Решение № 8053 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2018 г.

Решение № 8053 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2161/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 237, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от "КДМ О." ООД, с ЕИК *********, чрез управителя Д. А., за отмяна на влязло в сила Решение № 9136 от 11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5618 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2016 г., с което е оставено в сила Решение № 39 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 294 по описа на Административен съд - В. (АС - В.) за 2015 г. в частта, с която предявените от настоящия молител искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу О. В. са били отхвърлени. Молителят иска отмяната на посоченото съдебно решение на тричленния състав на Върховния административен съд на основание чл. 239, т. 1 АПК, като се позовава на Заповед № РД-02-15-97 от 17.11.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Д. вестник брой 97 от 05.12.2017 г., за която твърди, че представлява ново и съществено доказателство, обуславящо основание за отмяна на решението. Сочи, че решението, чиято отмяна иска е постановено въз основа на заключението на назначената по делото експертиза, а вещото лице било уточнило, че със Заповед № 122 от 01.10.2004 г., издадена от кмета на О. В. е одобрен проект за ЧИ на ПУП - ПР и ПЗ на обект "П. Н. П. - В.", което очевидно и съпоставено с цитираната по - горе обнародвана на 05.12.2017 г. заповед, не отговаряло на действителните факти. С тази заповед била преценена необходимостта от пресичането на съществуващата жп линия в гр. В. с ул. "Ц. И. А. II" да се осъществи на две нива с надлез, а решението, чиято отмяна се иска било обосновано с неточно представени данни от заключението на вещото лице, които се опровергават с тази нова заповед. В съдебното заседание пред настоящия съд молителят "КДМ О." ООД се представлява от адв. С., която от негово име поддържа искането. По същество моли да бъде уважено. Ответната страна - О. В., чрез упълномощен процесуален представител адв. П. П., оспорва искането за отмяна в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание се представлява от същия адвокат, който оспорва искането за отмяна, а по същество моли да бъде отхвърлено. Представя списък на разноските и претендира такива съобразно представените доказателства, както и писмена защита. За да се произнесе по искането, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, съобрази следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, поради което е процесуално допустимо. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила Решение № 39 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 294 по описа на Административен съд - В. за 2015 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от "КДМ О." ООД против О. В. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 259098,00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата и за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от намалената стойност на имоти на дружеството в размер на 50000,00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Вредите са претендирани като резултат на отменена Заповед № 122 от 01.10.2004 г., издадена от кмета на О. В.. За да постанови този правен резултат, съставът на АС - В. е приел, че не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Община - В.. Доколкото от "КДМ О." ООД се претендирали вреди (пропуснати ползи и намаляване стойността на имоти), настъпили в резултат на затваряне на прекия достъп до процесния имот в резултат на отменена Заповед № 122 от 01.10.2004 г., издадена от кмета на О. В., съдът приел, че по делото било установено, че затварянето на пътя, осигуряващ пряк достъп до имота на дружеството е в резултат на извършване на строителство на част от прилежащата инфраструктура на обект "Нов граничен комбиниран мост на река Д. при В. - К." и изграждането на железопътната инфраструктура по проекта, с който е предвидено затваряне на съществуващия прелез и изграждане на нов автомобилен път - надлез, върху железопътната линия и бъдещо изграждане на пешеходен подлез. Посочил също така, че изграждането на надлеза и затварянето на прелеза, което наложило съответно и затварянето на пътя, преминаващ през закрития ж. п. прелез, било въз основа на издадено разрешение за строеж и одобрен проект, които не са отменени по съответния ред, като О. В. не е нито органът, издал разрешението за строеж, нито възложител на строежа, нито изпълнител на същия. Наред с това, съдът приел, че не е налице и другата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно твърдените вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове или действия на длъжностни лица на О. В.. Те, според изразеното в решението становище, били последица от действията по изграждането на обект "Нов граничен комбиниран мост на река Д. при В. - К." в частта относно железопътната инфраструктура, които строителни дейности и предвиждания не са извършвани от органи на О. В. или нейни длъжностни лица. Съдът направил извод, че тези вреди не са пряка последица от отменения административен акт - Заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на О. В., нито са в резултат на фактически действия, извършени без правно основание, тъй като се извършват на основание на влязло в сила разрешение за строеж. Доколкото е налице ограничаване на достъпа до търговските обекти на дружеството, то според съда било в резултат на поведението на строителя на обекта и възложителя/инвеститора на строежа. Изграждането на прилежащата инфраструктура се е извършило въз основа на издадено разрешение за строеж на Министерството на транспорта от Министерството на регионалното развитие и благоустройство. О. В. не била участник в строителството по отношение на обекта, при изпълнението на който са причинени претендираните от ищеца вреди, нито пък е пряк причинител на вредата. С решението, чиято отмяна се иска, съставът на Върховния административен съд е приел, че с отменената Заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на О. В. не се засяга имота, собственост на "КДМ О." ООД - идентичен с имот УПИ I-5119 и УПИ II-5119, кв. 574. Посочил, че правото на иск по ЗОДОВ принадлежи на лицата, претърпели вреди от актове, които създават за тях задължения или засягат неблагоприятно техните субективни права или законни интереси. Приел също така, че отмененият акт не засяга права и не създава задължения за дружеството, а от друга страна по делото не било доказано сигурното получаване на доход от продажбата на горива за процесния период дори да не е налице промяна в инфраструктурата във връзка със строежа на националния обект, доколкото претендираните последици не може да се презюмират в исковото производство. По тези решаващи съображения оставил в сила решението на АС - В. в отхвърлителната исковете част. При така установеното от фактическа страна, настоящият петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на влязло в сила Решение № 9136 от 11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5618 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2016 г., в частта, с която е оставено в сила Решение № 39 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 294 по описа на АС - В. за 2015 г., предявено от "КДМ О." ООД, на соченото правно основание - чл. 239, т. 1 АПК, се явява неоснователно по същество. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на Г. четиринадесета от АПК е извънреден способ за защита. Той е приложим, когато влезлият в сила съдебен акт е неправилен поради наличие на някое от предвидените основания в чл. 239, т. 1 - 6 АПК. Отмяната по чл. 239, т. 1 АПК е допустима, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства следва да са документи, установяващи факти, твърдени по времето на висящността на редовното производство, но останали недоказани поради обективна невъзможност на страната да се снабди с тях, а не поради нейна небрежност или процесуално нарушение на съда. Предвид изложеното, Заповед № РД-02-15-97 от 17.11.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Д. вестник брой 97 от 05.12.2017 г. не представлява "ново" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК доказателство от съществено значение за спора по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разрешен с постановеното от Върховния административен съд решение, чиято отмяна се иска. Молителят поддържа, че от мотивите на посочената заповед било видно, че едва със Заповед № РД-02-15-64 от 07.07.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне на функции по ЗУТ е одобрен проекта за изменение на ПУП - ПР с нанесените корекции в графичната част за обект "Надлез на ул. "Ц. И. А. II" над жп линия и прилежащи улици" по действащия план на гр. В.. За да остави в сила решението на АС - В. в отхвърлителната исковете част, Върховният административен съд е споделил приетото в обжалваното пред него решение на АС - В., че по делото не е установено и доказано кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на О. В. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с отменената като незаконосъобразна Заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на О. В.. П. З. № РД-02-15-97 от 17.11.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Д. вестник брой 97 от 05.12.2017 г. няма отношение към тези предпоставки и в този смисъл не се явява от съществено значение за делото. Тя не установява релевантни за спора факти, които да доведат до решение, различно от постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд. Предвид изложеното, искането на "КДМ О." ООД за отмяна на влязло в сила Решение № 9136 от 11.07.2017 г., постановено по адм. д. № 5618 по описа на Върховния административен съд, трето отделение за 2016 г., в частта, с която е оставено в сила Решение № 39 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 294 по описа на Административен съд - В. за 2015 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК се явява неоснователно. Като такова, то следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, направеното от ответника по молбата за отмяна искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно. Представен е Договор за правна защита и съдействие № 0...4585 от 08.03.2018 г. и банков документ, от които се установява, че О. В. е заплатила на адв. П. П. сума в размер на 600,00 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. Ето защо, "КДМ О." ООД следва да бъде осъдено да заплати на О. В. посочената сума. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия