Решение № 13234 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2020 г.

Решение № 13234 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6171/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, срещу решение № 282 от 20.02.2020 г., по адм. д. № 1285/2019 г. на Административен съд Бургас /АС-Бургас/, с което по оспорване на [фирма], е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-2600/2746/10.05.2019 г. на Зам. ИД на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/" за кампания 2014 г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът- [фирма] не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С цитираното УП, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, земеделският производител/ЗП/ е уведомен, че оторизираната субсидия по общо заявление за подпомагане с УИН 02.30.0514/93779, и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2014 г., за декларираните площи по това направление/22 парцела с обща площ 8. 66 ха/ с код АП13, е в размер на 0 лв. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК относно наличието на правни и фактически основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с относимите материалноправни норми. Съдът е счел, че в УП липсва яснота относно обстоятелствата за неизвършване на проверка към 09.06.2014 г. -крайният срок, в който жалбоподателят е следвало да възстанови тези площи. Приел е, че оспорващия не е бил уведомен за проверка на място, извършена на осн. чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, проведена в периода 02-03.12.2014 г., и няма подпис на негов представител в съставения за нея контролен лист, което е съществено процесуално нарушение. АС-Бургас е приел, че проверката е извършена едва в края на годината- в периода 02-03.12.2014 г., към който момент не е било възможно да се установи какво е било състоянието на площите към релевантния момент- 09.06.2014 г. Според съда, след като не е изследвал обстоятелството дали разораните площи са били възстановени към 09.06.2014 г., административния орган /АО не е изпълнил задължението си по чл. 35 АПК, което нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Първоинстанционният съд е посочил, че административния орган в мотивите на УП е прел за установено, че на 6 парцела с конкретно посочени номера, е нанесена вреда от трети лица, за което ЗП не е информирал ДФЗ в определения 10-дневен срок и не е предоставил копие от документ от съответния АО /възприето от органа като основание за отказ, поради нарушение от земеделския производител /ЗП/ изискванията на т. 8.2.1. "Неспазване изискванията по управление на заявената дейност" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания /Методиката/, утвърдена на осн. чл. 16 от Наредбата със Заповед от 24.07.2014 г., изм. със Заповед от 20.11.2014 г. на МЗХ. /. Според АС-Бургас тези мотиви на Зам. ИД на ДФЗ са неясни и поставят в невъзможност кандидата да разбере защо при посочени в процесното УП 6 парцела, по отношение на които е установена вреда с обща площ 5. 73 ха /от общо 22 парцела/, органа е прел, че общата недопустима площ е 8. 66 ха/сбора от площта на всички 22 парцела/ и съответно всички 22 парцела са изключени от подпомагане- в противоречие с т. 1.1.2 от Методиката. Решението е правилно. След подаване на общото заявление за подпомагане за кампания 2014 г., по отношение на ЗП предвид докладна от 12.05.2014 г. е разпоредена проверка на място със заповед от 02.12.2014 г. Проверката на място е извършена на осн. чл. 56, ал. 1 от Наредбата - с цел проверка изпълнението на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности, като видно от съдържанието на докладната, проверка касае спазване изискванията за управление. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 3 от Наредбата, проверката на място е следвало да се извърши в присъствието на кандидата или упълномощен негов представител или служител. Не се спори по делото, че в случая такава проверка е извършена от старши експерт към РТИ Ямбол с начална дата 02.12.2014 г. и крайна дата 03.12.2014 г., в отсъствие на кандидата или упълномощен негов представител или служител. Видно от съдържанието на контролния лист кандидата не е информиран предварително за предстоящата проверка, а е уведомен за резултата от същата едва след приключване й. При тези факти правилен е извода на АС-Бургас за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения акт. Присъствието на ЗП при извършване проверка на място е предвидено като гаранция за обективност при установяване на релевантния факт-предмет на проверката, а именно изпълнено ли е изискването за управление по тази мярка декларираните площи да не са разорани. Неизпълнението на изискването за присъствие представител на ЗП при проверката не може да се санира чрез изпълнение процедурата по ал. 5 на чл. 65 от Наредбата, изразена в информиране на кандидата, чрез изпращане уведомително писмо заедно с копие от контролния лист при установена нередност, защото видно от прочита на тази разпоредба във връзка с чл. 56, ал. 6 от Наредбата, възраженията на ЗП биха имали смисъл само след непосредствено възприемане на обстановката на място с едновременното присъствие на проверяван и проверяващ, при което обективния характер на възприетото е гарантиран в най-голяма степен. В конкретния казус при установено нарушение на агроекологичните изисквания от страна проверяващия-разораване на определен брой площи, отразено в контролния лист, без да е изпълнено изискването за присъствие на ЗП при проверката на място, и при установена грешка в съставения контролния лист/в последствие поправена/ относно идентификацията на засегнатите парцели, административния орган с цел обективно изясняване на фактите от значение за финансовото подпомагане по процесната мярка и предвид заявеното в постъпилото от ЗП възражение, обективирано в писмо изх. № 01-282-2600/823/05.12.2014 г., имащо характер на оспорване на контролния лист, е следвало администрацията да извърши нова проверка на място при спазване изискванията на чл. 65, ал. 5 от Наредбата, съобразно задължението на административния орган по чл. 37 ЗПЗП и въведените принципи за проверки в чл. 59 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, като част от системата за контрол и ефективна защита на финансовите интереси на Съюза. Резултатите от повторната административна проверка е следвало да бъдат обсъдени от АО заедно с представените в хода на административното производство доказателства от земеделския производител относно извършено разораване на част процесните парцели от трети лица, вкл. подадената от дружеството декларация по чл. 43 АПК – изцяло относими към изясняване релевантните факти по изпълнение изискванията от ЗП за финансово подпомагане, включително към възприетото от органа нарушение на т. 8.2.1. от Методиката вр. т. 1.1.2 от същата. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Разноски от ответната страна не са претендирани за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,