Решение № 7163 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 276/2018 г.

Решение № 7163 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 276/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационнa жалбa от М. П. И. от гр. Б. против Решение № 1662/20.10.2017 г. по адм. д. № 2190/2016 г. на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата срещу РА № Р-02000215009894-091-001/22.07.2016 г. издаден от органи на ТД на НАП-Б., потвърден с Решение № 246/11.10.2016 г. на ДД "ОДОП"-Б., с който при условията на чл. 19, ал. 1 ДОПК са установени задължения и лихви. Касаторът е представляван от адм. Панева, която поддържа касационната жалба с изложени твърдения за неправилност неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение.

Ответникът директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Б. не взема становище по касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК.

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността.

Кумулативно необходимите предпоставки за това са:

• лицето да има качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното;

• да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител;

• вследствие на това поведението, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

С РА, издаден на "О. Б." ЕООД за ревизирани периоди са установени задължения по ЗДДС в размер на 1 484 598, 95 лв. и лихви - 200 388, 43 лв. от непризнат данъчен кредит по фактури издадени от "Х." ЕООД с предмет "Договор за реклама", от "И. и." ЕООД с предмет "хигиенни материали и сухо мляко" и от "Ф. б." ЕООД с предмет "транспортни услуги Б.-Г.". Установените задължения на дружеството с издадения РА не са внесени от дружеството.

Образувано е изпълнително производство, но задълженията не са събрани изцяло.

Отговорността на лицето М. П. И. по процесния РА е за установени задължения по ЗДДС за ревизирани периоди от 1.09.2013 г. до 28.02.2014 г. с влязъл в сила РА № Р-2214-1402384-091-001/4.12.2014 г., издаден на "О. Б." ЕООД.

Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение.

Дружеството първоначално е регистрирано като ЕООД и няколко последващи трансформация в ООД/ЕООД. Съдът е направил последователен анализ на дружеството от регистрацията му като ЕООД на 22.06.2011 г., преобразуването му в ООД, прехвърляне на дялове, ново преобразуване в ЕООД и последваща трансформация в ООД с участието на лицата С. С. С., Д. Р. Д. и М. П. И. като управители, собственици на дружествени дялове, еднолични собственици на капитала в различни проследени времеви периоди и осъществена крайна продажба от страна на съдружниците на дружествените дялове на дружеството на лице Й. П. К. на 3.06.2014 г. Това лице не е открито от органите по приходите и от регистъра е установено, че е закупило още няколко други дружества с установени задължения към бюджета в големи размери.

Продажбата на дружеството "О. Б." ООД е осъществена в период на висяща ревизия на физическото лице М. П. И., преди издаване на процесния РА.

Не е спорно и е установено по делото, че М. П. И. е имал качеството на чл. на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за "О. Б." ЕООД.

По време на ревизията на дружеството М. П. И. лично е декларирал, че услугите, свързани с реклама не са получени от дружеството. Всички фактури, с предмет реклама са подписани лично от М. П. И.. Фактурите за доставка на санитарно-хигиенни материали и сухо мляко и ППП към тях, също са подписани лично от М. П. И., което установява личното му знание за съдържанието на фактурите и тяхното осчетоводяване, съответно ползването на пълен данъчен кредит, с което декларираните задължения на дружеството по ЗДДС са намалени, като дори и така отразени по СД задължения, не са внесени в бюджета.

Налице са и останалите изисквания за отговорноста по реда на чл. 19 ДОПК, а именно: налице е поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това поведението, не могат да бъдат събрани установените публични задължения по ЗДДС на дружеството с влезлия в сила РА, предмет на публично изпълнение по образуван изпълнително производство.

За периода са осчетоводявани загуби на дружеството, покривани с дългосрочни заеми като счетоводните регистри не дават пълна представа за финансовото състояние на дружеството до 3.06.2014 г., когато е продадено на лицето Й. П. К. . Наличните активи към 1.01.2014 г. са били продадени за периода 01.01.-31.03.2014 г. като след продажбата им е налице загуба от дейността на дружеството. Неотчитане в срок на получени суми от клиенти и отчитането им като вземания води до извод за умишлено укриване на постъпилите парични средства в предприятието. Всички тези действия са съзнателно извършени от М. И. в качеството му управител на дружеството в период на висящност на изпълнително производство. Продажбата на дружествените дялове е в същия период и в период на неприключилото ревизионно производство по реда на чл. 19 ДОПК, с ревизирано лице М. П. И.. Всички тези действия са препятствали публичния изпълнител да установи налични активи на дружеството, за да бъдат надлежно осъществени изпълнителните действия, във връзка със събирането на публичните задължения по влезлия в сила РА, издаден на дружеството. С последващото поведение на лицето М. И. са доказани действия, изразяващи се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите, довели до препятстване събиране на вземанията. Последващите действия, свързани с прехвърляне предприятието на трето лице, след извършена ревизия и издаден РА на дружеството и в хода на висяща ревизия по реда на чл. 19 ДОПК на М. П. И., потвърждават умисълът на лицето по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 ДОПК. При такъв правоприемник - Й. П. К., който е правоприемник и на няколко други дружества, които са с установени публични задължения в големи размери, е налице съзнателно осуетяване заплащането на задълженията по РА и изпълнителното производство на "О. Б." ЕООД, извършено от М. П. И. с прехвърляне на задълженото дружество на лице, което по всяка вероятност е без каквото и да е имущество и доходи и правоприемник на няколко други дружества с големи публични задължения.

Спрямо имуществените права на дружеството са предприети действия - образувано е изпълнително дело и видно от информацията получена с писмо от ТД на НАП, вземанията не са покрити изцяло. Приходните органи са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник.

Посоченото поведение на управителя е причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.

При тези данни, мотивите на съдебното решение за наличие на предпоставките по чл. 19, ал. 1 ДОПК са изцяло в подкрепа законосъобразността на РА. Доказателства, както за причинна връзка между укритите от управителя данни и неудовлетвореното вземане, така и за това, че органите по приходите не са могли да съберат установените с РА публични задължения на дружеството, вследствие на това поведение на управителя, са налице и правилно са възприети от първоинстанционния съд.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски на ответната Дирекция не се дължат, тъй като не е осъществена процесуална защита пред настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение