Решение № 16494 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2019 г.

Решение № 16494 от 4.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4830/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Шерифов от [населено място], обл. Сливен, срещу решение № 17 от 14.02.2019 г., постановено по адм. д. № 296 по описа за 2018 г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 18087984/18.09.2018 г., издадено от контролни органи при Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен. Изложените съображения за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствени правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен не е взел становище. Ответницата П. Такева от [населено място], обл. Сливен, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил жалбата на Ц. Шерифов от [населено място], обл. Сливен, срещу постановление изх. № 18087984 от 18.09.2018 г., издадено от контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Сливен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя в качеството му на физическо лице - работодател и К. Такев като работник на длъжност "строителен работник" в СМР жилищна сграда с. Жеравна, община Котел. Решението е постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 405, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с § 1, т. 1 от Кодекса на труда. Първоинстанционният административен съд неправилно е приел, че физическото лице, което се уговаря с възложителя за извършване на определена работа (строителна дейност) и ръководи изпълнението й, има качеството на работодател по смисъла на Кодекса на труда. "Работодател" съгласно допълнителната разпоредба на § 1, т. 1 от Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател; По делото няма данни, че Ц. Шерифов от [населено място], обл. Сливен, е физическо лице с организационна обособеност, чието предприятие има икономически ресурс самостоятелно да наема на работа работници, да им възлага извършване на работа с характер на трудови функции и да им заплаща възнаграждения за своя сметка. Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че Ц. Шерифов е действал като бригадир – представител на работниците, ръководител и организатор на трудовия процес. При настъпване на злополуката на 14.08.2018 г. работниците са извършвали ремонт на къщата на Т. Кремов. В писмените си обяснения Т. Кремов е посочил, че работата е извършвана със закупувани от него строителни материали, а парите за извършената работа е давал на договарящия се с него да ги разпредели между работниците. От показанията на св. Г. Вълков и св. К. Мавродиев – работници на обекта, се установява, че работниците не са работили в постоянен състав, не са имали установено работно време, почивки или отпуски. Собственикът на обекта Кремов е давал парите за извършената работа на Ц. Шерифов, а след това работниците са ги разпределяли помежду си в зависимост от надниците на всеки. Загиналият работник К. Такев не е предоставял работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ на жилищна сграда в с. Жеравна в полза на Ц. Шерифов, поради което между двамата не е възникнало фактическо трудово правоотношение. Основателно е и оплакването в касационната жалба за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 1 от АПК. Кредитирано е писмено обяснение – декларация на П. Бонев, която не е била част от административната преписка, а е била представена едва в първото съдебно заседание. Видно от текста на оспореното постановление, в хода на административното производство са били представени декларации от жалбоподателя, собственика на къщата и от съпругата на починалия работник. Доказателствата, които не са събрани редовно в производството пред административния орган, нямат сила пред съда. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, подлежи на отмяна като необосновано и неправилно. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за разноски с общ размер 870 лв. (70 лв. за държавна такса, адвокатски възнаграждения от 300 лв. за първата инстанция и 500 лв. за касационната инстанция) По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,