Решение № 14824 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11353/2011 г.

Решение № 14824 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11353/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цеко Василев Кръстев срещу решение № 67 от 16.06.2011 г., постановено по адм. дело № 330/2010 г. по описа на Административния съд (АС)- Видин. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат същите възражения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които са направени и пред първата инстанция, като се поддържа, че АС - Видин не е установил правилно фактическата обстановка от събраните по делото доказателства, не е съобразил допуснатото нарушение в хода на вземане на кръвната проба и изготвяне на химическата експертиза, а правните му изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Прави искане да се отмени обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът директорът на Областна дирекция (ОД) на МВР - Видин в подадения писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени изложените в касационната жалба и в писмения отговор на ответника доводи, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1, от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение АС - Видин, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), отхвърля жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед рег. № 1825/08.10.2009 г. на ВНД директор ОД на МВР - Видин, с която на Кръстев - полицай, категория "Е" - първа степен, на длъжност "водач на ОА" в МТСО при ОДМВР- Видин, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед на основанията, посочени от оспорващия и въз основа на представените от страните, събрани и проверени впоследствие доказателства, съдът приема, че жалбата е неоснователна. От правна страна при преценка на основанията, регламентирани в чл. 146 от АПК, съдът прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Въз основа съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено, че на 20.08.2009 г. около 19.15 ч., в извънработно време, по време на разрешен отпуск по болест, Кръстев управлява собствения си лек автомобил "Форд Кугър", с рег. № ВН 3300 ВК след употреба на алкохол и при движението си по главен път Е-79, в посока от гр. Димово към гр. Видин, предизвиква ПТП. Алкохолното съдържание в кръвта на нарушителя е 1.4 промила, установено с химическа експертиза, изготвена в СХЛ при ЦСМП-Плевен. Обосновано съдът приема, че посочените в заповедта разпоредби напълно съответстват на състава на установените нарушения. Съставът на АС - Видин основава констатациите си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия закон. Изводите му от фактическа страна са подробно аргументирани и обосновани въз основа на всички събрани в процеса писмени доказателства - съдържащи се в административната преписка и представените от страните в съдебната фаза, както и на показанията на изслушаните по делото свидетели, като съдът се мотивира в резултат на непосредствените си възприятия кои от тях кредитира, съпоставени с писмените доказателства и дадените в хода на дисциплинарното производство обяснения. Съдът подробно обсъжда противоречията в показанията на св. Златка Стоянова, както и противоречията в обясненията на жалбоподателя, като аргументира извода си относно оспорения по делото факт за това, че Кръстев управлява моторното превозно средство към момента на настъпването на ПТП. Касационната инстанция намира за обоснована констатацията на съда относно извършеното нарушение, неговия автор и вина. АС -Видин правилно приема, че законосъобразно ответникът не кредитира показанията на свидетелите Стефчо Стоянов и Златка Стоянова, за които има данни за заинтересованост от изхода на производството, а е дадена вяра на показанията на свидетелите Славчо Котларски, Валери Петков и Генади Дикински, за които липсват съмнения за пристрастие към някоя от страните. Обсъдено е направеното от жалбоподателя възражение за това, че не той, а св. Стоянова, управлява МПС по време на настъпване на ПТП, което мотивирано е отхвърлено като неоснователно. Съдържанието на алкохол в кръвта на жалбоподателя също е установено по категоричен начин видно от представената по делото химическа експертиза, на резултатите от която се позовава и ответника в оспорената заповед. По делото няма данни за допуснати нарушения в хода на вземането на кръвната проба, поради което възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Спазена е процедурата, регламентирана в чл. 5 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Настоящият състав споделя приетата за установена фактическа обстановка и правните изводи на съда, който в мотивите на решението си обосновано отговаря на всички направени в жалбата срещу оспорената заповед и в хода на процеса доводи. Съдът излага аргументирани съображения относно характера на дисциплинарното производство и липсата на допуснати съществени нарушения при провеждането му, които са подкрепени от доказателствата по делото. В съответствие с чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното производство е образувано със заповед на директора на ОД на МВР - Видин (заповед рег. № 1585/04.09.2009 г.), връчена лично на жалбоподателя на 7.09.2009 г. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, като резултатите са обобщени в справка рег. № 20335/29.09.2009 г., в която са описани допуснатите от служителя нарушения. На Кръстев е осигурена възможност да предостави допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката от приключилото дисциплинарно производство видно от направеното отбелязване върху нея, като разследващият орган мотивира в становището си от 5.10.2009 г. неоснователността на направените искания. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена по- малко от два месеца след извършване на нарушението. В съответствие с чл. 229, ал. 1 от ЗМВР наказанието е наложено след изслушване на служителя, обективирано в протокол рег. № 20925 от 06.10.2009 г., по време, в което същият е на работа и видно от протокола добавя писмени обяснения във връзка с дисциплинарното производство. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена след оценка на всички доказателства и относими към нарушенията обстоятелства. Относно твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че към момента на уволнението Кръстев се намира в отпуск по болест следва да се посочи, че съгласно чл. 248 от ЗМВР служебното правоотношение на държавните служители в МВР не може да бъде прекратено по време на отпуск, освен в изрично изброените случаи, сред които и чл. 245, ал. 1, т. 8 - при налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В случая жалбоподателят попада именно в тази хипотеза на изключение от общото правило. Не се споделя от настоящия състав изложеният в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя довод, че към датата на връчване на оспорената заповед служебното му правоотношение вече е прекратено на друго правно основание - поради придобиване право на пенсия. Служителят подава заявление на 22.11.2010 г. (след връчване на оспорената заповед на 19.11.2010 г.) с искане за прекратяване на служебното правоотношение, като не е посочено основание придобиване право на пенсия поради инвалидност. Дори и да се приеме, че заявлението на Кръстев е подадено на 18.11.2010 г., то по същото няма произнасяне от административния орган, а отразеното в удостоверение рег. № 30407/23.12.2010 г. не дава основание да се направи извод, че служебното правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия. В посоченото удостоверение е вписано относимото правно основание - чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и оспорената заповед № 1825/08.10.2009 г. Ето защо направените възражения за допуснати съществени нарушения при провеждане на дисциплинарното производство са неоснователни. Обоснован и в съответствие със закона е изводът на административния съд, че предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за санкциониране на жалбоподателя с най - тежкото дисциплинарно наказание са налице. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР в относимата редакция на текста дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министърът на вътрешните работи, заместник-министрите и генералният комисар на МВР и на преките ръководители. В случая жалбоподателят, като управлява собствения си лек автомобил, в извън работно време и по време на разрешен отпуск по болест, след употреба на алкохол и предизвиква ПТП, нарушава посочената в оспорения акт МЗ Iз- 1161/28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно която на служители на МВР е забранено да управляват МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила концентрация в кръвта. Съгласно чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР съставлява дисциплинарно нарушение. Нарушенията, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са изброени в разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР. В оспорения акт като нарушена е посочена т. 10 от цитираната норма, съгласно която наказанието се налага за "извършване на друго тежко дисциплинарно нарушение". Понятието "други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 т ЗМВР е дефинирано в чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР, като в конкретния случай е посочена т. 4, която предвижда, че това са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В случая поведението на касационния жалбоподател - управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,4 промила с причиняване на ПТП, е несъвместимо с етичните правила за поведение по т. 17, б. "б" от Етичния кодекс на служителите на МВР, която норма забранява да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън работно време или по време на ползване на разрешен отпуск, поради което правилно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Доводите в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя, свързани с липса на мотиви в обжалваното решение относно нарушените от него правила на ЗДвП, са неоснователни. Жалбоподателят е наказан за нарушение на МЗ Iз- 1161/28.07.2006 г., забраняваща на служители на МВР да управляват МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила концентрация в кръвта, както и за нарушение по чл. 17 б. "б" от ЕК, като няма законово изискване да се посочат нарушените разпоредби на ЗДвП, свързани с управление на МПС след употреба на алкохол. Неизпълнението на посочената заповед и етичните правила съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР. Доводът, че не са налице основания за реализиране дисциплинарната отговорност на служителя, тъй като има образувано против него наказателно общ характер дело, което не е приключило, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно независимо, че деянието съставлява и престъпление. Възражението за необоснованост на обжалваното решение е неоснователно. Съдебният акт е постановен след обстоен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, като са обсъдени всички наведени от жалбоподателя доводи, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. При тези обстоятелства за обжалваното решение не се установява наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение