Решение № 2213 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2010 г.

Решение № 2213 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6014/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Уиндекс" ООД, гр. София против т. VII от решение № С-05/12.04.2010 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което заявлението на дружеството за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници е оставено без разглеждане като недопустимо с доводи за незаконосъобразност на административния акт, искане за отмяната му и връщане на административната преписка на административния орган за продължаване на производството пред него. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият съдебен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Административното производство започва по заявление от "Уиндекс" ООД с вх. № Е-ЗСП-317/01.04.2010 г. с искане за издаване на сертификат за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, за периода 1.01.2009 г. - 1.01.2010 г. С оспореното решение заявлението на дружеството е оставено без разглеждане като недопустимо. Като фактическото основание за постановяване на оспорения акт е посочено, че заявленията са подадени след изтичане на законоустановения срок в чл. 4, ал. 1 от Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници. Прието е, че срокът е преклузивен и изтичането му погасява правото на дружеството да иска издаване на сертификат. Решението в оспорената му част е постановено в нарушение на материалноправните норми на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава на производителите сертификати за произход на енергия от възобновяеми енергийни източници, наричани "сертификати за произход". Нормата на § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на закона дава легално определение на "сертификат за произход", а именно: официален непрехвърляем документ, удостоверяващ производителя, количеството произведена електрическа и топлинна енергия от възобновяеми енергийни източници, посочващ периода на производство, производствената централа, мощността й и други данни и показатели, определени в Наредбата за издаване на сертификати за произход на електрическа енергия (наредбата). Правилото на чл. 8 от наредбата регламентира, че един сертификат се издава за количеството електрическа енергия, произведена от ВЕИ в рамките на 12 месеца за производители с мощност до 1 МW включително и 6 месеца за производители с мощност над 1 МW. По делото е установено, че дружеството произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и в изпълнение на задълженията си по чл. 8, ал. 1 от цитираната по-горе наредба подава заявление за количеството произведена енергия за период от 12 месеца за работата на централата. Поисканият със заявлението сертификат за произход на енергията се издава единствено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и същият гарантира произхода на електрическата енергия и служи на производителите на електроенергия от възобновяеми енергийни източници да докажат, че продаваната от тях електроенергия действително е произведена от възобновяеми енергийни източници. Нормата на чл. 4, ал. 1 от наредбата изисква заявлението за издаване на сертификата да се подаде след изтичане на периода, за който се изисква издаване на сертификат за произход, а разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от наредбата задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители, до издаването на сертификат за произход да изкупуват от производители цялото количество електрическа енергия, заявено като произведено от ВЕИ, по утвърдени от комисията преференциални цени. Следователно сертификатът се издава след като произведената от ВЕИ електроенергия вече е продадена, поради което да се приеме, че срока по чл. 4, ал. 1 от наредбата за издаване на сертификата за произход е преклузивен означава да се преклудира правото на производителите на ВЕИ да установят материални права, което противоречи на същността на преклузивния срок. Последният е относим към реализиране на процесуални, а не материални права. С него се преклудират процесуални права за защита на вече придобити материални такива, но не и за погасяване на последните. В подкрепа на извода, че срокът не е преклузивен е и фактът, че неспазването му не е скрепено с каквато и да било санкция. В наредбата е регламентирана само една хипотеза, при наличието на която регулаторният орган не се произнася по съществото на искането, а прекратява преписката (чл. 5) и същата не е свързана с пропускане на срока. В чл. 10 и 12 от наредбата са уредени случаите, при които административният орган отказва издаване на сертификат, респективно отменя или обезсилва издадения, като сред тях не е пропускане на срока за заявяване издаването на сертификат. Ако се приеме, че срокът по чл. 4, ал. 1 от наредбата е преклузивен, то пропускането му би било равнозначно на отказ за издаване на сертификат, без да са налице законоустановените условия за това, регламентирани в чл. 10 от наредбата. В подкрепа на този извод са и нормите на чл. 14, ал. 1 и 2 от подзаконовия акт, регламентиращи воденето на регистър на сертификатите за произход, в който се вписват издадените и отменени такива, а вписването се извършва въз основа на решенията на комисията. Следователно при непроизнасяне на комисията по съществото на заявлението за издаване на индивидуален административен акт е невъзможно и последващото задължително вписване, което се извършва единствено въз основа на решение на административния орган, тъй като сертификатът нито е издаден, нито е отнет или обезсилен. Становището за преклузивност на срока за подаване на заявление за издаване на сертификат за произход противоречи и на функцията на последния, а именно да гарантира вида на произведената и продадена електроенергия. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че решението в оспорената му част противоречи на материалноправните норми на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и наредбата, поради което следва да бъде отменено, а преписката върната на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за произнасяне по същество по заявленията на жалбоподателя. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,