Решение № 662 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2009 г.

Решение № 662 от 18.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) град Смолян против решение от 22.04.2009 година, постановено по адм. дело № 56/2009 година на Административен съд град Смолян. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по делото - "ВЕС 2006" ООД, Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район - град Пловдив и Община Мадан не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АС е отменил мълчалив отказ на директора на РИОСВ - град Смолян да се произнесе по необходимостта от извършване на оценка за въздействието върху околната среда по искане на "ВЕС 2006" ООД. От представените по делото доказателства е установено, че дружеството - жалбоподател е депозирало до директора на РИОСВ - Смолян искане с вх. № КПД-14-1480 от 23.12.2008 година за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционно предложение за производство на електроенергия чрез "Изграждане на малка водно - електрическа централа "Друма" на воден обект р. Арда, в землищата на селата Равнил, Леска и Митовска, на територията на община Мадан, област Смолян. Към заявлението е приложена изискуемата се информация по чл. 6, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на ОВОС (Наредбата, Обн., ДВ, бр. 25/18.03.2003 г.). Представено е писмо от дружеството - възложител на инвестиционното предложение до директора на БД "Източно- Беломорски район" Пловдив за становище относно процедурата по ОВОС, по което липсва отговор. При тези доказателства, АС е изложил мотиви, че оспореният пред него мълчалив отказ е незаконосъобразен, по съображения, че с извършване на описаните действия, установени от специалния закон като материалноправни предпоставки за издаване на решение по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, фактическият състав на чл. 93, ал. 2 - 4 от закона (респ. - Глава II от Наредбата) за преценка необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател, е завършен. С неговото финализиране започва да тече и срокът по чл. 93, ал. 5 от ЗООС за постановяване на решение от компетентния орган - в случая министърът на околната среда и водите. Съгласно цитираната разпоредба органите по ал. 2 и 3 се произнасят по необходимостта от извършване на ОВОС в срок един месец от внасяне на искането от възложителя на предложението по чл. 93, ал. 1, т. 5, като публично обявяват мотивите за своята преценка. По делото не е било спорно, че административният орган не се е произнесъл с надлежно решение, въпреки че срокът е изтекъл. Искането е от 23.12.2008 година, едномесечният срок е изтекъл на 23.01.2009 година, а жалбата е подадена на 24.02.2009 година. С оглед на това първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган за произнасяне с изричен акт по подаденото заявление. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи в мотивите на същото. Директорът на РИОСВ - Смолян е задължен субект по смисъла на чл. 93, ал. 3 от ЗООС, оторизиран да се произнесе с административен акт по искането за преценка необходимостта от извършване на ОВОС, поради което бездействието му не е правно ирелевантно. Наличието на компетентност за разглеждане на подаденото искане е условие за прилагането на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, съгласно която непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 93, ал. 5 от ЗООС императивно задължава субектите по ал. 2 и 3 да се произнасят с надлежен акт, обявявайки публично мотивите за преценката си, министърът на околната среда и водите е бил длъжен изрично да се произнесе в нормативно определения срок по така внесеното искане за преценка необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение на дружеството - жалбоподател. В ЗООС не съществува правило, което да урежда липсата на произнасяне от задължения субект в установения срок. При липса на норма в този специален закон, изключваща приложението на общото административнопроцесуално правило, в случаите, когато задължените субекти по чл. 93, ал. 5 от ЗООС не се произнесат в срок по внесеното от възложителя на инвестиционно предложение, ще е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Това е единственият правен механизъм за принуждаване на задължените по чл. 93 от ЗООС субекти да осъществят вмененото им със закона произнасяне в сроковете и във формата по чл. 93, ал. 5. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по искането на възложителя на инвестиционното предложение по чл. 93, ал. 1, т. 5 за преценка необходимостта от извършване на ОВОС, министърът на околната среда и водите е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 93, ал. 5 от ЗООС, според които произнасянето се извършва с мотивирано решение, съдържащо нормативноустановени реквизити. След като мълчалив отказ по ЗООС е недопустим, само на това основание същият подлежи на отмяна. Правилно на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва е върната на административния орган за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 93, ал. 5 от ЗООС. С оглед характера на административните актове по този специален закон и процедурата за тяхното приемане, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до проверка съществуването на законоустановените предпоставки за произнасяне на компетентния административен орган, но не и до самото съдържание на решението. В касационната жалба се навеждат доводи, че срокът по чл. 93, ал. 5 от ЗООС за произнасяне по направеното искане от страна на административния орган не е преклузивен, а инструктивен, поради което неговото неспазване не води до формиране на мълчалив отказ. Твърди се също така, че липсва произнасяне в срок, поради липса на становище от Басейнова дирекция за управление на водите Източно - Беломорски район Пловдив, което е задължително изискване за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС на инвестиционното предложение. Тези доводи не се споделят от касационната инстанция. Процедурата по вземане на решение за необходимостта от извършване на ОВОС е детайлно регламентирана в разпоредбата на чл. 93 от ЗООС, като компетентните органи по ал. 2 и 3 на същия текст се произнасят в едномесечен срок от внасянето на искането на възложителя на предложението с мотивирано решение, като публично обявяват мотивите за своята преценка. В цитираната норма не са предвидени изключения във връзка с възможност да удължаване на законовия срок от страна на административния орган, поради което непроизнасянето му в този срок следва да се счита за мълчалив отказ да бъде постановено решение за необходимостта от извършване на ОВОС за конкретното инвестиционно предложение. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски в производството не са претендирани от касационните ответници, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,