Решение № 2766 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2019 г.

Решение № 2766 от 20.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9236/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Областна дирекция "ДФ Земеделие" К. моли да бъде отменено като неправилно решение № 116/30.04.2019 г. по адм. д. № 400/2018 г. на Административен съд - К.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответниците по касационната жалба Р. Мюмюн, С. М. и С. С., редовно призовани, не изпращат представител. Не са подали отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 09/06/3/0.0.2372/2/01/04/01/20.09.2018 г. на директора на Областна дирекция – К. на Д. фонд "Земеделие", с който е отказано изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.2372/02.05.2017 г. на С. С. – наследодател на ответниците и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. С решението съдът е изпратил преписката на касатора за издаване на решение за финансова корекция по чл. 69 и сл. от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. За да отмени акта съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила. Заявление за подпомагане е подадено от С. С. на 8.08.2016 г. за подпомагане по Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия". По заявлението на 2.05.2017 г. е сключен договор № 09/06/3/0.0.2372/02.05.2017 г. с ДФ "Земеделие"-К., по който е изплатена финансова помощ от 19 558 лв на 19.05.2017 г. На 2.07.2018 г. Садула е поискал второ плащане по мярката, извършени са проверки, прието е, че молбата не е комплектована с необходимите документи. Изпратено е писмо за откриване на производство за издаване на решение за финансова корекция. Садула е подал възражение, след което е издаден процесният АУПДВ, с който е отказано второ плащане на финансова помощ по договора и е определено подлежащо на възстановяване публично вземане 19 558 лв по договора. Според съда за посочената подмярка е приложим чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, и реда за извършване на финансова корекция е по чл. 69 и сл. от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата помощ не попада в изброените в чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП. Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Разпоредбата на чл. 9 б от ЗПЗП, на която се е позовал съдът, има за предмет уредба на производства пред управляващия орган или Д. фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция. Тя не урежда, нито преурежда реда за извършване на контрол от страна на управляващия орган, нито реда за оспорване на актовете по този контрол. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Производството по отпускане на финансова помощ на Садула е започнало с подаване на искането на 8.08.2016 г. и за неговото провеждане предвид § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. в ДВ бр. 2/03.01.2018 г. е приложим досегашния ред. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, е приложима Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малките стопанства" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, и не е приложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Направеният обратен извод от административния съд не е съобразен с § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП в приложимата редакция от ДВ, бр. 2/2018 г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до непроизнасяне по съществото на спора от административния съд. -Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Спорът не може да бъде решен в настоящата инстанция поради забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания. Разноските следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,