Решение № 6939 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2013 г.

Решение № 6939 от 23.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12213/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борислав Любомиров Близнаков против решение № 5034 от 19.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1500/2013 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - Началникът на Националната служба за охрана при Президента на Р България, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Борислав Любомиров Близнаков против заповед № 197/25.01.2013 г. на Началника на Националната служба за охрана при Президента на Р България, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и същият е в съответствие с материално-правните норми на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. В заповедта като фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание са разграничени пет групи нарушения: 1/ - Близнаков е извършвал дейности по обслужване - автомивка, сервиз, зареждане на гориво и други дейности по обслужване и поддръжка на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Туарег", с рег. № СА 7836НТ, без да уведоми за това прекия си ръководител, като през това време е оставял без надзор зачисления му служебен автомобил; в т. 2/ - е посочен фактът, че на 16.12.2012 г. - Близнаков е бил в служебна командировка в град Банско, като пътуването е осъществено с автомобил на НСО, предоставен за осигуряване на специализиран транспорт на министър Добрев - като за командироването не е имало служебна необходимост, а Близнаков е ползвал служебен автомобил за лични нужди; в т. 3. е посочено, че в периода 20 - 21.12.2012 г. Близнаков самоволно е променил срока на командировката си в т. к. "Боровец"; в т. 4 - е посочено като нарушение, че за периода - от 01.08.2012 до 04.01.2013 г. - Близнаков е ползвал 38 дни платен годишен отпуск, през който не е предавал служебното си оръжие за съхранение в службата; както и т. 5, в която е посочено, че на 06.11.2012 г. е излизал със служебен автомобил на НСО, предоставен на министър Добрев, в период, в който министърът е в чужбина. Посочените дисциплинарни нарушения са квалифицирани като такива по чл. 242, т. 4 и т. 5; чл. 245, ал. 2 и чл. 244, т. 7; чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с § 11, ал. 1 ПЗР на ЗОВСРБ, във връзка с § 10, ал. 1, ал. 2 и 3 от ППЗОВСРБ; от разпоредбите чл. 27, чл. 28, т. 2, чл. 30 и чл. 46 от Инструкция № 1747 от 30.03.2010 г. за военната служба в Националната служба за охрана при Президента на РБ и на основание чл. 24, т. 4 от Правилника за устройство и дейността на НСО. От събраните в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че сержант Борислав Близнаков е извършил описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения в т. 2 до 5 включително. Същите са описани ясно и конкретно, поради което са съответни на хипотезите на цитираните по-горе правни норми. Разпоредбата на чл. 241 от ЗОВСРБ дефинира, че виновното неизпълнение на служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина. Нормите на чл. 242, т. 4 и чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗОВСРБ регламентират съответно, че нарушение на военната дисциплина е злоупотреба със служебното положение, а тези на чл. 242, т. 5 и чл. 245, ал. 1, т. 6 ЗОВСРБ - сочат, че нарушение на военната дисциплина е разпиляване на суровини, материали и енергия, държавна собственост и че за тези нарушения задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Несъмнено с поведението си сержант Близнаков (действащ в качеството си на шофьор на специализиран транспорт), е извършил дисциплинарни простъпки - изразяващи се в използване на автомобил със специално предназначение за лични цели; самоволно удължаване на командировки и нарушаване правилата за съхранение на служебното оръжие. От изложеното следва, че оспорената заповед съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Съгласно правилото на чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици. В настоящия случай заповедта съдържа конкретно описание на фактическата обстановка, като са посочени и разпоредбите, които са нарушени. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в предписаната от закона форма, е законосъобразен. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е и изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материално-правните норми на ЗОВСРБ. След като по несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил, описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, то са налице и материално-правните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По несъмнен начин по делото е установено, че е разпоредено да се извърши проверка, за което е назначена и комисия. В резултат на проверката е изготвен протокол. С военнослужещия е проведена беседа от дисциплинарно наказващия орган, на която Близнаков е дал обяснения за пътуването му до Банско, командироването му в Боровец и другите описани в заповедта нарушения. Следователно спазени са изискванията на чл. 246 от ЗОВСРБ и чл. 142 - 144 от ППЗОВСРБ. Неоснователно е твърдението на касатора, че първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка единствено на дадените от него /Близнаков/ показания пред представители на Военна прокуратура, без да отчете факта /голословно твърдян/, че същите не са дадени в нормална и спокойна обстановка. Напротив, съдът е базирал изводите си след цялостен анализ на доказателствения материал, включително и непосредствено събрани гласни доказателства. Неоснователни са доводите на Близнаков за нарушение на чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ. Същата императивно разпорежда, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага не по-късно от два месеца от установяване на нарушението, но не по-късно от 6 месеца от извършването му. Обоснован е изводът на съда, че в конкретиката на разглеждания спор - дисциплинарното наказание на касатора е наложено в рамките на сочените преклузивни срокове - нарушенията са установени на 22.01.2013 г., след приключване на проверката и издаване на протокол № 381, а заповедта е издадена на 25.01.2013 г. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспореният административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,