Решение № 60202 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2020 г.

Решение № 60202 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3965/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Исторически музей – Каварна/ИМ/ срещу въззивното решение на Окръжен съд Добрич по гр. д. № 352/20 г. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС / р. по гр. д. № 311/11 г. на трето г. о. и р. по гр. д. № 918/12 г. на четвърто г. о. / по правния въпрос от предмета на спора: Кой е моментът, в който следва да се счита, че работодателят е получил достатъчно данни, позволяващи установяването на всички съществени признаци на деянието и квалифицирането му като дисциплинарно нарушение в случаите, когато за това деяние се извършва инспекция по одитен ангажимент по реда на Закона за вътрешния одит в публичната сфера/ЗВОПС/, който приключва с одитен доклад? В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Д. М. – Й. я оспорва като неоснователна по подробно изложени в писмен отговор и писмени бележки съображения. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В практиката на ВКС – в практиката на ВКС е прието, че под откриване на нарушението по см. на чл. 194, ал. 1 КТ следва да се разбира узнаването от субекта на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина - установени субект на нарушението, време и място на извършването му, съществените признаци на деянието от субективна и обективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение /р. по гр. д. № 918/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 1036/11 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Извършените нарушения на тр. дисциплина следва да се считат открити от органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя на специални комисии проверки, вкл. по повод направени в писмените обяснения на служителката възражения и довеждане до знанието на работодателя на констатациите от възложените проверки/ р. по гр. д. № 311/11 г. на ВКС, трето г. о. / При извършени финансови нарушения, съставляващи и нарушения на трудовата дисциплина, нарушенията се считат за открити по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ на датата на получаване в дружеството мотивираното писмено заключение на контролния финансов орган по постъпилите възражения срещу констатациите на ревизионния акт, постановено на основание чл. 20, ал. 4 ЗДФК (отм.); което заключение съставлява неразделна част на ревизионния акт съгласно чл. 23, ал. 4 ППЗДФК и слага край на ревизионното производство/ р. по гр. д. № 2753/01 г. на трето г. о. на ВКС/. По същество на жалбата: Въззивният съд е признал уволнението за незаконно на едно от сочените от ищцата основания - поради неспазване на срока по чл. 194 КТ при налагането му. Приел е, че още в хода на одитната проверка одиторите са провеждали срещи с кмета на общината и до знанието му поетапно са били довеждани установените от одиторите нарушения; същите нарушения са послужили като фактически основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. Нарушенията са станали известни на кмета на общината най-късно след приключване на проверката на 8.08.17 г., тъй като той е прочел и обсъждал с одиторите предварителния одитен доклад, констатациите в който са останали непроменени и след депозиране и обсъждане на възраженията на ищцата. При начало на срока 9.08.17 г. двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ изтича на 9.10.17 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на ищцата на 24.10.17 г. или след изтичане на този срок и погасяване на възможността да се реализира дисциплинарната отговорност. Поради погасяване на възможността за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, въззивният съд е намерил за безпредметно да обсъжда твърденията, доказателствата и доводите на страните относно второто сочено в исковата молба основание за незаконност на уволнението – неизвършване от ищцата на нарушенията, вменени й със заповедта за уволнение. Изводите на въззивния съд не съответстват на цитираната по –горе практика на ВКС и са незаконосъобразни. Посочените в оспорената от ищцата заповед за дисциплинарното й уволнение, връчена на 24.10.17 г., нарушения са установени с окончателен одитен доклад за извършване на одитен ангажимент за даване на увереност със задача: "Проверка на дейността на Исторически музей – гр. Каварна за периода 1.01.13 – 31.05.17 г. ", изготвен на осн. чл. 38, ал. 2 ЗВОПС, който е представен в [община] на 31.08.17 г., видно от входящия номер. Одитният доклад включва резюме, цели и обхват на ангажимента, констатации, изводи и препоръки. Целта на вътрешния одит е да помага на организацията да постигне целите си чрез прилагането на систематичен и дисциплиниран подход за оценяване и подобряване ефективността на процесите за управление на риска, контрол и управление/ чл. 3, ал. 2 ЗВОПС/. Данните, съдържащи се в одитния доклад, имат констативен характер и могат да са основание за издаване на последващи актове. В допълнителната четвърта част от доклада е посочено, че след връчването на предварителния доклад в определения от вътрешните одитори срок в деловодството на Общината е постъпило писмено становище от ищцата, като директор на ИМ – гр. Каварна, по което одиторите са дали допълнително заключение, потвърждавайки оспорените от ищцата констатации в предварителния одитен доклад. Заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена, видно от обстоятелствената й част, въз основа на констатациите в окончателния одитен доклад, връчен и получен от кмета на Общината на 31.08.17 г. От тази дата тече краткият срок по чл. 194, ал. 1 КТ, защото с окончателния одитен доклад, след изчерпване на процедурата по приемане и обсъждане на възраженията на ищцата срещу предварителния одитен доклад, е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и субективна страна. В случая възраженията на ищцата са инкорпорирани като неразделна част / последна/ от окончателния одитен доклад, въз основа на който органът на дисциплинарна власт е наложил дисциплинарното наказание. Приключването на проверките във връзка с одита на 8.08.17 г. и обсъждането на констатациите от предварителния одитен доклад с кмета на общината/ който е и орган на дисциплинарна власт/, според показанията на св. Е. и С. / одитори/, не могат да се приемат за начало на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ. Обсъждани са предварителни констатации преди изчерпване на проверката/ вкл. по възраженията на ищцата/ и изготвяне на окончателния одитен доклад, с който е приключил одитният ангажимент за даване на увереност. Затова решаващият извод на въззивния съд за незаконност на уволнението, поради неспазване на срока по чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ е незаконосъобразен. Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане, поради следното: Въззивният съд, уважавайки иска поради неспазване на чл. 194, ал. 1, пр. 1 КТ, не се е произнесъл по второто сочено в исковата молба основание за незаконност на уволнението – неизвършване на описаните в заповедта за уволнение нарушения. С оглед финансовия характер на нарушенията и насоката на оспорването им, въззивният съд следва и служебно да назначи икономическа експертиза за проверка на верността на констатациите за финансови нарушения в заповедта за уволнение, почерпани от окончателния одитен доклад – ТР № 1/13 г. ОСГТК, т. 3, р. по гр. д. № 646/12 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 1835/17 г. на четвърто г. о. на ВКС. Служебното назначаване на експертиза следва и от оплакванията във въззивната жалба на Историческия музей, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като първоинстанционният съд си е "спестил" изследване на фактите по делото – извършени ли са посочените в заповедта нарушения, кой е деецът и какво е субективното му отношение към деянията. Поради изложеното и на осн. чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, ВКС на РБ, трето г. о.