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба на "А. Р. В. унд ликьор фабрик" (A. R. W. und Likorfabrik" GmbH & Co KG) Федерална република Германия, подадена чрез процесуалния представител на дружеството - адв. Модева, срещу решение № 4358 от 29.06.2017 г. по адм. дело № 1133/2017 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ).

В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е постановен при наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на решението и постановяване на друго решение, с което да се отмени административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Р. Б. (ПВ РБ), чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "М." АД, чрез процесуалния си представител адв. Ценов в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила Претендира присъждане на разноски съгласно представения списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "А. Р. В. унд ликьор фабрик" срещу решение № 175/3.10.2016 г., издадено от председателя на ПВ, с което на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството и е потвърдено решението от 10.02.2015 г. на отдела по опозиция, с което е отхвърлена опозиция с вх. № 70-00-568/20.01.2014 г. срещу регистрацията на марка с вх. № 127782 "В. V." словна, по отношение на всички стоки от клас 32 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ).

Административното производство е започнало по подадено искане от "А. Р. В. унд ликьор фабрик" (A. R. W. und Likorfabrik" GmbH & Co KG) на опозиция с вх. № 70-00-568/20.01.2014 г., срещу заявка за регистрация на марка с вх. № 127782 "V. В.", словна, на основание чл. 38б, ал. 1, т. 2 ЗМГО във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, спрямо всички стоки в клас 32 от МКСУ.

Сравняваните марки са:

1. заявената от "М." АД с. М., общ. Д., обл. С., марка с вх. № 127782 "V. В.", словна / 15.04.2013 г. за стоките от клас 32 МКСУ- "минерални и газирани води и други безалкохолни напитки и сокове, сиропи и други препарати за приготвяне на напитки".

1. притежаваните от "А. Р. В. унд ликьор фабрик" (A. R. W. und Likorfabrik" GmbH & Co KG)

• марка на ЕС 405464 "Pitu", словна заявена на 4.11.1996 г. и регистрирана на 19.08.1998 г., действаща на територията на РБ от 1.01.2007 г. регистрирана за стоки от класове 30, 32 "бира, безалкохолни напитки, плодови напитки, вода" и 33 - "алкохолни напитки с изключение на бира". Срокът на закрила е до 4.11.2016 г.

• марка с международна регистрация IR № 666297"Pitu", словна, регистрирана на 15.11.1996 г. за стоки от клас 33- вино, спиртни напитки

След провеждане на административното производство, председателят на ПВ е издал решение № 175/3.10.2016 г., с което жалбата е отхвърлена, като неоснователна и е потвърдено решение от 10.05.2015 г. на отдела по опозиция. Изложени са мотиви, че за заявените стоки от клас 32 "сиропи и други препарати за приготвяне на напитки" на процесната марка и стоките от клас 33 "алкохолни напитки (с изключение на бира) и "вино и спиртни напитки" е налице сходство в ниска степен. По отношение на заявените стоки от клас 32 на процесната марка и стоките от клас 32 на противопоставената марка е прието наличие на сходство на стоките, предвид което е извършен анализ на самите марки. При извършено сравнение и преценка за наличие на визуално, фонетично и смислово сходство в цялост на словните марки в заключение е прието, че между сравняваните марки не е налице такова сходство, при което да съществува вероятност за объркване на потребителите, включително възможност за свързване с по-ранни марки.

При така установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати на съществения нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След обстоен анализ на представените по делото доказателства, кредитирайки приетата по делото съдебно-маркова експертиза ( в частта и по т. 1 и т. 2) и относимата материалноправна уредба съдът е направил извод, че правилно и в съответствие с материално-правните разпоредби административният орган е преценил, че не са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО.

В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че при преценка на словните марки защитена е самата дума, като такава а не "графичното представяне", като форма на изписване, поради това сравнението за визуално сходства се основава на анализ на броя и последователността от букви и думи. В конкретния случай сравняваните знаци се състоят от по 4 букви от които 3 са еднакви. М. P. и Vitu са кратки думи, които лесно се запомнят и ясно се произнасят. Състоят се от по 2 срички ВИ-ТУ и ПИ-ТУ, като съвпадение има във вторите им срички - ТУ, но за цялостното фонетично и визуално впечатление съществено значение имат първите срички ВИ- VI и съответно ПИ -РI, които се произнасят отчетливо и ясно.

От друга страна съдът е направил извод, че значението на думите Pitu и Vitu не са познати на масовия потребител и той няма как да възприеме марките в смисловото им значение - Pitu- рядък вид сладководен рак и Vitu- името на тракийски бог /островна група в Н. Г., а по-скоро като фантазийни.

В заключение съдът е приел, че не е налице вероятност от объркване на потребителя, тъй като между сравняваните марки е налице много ниска степен на сходство, независимо от високата степен на сходства на стоките от клас 32, поради което е отхвърлил жалбата, като неоснователна.

Решението е правилно.

Съдебният акт е постановен при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и е обоснован. Формираните правни изводи са съответни на доказателствата и закона и се споделят от касационния състав.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО препятства регистрация на заявена марка, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките и услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване с по-ранната марка.

Основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице сходство между заявената марка вх № 127782 "V. В.", словна за стоки от клас 32 и противопоставената марка притежавана от "А. Р. В. унд ликьор фабрик" (A. R. W. und Likorfabrik" GmbH & Co KG) марка на ЕС 405464 "Pitu", словна, регистрирана за стоки от същия клас и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите.

Приложимата разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 изисква да е налице сходство, създаващо възможност за объркване на потребителя. Тази национална правна уредба кореспондира с чл. 4, § 1, б. "б" от Директива 89/104/ЕИО, съответно - на Директива 2008/95/ЕО, а аналогична норма е предвидена и в Регламент (ЕО) № 207/2009 - чл. 8, § 1, б. "б". Според съдебната практика на Общността, при преценка за сходство между стоки и услуги следва да се държи сметка за всички съществени елементи, характеризиращи връзката между стоките или услугите. Елементите включват техния произход, предназначение, употреба, наличието на конкурентен или допълващ се характер. Основната функция на марката е да позволи на потребителя да отличи продукта или услугата, без да съществува възможност за объркване. Марката има съществена функция в системата на лоялната конкуренция, тя трябва да представлява гаранция, че стоките или услугите се произвеждат/предоставят под контрола на конкретно предприятие, което именно следва да носи отговорността за качеството им. Подобен риск от объркване, по смисъла на чл. 4, § 1 от Директивата има, когато потребителите могат да възприемат стоките или услугите като произхождащи от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия.

При преценката налице ли е сходство между противопоставените марки за стоки от един и същи клас, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите акцентът е в доминацията при възприемане на сравняваните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като по определение марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци.

В конкретния случай се касае за словни марки, при които е защитена самата дума, като такава, а не графичното представяне като форма на изписване. Необходимо е да се подчертае, че преценката за сходство между знаците не трябва да се основава само на някои отделни елементи на словната марка, а на цялостното впечатление от двата знака при тяхното сравняване. Особено важни са доминиращите елементи при оценката на сходството. Действително, наличието на отличителност е ценен фактор при възприемането на знака, но от гледна точка на потребителите е важно видимото сходство при възприемането им, тъй като потребителите не ги анализират в детайли. Тъй като при словните марки е защитена само думата като такава, то цялостното им възприемане при произнасяне е от съществено значение за отражението върху потребителите. При обстоен анализ на визуалното, фонетичното и смисловото сходство на противопоставените марки V. В.", и по-ранната марка Pitu, първоинстанционният съдът обосновано е приел, че не се установява такова сходство помежду им, което да заблуди потребителя.

При извършения от съда детайлен анализ на двете марки, съобразявайки въздействието на марките, определено от общия ефект на обсъжданите фактори, съдът е достигнал до съответния на материалния закон извод за законосъобразност на атакувания акт. Настоящият касационен състав споделя аргументите, изложени в обжалваното решение, като намира за правилен изводът, че между сравняваните марки е налице много ниска степен на сходство, независимо от високата степен на сходство на стоките от клас 32.

Касационната проверка констатира липса на сочените в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендираните от дружеството пропуски при разглеждане на делото, изразяващи се в отхвърляне на доказателствено искане от съда за допускане на тройна съдебна експертиза по всички поставени от жалбоподателя въпроси, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Вещото лице се назначава, когато за изясняване на някои въпроси по конкретния предмет на спора се изискват специални знания ( чл. 195, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК). А съгласно чл. 201 ГПК допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Съдът е приел и кредитирал в частта по т. 1 и т. 2 допуснатата експертиза, като изрично се е мотивирал, защо не я приема в останалата и част, а именно тъй като са дадени отговори, заместващи правните изводи на съда, поради което те са недопустими. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК - съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния казус релевантен факт е установяване степента на сходство или идентичност на марките.

Настоящата инстанция счита, че по делото са налице достатъчно годни доказателства за правилното разрешаване на спора. Съдът е формирал изводи по събрания доказателствен материал и по релевираните от страните съображения, обсъдил е обстойно фактите от значение за правния спор и постановил законосъобразен съдебен акт.

Предвид изложеното обжалваното решение като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника - председателя на ПВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради, което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение, в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Основателна, като своевременно направена и доказана е и претенцията на ответника "М." АД, за присъждане на разноски. С оглед изложеното и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на от 480 (четиристотин и осемдесет)лева.

Така мотивиран и на основани е чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение