Решение № 816 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2008 г.

Решение № 816 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г., град Г., Силистренска област, подадена от пълномощника и адвокат К, срещу решение № 226 от 14.12.2007 г. по гр. д. № 273/2007 г. на Разградския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба Е. А. Ч., с. Р., Разградска област, не е заявил становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, намира следното: Разградският окръжен съд е оставил в сила решение № 150 от 28.05.2007 г. по гр. д. № 131/2007 г. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 472 ГПК (отм.) за обявяване нищожността на нотариален акт № 22, т. 3, рег. № 3694, нот. дело № 316/2006 г., издаден от нотариус с рег. № 380 с район на действие Разградския районен съд поради нарушаване на законови изисквания като неоснователен. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд. В случая ищцата Г. В. Г. е твърдяла, че не е подписвала никога никакво пълномощно на ответника Е. А. Ч. да се разпорежда с процесния недвижим имот по какъвто начин намери за добре и да договоря сам със себе си. Пълномощното от 12.06.2006 г., с което ответникът като неин пълномощник е продал сам на себе си процесния имот с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 22, т.3, рег. № 3694, нот. дело № 316/2006 г., издаден от нотариус с рег. № 380 с район на действие Разградския районен съд, не е подписано от нея, поради което пълномощникът не е имал представителна власт, т.е. бил е мним представител /falsus procurator/. Оттук следва, че съдът не е се е произнесъл по предявения иск за недействителност на договора поради липса на представителна власт, а по непредявен иск. По тази причина въззивното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение трябва да бъдат обезсилени като делото се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.