Решение № 126 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 251/2012 г.

Решение № 126 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 251/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 16743/2011 г. на Софийски районен съд. В искането са изложени доводи, че с влязлото в сила определение, не проверено по касационен ред, съдът неправилно е приложил чл. 27, ал. 2 от НК, като към неизтърпяната част от наказанието по нохд № 238/00 г. е присъединил изцяло определеното общо наказание по нохд № 139/02 г. и нохд № 14777/06 г. Престъплението по последното дело е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по нохд 238/00 г. Наличието на основание по чл. 68, ал. 1 от НК изключва приложението на чл. 27 от НК. Предлага се възобновяване на делото, отмяна на влязлото в сила определение в посочената част и прекратяване на производството.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа направеното искане със същите доводи.

Защитникът на осъдения адв. М. също пледира за уважаване на искането, което е в полза на осъдения.

Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

А. И. С. е осъден с влезли в сила присъди както следва:

1. По нохд № 238/00 г. на Районен съд гр. Монтана, влязла в законна сила на 14.09.2002 г., за престъпление по чл. 333 във вр. с чл. 330, ал. 2, т. 1 и 2 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 25/26.03.2000 г., за което му било наложено наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години;

2. По нохд № 139/02 г. на Районен съд гр. Враца, влязла в законна сила на 14.08.2008 г., за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и 5 от НК, извършено на 19.04.2001 г., за което му било наложено наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 25 от НК, на подсъдимия С. било определено общо наказание между двете присъди в размер на три години лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от четири години;

3. По нохд № 14777/06 г., на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 18.05.2009 г., за престъпление по чл. 339, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 23.03.2006 г., за което му било наложено наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален "строг" режим.

С влязло в сила определение, постановено по нчд № 10545/2010 г. по описа на Софийски районен съд, на осъдения С. било определено общо наказание по трите осъждания, като на основание чл. 25, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК било определено общо наказание между наказанията, наложени по нохд № 139/09 г. на РС гр. Враца и нохд № 14777/06 г. на Софийски районен съд в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК била приведена в изпълнение постановената присъда по нохд № 238/00 г. на Районен съд гр. Монтана.

По молба на осъдения С. било образувано нчд № 16743/11 г., по описа на СРС, НО - 18 с-в, за определяне на общо наказание. С определение от 11.10.2011 г., непроверено по касационен ред и влязло в законна сила, било отказано повторното определяне на общо наказание по трите осъждания, като за това съдът се позовал на ТР № 3 от 2009 г. на ОСНК на ВКС и констатирал, че относно всички осъждания на С. има влязъл в сила съдебен акт. Със същото определение на основание чл. 27, ал. 2 от НК към неизтърпяната част от наказанието по нохд № 238/00 г. на Районен съд гр. Монтана било присъединено изцяло определеното най-тежко общо наказание в размер на пет години и шест месеца лишаване от свобода между наказанията по нохд № 139/09 г. на РС гр. Враца и нохд № 14777/06 г. на Софийски районен съд.

Така установените обстоятелства относно осъжданията на А. С. налагат извод, че искането на Главния прокурор на РБ освен процесуално допустимо, е основателно.

Постановеното определение по нчд № 16743/11 г. на Софийски районен съд в частта относно приложението на чл. 27, ал. 2 от НК е незаконосъобразно. Престъплението по нохд № 14777/06 г. е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по нохд № 238/00 г. В тези случаи съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, ако деецът е извършил умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок по предходна присъда, отложеното наказание се изтърпява изцяло. При реализиране на хипотезата по чл. 68, ал. 1 от НК е недопустимо определянето на наказание за съвкупност по правилата на чл. 27, ал. 2 от НК. В конкретния случай с влязлото в сила определение по нчд № 10545/2010 г., на основание чл. 68, ал. 1 от НК, постановената присъда по нохд № 238/00 г. на Районен съд гр. Монтана била приведена в изпълнение, поради което този въпрос също не е следвало да бъде решаван отново с постановеното определение по нчд № 16743/11 г. на Софийски районен съд.

По посочените съображения ВКС на РБ, I н. о., намери, че следва да възобнови производството по делото и отмени приложението на чл. 27, ал. 2 от НК.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение