Решение № 6462 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2017 г.

Решение № 6462 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11825/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "М. С."ЕООД, със съдебен адрес гр. С., бул. "А.. С." .№..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., представлявано от О. Г. Н., чрез адв. С. С., против Решение № 2443 от 11.04.2017 г. на Административен съд С.- град по адм. д. № 4165 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-22221315004134-091-001 от 23.12.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 428 от 16.03.2016 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди от м. 04.2013 до м. 01.2014 г.; от м. 03 до м. 08.2014 г.; и за м. 10.2014 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 71 368 лв. по фактури на "Е. Е. С."ЕООД, "Н. К. Г."ЕООД, "И. Б."ЕООД, "М. Б."ЕООД, "Т. С."ЕООД, "П. К."ЕООД и "Бул С. .....2"ЕООД с предмет "комисион по договор" и "услуга по договор". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необсъждане на многобройните събрани в ревизионното производство доказателства, игнориране на грубите процесуални нарушения в ревизионното производство и необосновани фактически изводи за недоказана реалност на процесните посреднически услуги. Ревизионният акт по административен ред е потвърден с мотиви, различни от тези на самия акт и в нарушение на правото на защита на ревизираното дружество. Необосновано съдът приел, че доказването на реалността на услугите е свързано с кадровата обезпеченост на доставчиците и че посредническата дейност не се състои само в свързване на два търговски субекта, но и в промотиране на дейността на единия. В нарушения на процесуалните правила съдът отказал назначаването на съдебно-техническа експертиза относно това каква компетентност е необходима за осъществяване на посредничество за сключване на договор за услуги със строителна механизация. По делото не е спорно, че ревизираното дружество в ревизираните периоди е изпълнявало реално услуги със строителна механизация на конкретни обекти. Неправилно и едностранчиво били преценени свидетелските показания на свидетелката В. И.. Съдът игнорирал доказания поток на доставките на услуги и плащането по него /посреднически- строителни/. В нарушение на материалния закон и тълкуването м в съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на ЕС, съдът потвърдил процесния отказ на право на данъчен кредит. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. М., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно реалността на доставките на посреднически услуги по възлагателен договор от 01.11.2012 г. между ревизираното дружество като възложител и Е. Е. С."ЕООД, "Н. К. Г."ЕООД, "И. Б."ЕООД като изпълнители, допълнителни споразумения и договори за заместване на изпълнители по първия договор като условие, без което не може да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактури с получател ревизираното дружество, за които се твърди, че документират услуги по тези договори. С Разпореждане № 3178 от 06.06.2016 г., първоинстанционният съд е дал конкретни указания на жалбоподателя относно установяването на посочения факт с правно значение. Единствените доказателства в първоинстанционния процес след тези указания са свидетелските показания на посочената от жалбоподателя бивша счетоводителка на дружеството. Обратно на поддържаното в касационната жалба тези показания не са годна опора за обратни на направените от първоинстанционния съд фактически изводи. Дори да се пренебрегне евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора, обосновано съдът при преценката на доказателствата е взел предвид, че тези показания не установяват никаква връзка между процесните фирми доставчици и посредническите услуги, които са фактурирани. Логически обосновани са и заключенията на съда в мотивите, че при веднъж реализирано посредничество, последващ посреднически договор е лишен от предмет, защото при установяването на трайни търговски отношения между свързаните дружества, посредничеството няма търговско оправдание. Неоснователни са касационните оплаквания за необсъждане на събраните доказателства, събрани в ревизионното производство. Първоинстанционният съд, съгласно съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, е приел, че представените възлагателен договор от 01.11.2012 г. и допълнителните споразумения към него като частни диспозитивни документи не удостоверяват изпълнението на правата и задълженията на страните в облигационното правоотношение. Отделно от това, от клаузите на тези договори, не става ясно как се определя възнаграждението за посредническите услуги като съществен елемент на сделките, в който смисъл е и становището на представителя на Върховната административна прокуратура. С право първоинстанционният съд е приел, че представените в ревизионното производство констативни протоколи описват безспорно извършени от ревизираното дружество строителни услуги с механизирана техника, но не удостоверяват нищо относно предмета на посредническите услуги. Представените уведомления, изготвени съгласно чл. 2, т. 2 от възлагателния договор, представляват изявления на самото ревизирано лице за извършване на определени строителни услуги с посредничеството на съответната фирма-доставчик, но тези документи с подписи на съответните фирми-доставчици са представени от самото ревизирано лице в ревизионното производство, а в същото това производство никоя от фирмите доставчици не е открита на декларирания данъчен адрес и за никоя от тях не е установено осъществяването на търговска дейност. Поради това, не е получил обяснение фактът как жалбоподателят се е снабдил с документите и по-специално с подписите на представляващите липсващите дружества. Неоправдано е касационното оплакване за допуснато от административния съд съществено нарушение на процесуалните правила поради отказа за назначаване на техническа експертиза с посочения по- горе предмет. Това е така, защото спорното право на данъчен кредит не е потвърдено от първоинстанционния съд поради липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 092 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение