Решение № 9734 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2011 г.

Решение № 9734 от 30.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5543/2011 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.02.2011 г. по адм. д. № 3282/2010 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Мирослава Тодорова Неделчева срещу заповед № ДК-02-СИР-21 от 27.08.2010 г. на началника на РДНСК Североизточен район. Решението се обжалва с касационна жалба от Мирослава Неделчева. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваната пред Варненския административен съд заповед на началника на РДНСК Североизточен район е наредено премахване на незаконен строеж "Надстройка на съществуваща едноетажна сграда със застроена площ от около 20 кв. м. За строежа няма издадени строителни книжа. Установено е, че жалбоподателката е извършила следното строителство: премахване на дървен покрив, изливане на стоманобетонна плоча, частична тухлена зидария за оформяне на помещение от около 20 кв. м с дограма - два прозореца и врата и едноскатен дървен покрив. Изпълнен е и отвор в стоманобетонната плоча и стълба за връзка с първия етаж. Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че характеристиката на извършеното строителство го определя като строеж съгласно § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. За този строеж са необходими строително разрешение и инвестиционен проект. Липсата им прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване. Обосновано съдът не е възприел заключението на експертизата в частта, с която извършеното строителство е определено като основен ремонт. Дори и за основен ремонт е необходимо разрешение за строеж. Законосъобразно и обосновано Варненският административен съд е приел, че не е налице висяща процедура по § 184 ПЗР ЗУТ за узаконяване на строежа. След подаване на заявлението административният орган е бил длъжен да се произнесе в предвидените от закона срокове. Непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ за узаконяване на строежа, който не е бил обжалван от жалбоподателката и е влязъл в сила. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ дори и да е започнат през 1997 г., както твърди жалбоподателката. Строежът не е деклариран в срока по § 16, ал. 2 ПЗР ЗУТ - до 31 декември 1998 г. Декларация е подадена от жалбоподателката едва на 21.07.2005 г. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,