Решение № 11861 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, приподписана от юрск. Д. Колева, против Решение 1100/13.11.2023г., постановено по адм.дело 1155/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Касационната жалба се поддържа и в писмено становище от процесуалния представител юрск. Колева. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответната страна. Ответникът по касационната жалба Л. ЕООД гр.Карнобат, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Бургас е била ЗНПАМ ФК-73-0093265/11.05.2023г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за месо, находящ се в гр.Бургас, [жк], пазар Велека маг.1, стопанисван от Л. ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 25 ал.1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 06.05.2023 г. при извършена проверка в търговския обект, търговецът в качеството си на субект по смисъла на чл.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ е извършил нарушение на чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка на 3бр. агнешки глави на стойност 20лв., платени в брой, която покупка е извършена преди легитимация от орган по приходите. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл.6 ал.2 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мярката. Цитирана е практика и на ВАС в този смисъл. Прието е също, при позоваване на дело С-97/21 на СЕС , че предвид данните за вече наложената с наказателно постановление имуществена санкция за същото нарушение - при факти, включващи и всички правнорелевантни елементи на нарушението, описано в оспорената ЗНПАМ, процесната ПАМ се явява непропорционална и надхвърляща необходимото за постигане на целения санкционен ефект, насочен срещу противоправното поведение на адресата й. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 от АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определен, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Именно съобразно така очертаните предели на съдебния контрол е извършена и дейността на съда при преценката за правилното приложение на материалния закон от административния орган. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта не съдържа конкретни и релевантни мотиви за определянето на срока като 14-дневен. Органът се е мотивирал с превантивната функция на ПАМ, съгласно чл. 22 ЗАНН, както и с общоприети постановки, а отнесените към казуса обстоятелства не обосновават извод за налагане на срок около средата на законово предвидения такъв. Не става ясно, как точно е формирана волята на административния орган за налагането на ПАМ в този размер на срока, съответно каква е връзката между просто изброените факти и този срок, т.е. каква е тяхната тежест. Няма конкретизация като точно размерът на плащането, вида на дейността и установеното местоположение обосновават срока от 14 дни. Установената касова разлика е до размера на извършената покупка от проверяващите, което от своя страна не е индиция за системност на извършеното нарушение, липсват и данни за предходно извършени от задълженото лице нарушения на данъчното законодателство. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. Доказателствената тежест е изцяло за административния орган, а с нея в случая касаторът не се е справил. Така изложеното, противно на доводите в касационната жалба, не може да се приеме, че съставлява надлежно мотивиране на срока на ПАМ, което да обоснове предприемането й за 14 дни. Срокът от 14 дни се явява необосновано дълъг, на практика засяга правата на субекта в по-голяма степен от необходимото в нарушение на принципа на съразмерност, а и не може да се обоснове и с конкретните цели по чл. 22 от ЗАНН, поради което като е отменил ЗНПАМ първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевираните в касационната жалба пороци. На основание чл.221,ал.2,изр. Последно АПК се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд досежно направеното позоваване на решение по дело С-97/21 на СЕС. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение намира, че решението е правилно и като такова го оставя в сила. При този изход на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация поради липса на данни за направени разходи в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение