Решение № 3741 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2011 г.

Решение № 3741 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8133/2011 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Александър Георгиев Михайлов, Светла Георгиева Драганова и Копринка Добринова Михайлова против решение № 262 от 18.04.2011 г. по адм. дело № 66/2011 г. на административен съд - София област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата им против заповед № 21 от 11.01.2011 г. на кмета на община Костинброд. Правят доводи за противоречие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС е материална и се прилага само за отчуждавания, извършени след влизане на закона в сила. Счита за неоснователни доводите на жалбоподателите за недовършена отчуждителна процедура при наличие на данни, че определената за обезщетение сума е била преведена по сметката на наследодателката им. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Александър Георгиев Михайлов, Светла Георгиева Драганова и Копринка Добринова Михайлова против заповед № 21 от 11.01.2011 г. на кмета на община Костинброд. С нея е отказана отмяна на отчуждаването на част от 290 кв. м. от недвижим имот, бивш пл. № 392, за който е отреден парцел VII-392 от кв. 36А по плана на Костинброд от 1961 г., идентичен с УПИ ХIV-211 в кв. 39 по плана от 1983 г. Изложените мотиви на административния орган за постановения отказ са, че процесната част е отчуждена по реда на ЗПИНМ, а не по реда на ЗОС, поради което не може да се прилага предвиденият в него ред за отмяна на отчуждаването. От приложената административна преписка, съдът е установил, че наследодателите на жалбоподателите - Костадинка Янкова Маркова, а след 1975 г. Георги Янков Михайлов - неин син са били собственици на дворно място от 1057 кв. м., част от което от 828 кв. м. е основа на парцел VII-392, а останалата част от 229 кв. м. е отчуждена за съседни парцели. С одобрения през 1961 г. регулационен план, имотът е излизал на две улици, за които е отчуждена част от него. Доколкото улицата, заемаща процесната част е била предназначена да обслужва самия имот, то оценка е извършена само на подобренията, трайните насаждения и сградите, без земята. Сумите са били преведени на бившата собственичка, която е отказала да ги получи. Поради това са били преведени в републиканския бюджет по преписка № 35-002 от 3.01.1981 г. Имот пл. № 392 от 290 кв. м. е актуван, като държавен с акт № 1911 от 16.02.1981 г. В него е отразено, че се касае за имот, отреден за улица по регулационния план и изплатен на собствениците с писмо № 35002 от 3.01.1981 г. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е посочило, че е налице отчуждаване, без обаче предвидената по плана улица да е реализирана на място. Теренът към настоящия момент се обработва, като дворна градина. При тези данни по делото, съдът е приел, че е налице отчуждаване на процесната част от дворното място, собственост на наследодателите на жалбоподателите, започнало при действието на ЗПИНМ и приключило по време на действието на ЗТСУ. Бившият собственик, починал през 2009 г. е имал правната възможност да поиска отмяна на отчуждаването по реда на приетите реституционни закони, което не е направил. След като отчуждаването не е извършено при действието и при условията на ЗОС, то наследниците на бившия собственик не могат успешно да проведат производството по чл. 31, ал. 1 от ЗОС за неговата отмяна. При тези правни изводи, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 31 от ЗОС и на ТР № 1 от 7.02.2011 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. Приел е оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба под формата на касационни доводи се повтарят възраженията, направени в първоинстанционното производство. Твърди се, че отчуждителното производство, макар и да е започнало при действието на ЗПИНМ и ЗТСУ, не е приключило и след 1996 г., когато е приет ЗОС. Поради това случаят попадал извън приложното поле на ТР № 1/2011 г. на ВАС. Обосновават доводите с два факта: първият е, че наследодателите им не са получили предвиденото обезщетение и вторият, че Костадинка Янкова Маркова е поискала отмяна на отчуждаването, видно от приложено по преписката писмо от ЦК на БКП от 1967 г. Доводите се опровергават от приложените по делото писмени доказателства - в това число и от писмата - отговори от различни институции до Костадинка Янкова и впоследствие до Георги Янков. От акта за държавна собственост и писмата по преписката се установява, че отчуждаването на частта от 290 кв. м. за улици, обслужващи същия имот е извършено с плана от 1961 г. - т. е. при действието на ЗПИНМ. Приключването на отчуждителното производство е видно от скица № 367 от 15.05.1968 г., в която е отразено, че парцел VII. 392 е с площ от 828 кв. в., след придаване на 198 в. м. и отчуждаване на 427 к. м. Скицата е потвърдена на 5.03.1975 г. във връзка с нотариално производство. В него прекият наследодател на жалбоподателите - Георги Янков Михайлов е признат за собственик на имота по наследство, давност и отказ от наследство на дворно място от 1057 кв. в., от които парцелът е с площ от 828 кв. м., а останалата част от 229 кв. м. е отчуждена за съседни парцели. Тези данни са изрично вписани в нотариален акт № 10 от 4.05.1975 г. за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност. Фактът на отчуждаването, оценяването и превеждането на сумата 44 лева - обезщетение за отчуждените трайни насаждения по сметка на Костадинка Янкова Маркова - майка на Георги Янков е установен от писмо от 21.11.1977 г. Писаните от нея писма и молби до ОНС и до ЦК н БКП, че не й трябват пари, а отчужденото дворно място, нямат характер на жалби срещу отчуждаването по смисъла на закона, тъй като това не са органите, оправомощени с решаване на подобни спорове по правен ред. Поради това и тя е била уведомена от заместник-председателя на ГНС, че оценителният протокол не е обжалван от нея и определената сума за обезщетение е депозирана в ДСК - Костинброд, от където може да бъде получена. Отказът за получаването й, е въпрос на избор, направен от отчуждената собственица и не влияе върху приключването на отчуждителната процедура. Поради това е издаден и посоченият вече акт за държавна собственост. Фактът, че отчуждителното производство е приключено далеч преди 1996 г. се установява и от приложеното по делото писмо от 1984 г. С него тогавашният собственик Георги Янков Михайлов е уведомен, че е придвижено отчуждителното производство до завземането на имота, тъй като собствениците са отказвали да получат съответните документи по отчуждаването и обезщетяването. Това е била причината парите да се преведат с нареждане в Републиканския бюджет чрез ДСК - Костинброд. При тези ясни данни по преписката и по делото, е напълно необоснован доводът на касаторите, че отчуждителното производство не било приключено. След като отчуждаване не е извършено по реда на ЗОС, то наследниците на бившия собственик не разполагат с правната възможност по чл. 31, ал. 1 от ЗОС да искат отмяна на отчуждаването. Ето защо не подлежи на изследване въпросът дали е реализирано отчуждителното мероприятие или не е. Отмяната на отчуждения на недвижими имоти, отчуждени по реда на благоустройствените закони е била уредена в ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Искане за реституция по този ред обаче не е направена от собственика Георги Янков Михайлов. Пропускът му да упражни лично това свое законово право, не може да се отстрани чрез прилагане на новата разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС от наследниците му. Като е направил тези изводи, административният съд правилно е приложил закона и се е съобразил и с тълкувателната практика на Върховния административен съд. Касационната жалба срещу него е неоснователна и обжалваното решение ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение