Решение № 9276 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2013 г.

Решение № 9276 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8484/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Деяна Стефанова, против решение № 1064 от 25 април 2013 г. постановено по адм. дело № 4413/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отменено решение № 551-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - Варна за одобряване на подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) на с. о. "Ваялар", с. о. "Траката" и с. о. "Горна трака" и схеми: схема за електронни и съобщителни мрежи и съоръжения, схема за електроснабдяване, схема за водоснабдяване и канализация, схема за газоснабдяване, сборна схема на техническата инфраструктура, схема за вертикално планиране и транспортно-комуникационна схема, в частта за поземлен имот (ПИ) № 976, собственост на Ради Николов Караджов. Поддържа се искане за отмяна на решението в тази част като неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът - Ради Николов Караджов, в представено по делото писмено становище, чрез своя процесуален представител адв. Станислава Стойчева, оспорва касационната жалба и прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендират се разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени решение № 551-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - Варна в посочената по-горе част, засягаща ПИ № 976, собственост на ответника, първоинстанционният съд е приел, че в тази част решението е материално незаконосъобразно и в несъответствие с целта на закона, тъй като противоречи на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, както и на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ за икономично осъществяване на предвижданията по плана и за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти. Приел е, че съществува друг, по-икономично осъществим вариант на улична регулация, който дава по-добри възможности за целесъобразно устройване на имота на оспорващия, а именно: намаляване на общата широчина на обслужваща улица - VI клас от запад от 6.0 м. на 5.5 м. на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. и преместване в посока на изток трасето на събирателна улица - V клас от изток, като по този начин се засягат в по-голяма степен имотите от изток, но се запазват намиращите се в процесния имот сгради (масивен гараж, двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка) и подпорна стена с височина от 2.5 м, изградена поради денивелацията в източната част на имота. Решението е правилно. Процесният подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) е такъв по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ, тъй като имотите не са урегулирани, но попадат в урбанизирана територия. Правилно и обосновано от събраните по делото доказателства, вкл. заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение е прието от компетентен орган, във валидна писмена форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. По делото е установено с неоспорено от страните заключение на вещото лице, че в частта по отношение на процесния ПИ одобреният ПУП-ПУР предвижда отнемане на площ от запад и от изток. Предназначението на отнетата площ е за прокарване на обслужващи улици от V и VI клас, като проектираната улична регулационна линия от изток минава през намиращите се в имота сгради, които трябва да се премахнат, както и укрепително съоръжение (подпорна стена с височина 2.5 м), изградено поради денивелацията в тази част на имота. От значение за настоящото производство е, че съществува вариант, посочен от вещото лице, при който те не се засягат и който е съобразен с наличните теренни условия. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на оспорения ПУР, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки, органът е длъжен да изследва различно целесъобразните възможности и да мотивира избора си. Като не е извършил преценка по критериите на чл. 6 от АПК, административният орган е издал акт, който е материалноправно незаконосъобразен, както правилно приема първоинстанционният съд. Съобразно този изход на делото и с оглед направеното искане за разноски в писмения отговор на ответника, касаторът - Общински съвет Варна, следва да бъде осъден да му заплати разноски пред касационната инстанция в размер 350 лева за адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие № 7 от 27 май 2013 г. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,