Решение № 9231 от 25.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4199/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на инспектор Е. Б. И., в качеството й на административен орган в сектор Документални фондове и справочна дейност в Отдел Информационни технологии, анализ, планиране, координация и административно обслужване към Главна дирекция Национална полиция МВР, чрез процесуалния си представител, срещу решение 2032 от 16.11.2023 г. по адм. дело 2088/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен отказ от 29.05.2023 г. на длъжностно лице към ГД Национална полиция за заверяване на документ, издаден от началника на сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Пловдив и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. В касационната жалба са развити доводи за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон и се иска да се отмени като се отхвърли първоначалната жалба на Ф. А. Х., чрез пълномощника си, срещу оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ф. А. Х., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице касационни основания за отмяната му. Заявява, че разноските следва да се присъдят в тежест на касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: По делото са установени следните фактически обстоятелства: На жалбоподателката пред първата инстанция Ф. А. Х. е издадено удостоверение 698/07.04.2023 г. от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, според което лицето притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, с посочен регистрационен номер и срок на валидност, притежава 26 контролни точки и липсват отнети такива. Отбелязано е, че документът следва да послужи за лична информация. Положен е печат на ОД на МВР Пловдив и подпис на началник, без посочване на длъжност и имена. На 29.05.2023 г. Ф. А. Х., чрез пълномощника си адвокат С. Ш., е подала заявление 328600-29806/29.05.2023 г. до директора на ГД Национална полиция да бъде заверено удостоверение 698/07.04.2023 г., издадено от началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив. В подаденото заявление, в поле Извършили проверка на документите, заявени за заверяване е положен подпис на служител на сектор ДФСД и отразена дата 29.05.2023 г. В поле Основания за отказ за заверяване на документите установени пропуски, несъответствия, очевидни фактически грешки по съдържателната част на документите, други нередовности, с подчертаване на израза Основание за отказ, ръкописно е отразено, че: Връща удостоверение 698/07.04.2023 г. да се издаде по реда на издаване на официални документи за чужбина и да се впише за къде да послужи, пред кои органи на съответната държава и за рег. номер, подпис и имена на ръководител началник КАТ ПП Пловдив. Ръкописно на дата е изписана 29.05.2023 г. и пълномощник: С. Ш. с подпис. На бланката встрани е отразена също бележка Днес, 29.05.2023 г. взех удостоверение 698 за издаване на ново. Със заповед 8121з-709/17.06.2015 г на министъра на вътрешните работи е определен редът за извършване на заверки на документи, издадени от структури на МВР. Заповедта е издадена на основание чл. 33, т. 9 ЗМВР във вр. чл. 35, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи и в изпълнение на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Със същата заповед инспектор Е. Б., служител на ГД Национална полиция е определена за лице, което да полага подпис при заверка на документи в дирекцията. В т. 5 от заповедта е посочено, че представените за заверка документи от структурите на МВР следва да бъдат оформени съгласно правилата за създаване, оформяне и съгласуване на документите в МВР, утвърдени със заповед рег. Iз-2131/25.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Със заповед рег. 3286з-3543/02.11.2016 г. министърът на вътрешните работи е утвърдил Вътрешни правила за приемане, извършване на проверки, заверяване и предаване на заверените документи, издадени от структури на МВР, в ГД Национална полиция. Със следващи заповеди на министъра на вътрешните работи същата е изменяна и допълвана, като последната, приложена по делото е заповед 3286з-3987/11.10.2019 година. По делото е представена докладна записка рег. 3286р-30294, изготвена от главен експерт в сектор ДФСД ОИТАПКАО Е. И., адресирана до началника на отдел ИТАПКАО ГДНП относно заверка на документ, представляващ удостоверение на Ф. А. Х., изготвено от сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив. В докладната записка служителката е посочила, че на 29.05.2023 г. в сектор ДФСД, по линия на дейност Заверка на документи, е извършила проверка на удостоверение 698/07.04.2023 г., издадено от сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив посредством информационните фондове на МВР, при която е установила, че същото съдържа съвкупност от данни от личния картон на водача и представлява разпечатка от личния картон, съдържаща се в автоматизираната информационна система Административно-наказателна дейност, която е предоставена на пълномощника й от сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив. Посочила е, че след приключване на проверката лично е обяснила на заявителя С. Ш., че издаденото удостоверение не следва да бъде заверено, т.к. същото не съдържа задължителните реквизити липсва изходящ регистрационен номер на структурата, издала удостоверението, като посоченият номер на документа е пореден на цитираната АИС и не отговаря на номенклатурата на ОД на МВР - Пловдив; не е посочено име на ръководния служител, подписал удостоверението; не съдържа информация, която задължително се вписва в тези удостоверителни документи: пред коя държава и съответно компетентен орган да послужи. Незавереният документ е върнат на заявителя с указания, че може да подаде искане за издаване на друг официален документ, с необходимите реквизити, съобразно правилата за издаване на документи от структурата на МВР. Поради изложеното и в изпълнение на заповедите на министъра на вътрешните работи и утвърдените Вътрешни правила за заверка в ГДНП служителката е посочила, че не е заверила удостоверение рег. 698 от 07.04.2023 година. В съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 176, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК лично обяснение на ответника инспектор Е. Б., в което по същество тя е повторила отразените обстоятелства в цитираната докладна записка. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от служител на ГД Национална полиция, който е оправомощен да издава актове от категорията на обжалвания, положил е подпис и дата, поради което формално са спазени и изискванията за (писмена) форма. Съдът е приел за основателни оплакванията на жалбоподателката за липса на мотиви и ясни фактически и правни основания за издаване на акта, както и че не е ясен адресатът на акта, т. к. в бланката при печатния текст Получил документите: има ръкописен текст началник на КАТ ПП Пловдив. Неясно е също според съда дали административният орган връща удостоверението на структура на МВР, която служебно да го издаде в съответната форма или това се поставя като задължение на заявителя. Посочил е, че липсва позоваване на каквито и да било правни норми и/или вътрешни правила, които да обосновават поставянето на отразените в акта общи изисквания към съдържанието на представеното за заверка удостоверение. Съдът е обсъдил обясненията на ответната страна, както и становището в съпроводителното писмо, изложено от директора на ГД Национална полиция и е приел, че същите не санират липсата на фактически и правни основания за издаване на оспорения отказ. При тези съображения съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, издаден в нарушение на правилата за форма и съдържание поради липса на мотиви, което е самостоятелно основание отмяна и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Съдът е постановил решението при изяснена фактическа обстановка, но при неправилно интерпретиране на доказателствения материал, в резултат на което е достигнал до неправилен краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт на основание чл. 146, т. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че административният орган е отказал да се завери удостоверение рег. 698 от 07.04.2023 г., изготвено от сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Пловдив. Не намират опора в данните по делото доводите и възраженията на касационния жалбоподател, поддържани и пред първата инстанция, че не е налице отказ, т.к. на заявителя е указано, че при представяне на друго удостоверение със същото съдържание, но с посочените реквизити от служителя в заявление рег. 328600-29806/29.05.2023 г., което отговаря на изискванията, регламентирани в утвърдените със заповед на министъра на вътрешните работи Вътрешни правила, същото ще бъде заверено. Обстоятелството, че според чл. 15 от Вътрешните правила при явяване в ГД Национална полиция на вносител на документ, чиято заверка е била отказана на основание чл. 17 от същите, след което документът е преиздаден от съответната структура на МВР, не се регистрира ново заявление, служителите установяват след проверки отстраняването на пропуските, грешките или несъответствията и документът се заверява и предава на вносител, също не налага различен извод. Обратно, изложеното потвърждава, че по искането на заявителя да бъде заверено обсъжданото удостоверение е постановен отказ от оправомощения служител. В случая съществено за определяне на правното естество на постановения акт е, че оправомощеният служител е отказал да завери представеното удостоверение, а дадените указания не са насочени към отстраняване на пропуски в същото, а към издаване на ново удостоверение, чиято редовност ще подлежи на следваща, самостоятелна проверка. Отказът да се завери посоченото удостоверение представлява отказ да се извърши административна услуга по смисъла на параграф 1, т. 2, б. в от ДР на Закона за администрацията. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В този контекст съдът правилно е обсъждал съответствието на обжалвания отказ да се извърши административна услуга с изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 5 АПК. Съдът правилно е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но неправилно е приел, че актът е лишен от фактически и правни основания, което съставлява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа Министерството на външните работи легализира документи и други книжа, издадени от централните органи на изпълнителната власт, както и на учреждения, подведомствени на отделно министерство или пряко на Министерския съвет, само ако те са заверени от последните. Документи, издавани от органи на общинската администрация, нуждаещи се от легализация, се заверяват от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В чл. 35, ал.10 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи е предвидено, че Главна дирекция "Национална полиция" заверява документи, издадени от МВР, негови структури или от органи, включително от министерствата и ведомствата, на които МВР е правоприемник. Съгласно чл. 8, т. 1 и 6 от Вътрешни правила за извършване на заверка в ГД Национална полиция на документи, издадени от структури на МВР, след регистрация на заявлението от служител от отдел КАО, служителят от сектор Документални фондове и справочна дейност при отдел ИТАПКАО извършва проверка по съдържателната част на документа в автоматизираните информационни фондове/системи за общо ползване на МВР; отразява действията си по извършените проверки в съответното поле на заявлението като задължително посочва причините за отказ за заверяване на документа или неговото връщане на издалата го структура на МВР. В Глава пета Отказ за заверяване, в чл. 17, т. 1, 2 и 10 е предвидено, че се отказва заверка на документите в случаите, когато не са редовно издадени и регистрирани от структура на МВР; не са оформени и не съответстват на нормалите в МВР; на удостоверителните документи не е указано пред кого или за какво да послужат. Отказът за заверка задължително се обосновава писмено, като се попълва съответното поле от заявлението от оправомощения служител. Задължителните реквизити, които следва да притежават официалните документи, издавани от структурите на МВР са посочени във Вътрешни правила за организацията на документооборота в Министерството на вътрешните работи, утвърдени със МЗ 8121з-1013/08.08.2017 година. Данните по административната преписка сочат, че административният орган при извършената проверка за съответствието на обсъждания документ с изискванията, поставени в цитираните по-горе нормативни и вътрешнослужебни актове, е спазил административнопроизводствените правила. В резултат на същата служителката законосъобразно е установила, че представеното удостоверение не притежава необходимите реквизити, установени във Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР. Противно на приетото от решаващия съд, в подаденото от ответника по касация заявление, в полето за основания за отказ, служителката е посочила констатираните несъответствия относно формата на удостоверителния документ, които не позволяват да бъде заверен. Мотивите за отказ са дадени под формата на указания какви реквизити следва да има документът с исканото съдържание, за да бъде извършена заявената административна услуга. Същите основания за отказ са изложени от служителката в представената по делото докладна записка и в този смисъл е налице акт от категорията на допустимите допълнителни актове по административната преписка според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, в който подробно се изясняват мотивите на административния орган. В представеното от заявителя удостоверение изрично е посочено, че се издава за лична информация. Документът не съдържа изискуемите реквизити и оправомощеният служител законосъобразно е отказал да завери същия, в съответствие с разпоредбата на чл. 17, т. 10 от Вътрешните правила за извършване на заверка на документите, издадени от структурите на МВР. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника по касация за неяснота на причините за отказа, т.к. не е посочено в нарушение на кои нормативни текстове началникът на сектор Пътна полиция е издал процесното удостоверение и съответно е отказано то да бъде заверено. Тези възражения са встрани от правния спор основанието за отказ не са както авторството, така и съдържанието на издаденото удостоверение, а липсата на необходимите реквизити, за да бъде заверен документът с оглед предназначението и целите на заверката на документитe, издавани от структурите на МВР, подчинени на изискванията в Правилника за легализациите заверките и преводите на документи и други книжа. Поради това съдът неправилно е приел, че оспореният отказ да се извърши исканата административна услуга е лишен от фактически и правни основания за постановяването му. Съдът неправилно, след като е отменил оспорения отказ, е дал указания в 14-дневен срок административният орган да извърши исканата административна слуга от касационния ответник като завери удостоверение 698/07.04.2023 година. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Поради това, че спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу отказ на административния орган по заявление 328600-29806/29.05.2023 г. да извърши заверка на удостоверение 698/07.04.2023 г., издадено от началника на сектор Пътна полиция при Областна дирекция на МВР Пловдив. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, касационният ответник следва да заплати ГД Национална полиция разноски в размер на 200лв. за юрисконсултско възнаграждение (по 100лв. за всяка от инстанциите), на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,