Решение № 10998 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2016 г.

Решение № 10998 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на И. Ж. И. от гр. С., чрез адв. Р. срещу решение № 460 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 1439/2015 г. на Административен съд - С. град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът директор на Дирекция "Общински строителен контрол" /Д "ОСК"/ при СО не ангажира становище по касационната жалба. О. И. К., С. К. и М. К., чрез адв. М., излагат становище за неоснователност на касационната жалба и молят за оставяне в сила на решението със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-30-110/5.12.2014 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "стоманобетонни плочи в пода на помещения на първи етаж от жилищна сграда, находяща се УПИ III-205, кв. 50 по плана на гр. С., м. "Б.". Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган, при спазена административна процедура и на съответно правно основание-не се представят строителни книжа. Обсъдени са приетите по делото първоначално и повторно заключения на вещите лица, от които съдът е извел извод за извършена "реконструкция" по смисъла на т. 44, § 5 от ДР на ЗУТ във вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" от ЗУТ, без изискуемите строителни книжа и при допуснато увеличение натоварването на сградата и съществено засягане на конструкцията й. С оглед на това са приети за неоснователни възраженията за извършен текущ ремонт по чл. 151, т. 3, б. "в" и т. 4 от ЗУТ. Изложени са мотиви за липса на нарушение принципа по чл. 6, ал. 2 АПК, като е прието, че премахването на процесния строеж е възможно без увреждане целостта на сградата. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неизяснена фактическа обстановка. Основните спорни въпроси в производството, както в административната му фаза, така и в съдебната са: 1. дали се касае за новоизградена стоманобетонова плоча над сутерена на сградата или за стоманобетонни плочи в пода на помещения на първи етаж с различно естество, 2. застрашава ли се конструкцията на сградата или се укрепва, и 3. допустимо ли е премахването от конструктивна страна. Установяването на тези обстоятелства е от съществено значение за законосъобразността на оспорената заповед, освен за преценка точния предмет на разпореденото премахване /текущ ремонт, основен ремонт или реконструкция/ и за относимите материалноправни норми и конструктивната възможност на разпореденото премахване. Видно от данните по административната преписка /писмо на лист 33/, поради противоречивост на изводите в представените две конструктивни експертизи досежно засягане конструкцията на триетажната сграда и възможността за премахване на процесния строеж е поискано експертно становище с писмо изх. № ТК-94-И-8882009/15.07.2013 г. от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране /КИИП/. Такова становище не е представено, както към момента на издаване на процесната заповед, така и в хода на съдебното производство. Същевременно, заключенията на двете приети по делото съдебно-технически експертизи /първоначална и повторна/ също са противоречиви по тези основни въпроси. Съгласно заключението на първоначално допуснатата СТЕ, строителните работи по изпълнените стоманобетонни плочи не съставляват реконструкция, не се променя предназначението на съществуващите носещи елементи, съставляват основен ремонт, оказват негативно влияние върху цялата конструкция на сградата и премахването на този строеж няма да компрометира конструкцията на сградата. В устното си заключение, дадено в открито съдебно заседание на 12.10.2015 г., вещото лице сочи, че процесните стоманобетонни плочи са с приблизителна дебелина от около 12 см, определена без възможност за точно измерване и при тези параметри са допълнителен товар, който се пренася по носещите стени и основите на сградата. След оспорване на заключението от процесуалният представител на жалбоподателя като "необосновано, повърхностно и незадълбочено" е допусната повторна експертиза, приета без оспорване в с. з. на 11.01.2016 г. Видно от това заключение, допълнено устно в откритото съдебно заседание, процесния незаконен строеж съставлява новоизпълнен "под" на първи етаж на сградата, с премахване на наличния гредоред само в едно от помещенията, т.е. "отделни, самостоятелно армирани полета във всяко помещение, без конструктивна връзка помежду им", които съставляват реконструкция. По отношение засягане конструкцията на сградата, вещото лице констатира, че от една страна е създадена "по-здрава подова конструкция и локално укрепване на зидовете със създаване на по-корав сутерен", а от друга е налице "допълнително натоварване", което обаче не може категорично да се установи предвид липсата на техническа документация "как е изпълнена конструкцията на надстроената и пристроена част" на сградата през 1981 г. /втори етаж и подпокривно пространство, оформено впоследствие като жилищен етаж/. В т. 1 от заключението са визирани причините за непредставяне на част "конструктивна" за втори и трети етаж, както и документацията за старата съществуваща към момента на надстрояване и пристрояване сграда, като е цитирано писмо на Столична община, район "Витоша" от 20.11.2009 г., непредставено по делото, сочещо на причините за непредоставяне на документацията от горния вид. Предвид горното, обжалваното решение се явява постановено при неизяснена фактическа обстановка досежно визираните по-горе основни въпроси за вида на процесния незаконен строеж, квалификацията му по ЗУТ и съответно приложимия материалноправен режим, както и досежно степента на засягане конструкцията на сградата и техническата възможност за премахване без компрометиране цялостната конструкция на сградата. В тази връзка не е изискана визираната от вещото лице техническа документация за извършеното през 1981 г. надстрояване и пристрояване на съществуващата едноетажна сграда /строена през 1947 г./, както и цитираното в заключението писмо на СО, район "Витоша". Налице е съществено процесуално нарушение и при допускане на експертизата, след надлежно направеното от процесуалният представител на жалбоподателя оспорване на първоначалната експертиза като "необоснована и некомпетентна", като е дадена възможност за депозиране на искане с различен предмет на експертизата и е назначена повторна такава с частично нови задачи. Освен това не е съобразено обстоятелството, че двете експертизи са противоречиви по основните спорни въпроси и по реда на чл. 203 във вр. с чл. 200, ал. 3 от ГПК и чл. 144 АПК е следвало допускане на разширена тройна съдебно-техническа експертиза. Както правилно е констатирал в мотивите на обжалваното решение административният съд не е представена и административната преписка в цялост, поради което е следвало да бъде изискана по реда на чл. 152, ал. 2 във вр. с чл. 171, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на изложените в мотивите указания. Неправилно е определен и кръга на участващите в производството страни, като са конституирани заинтересовани страни - съсобствениците на УПИ III-205 и на останалите самостоятелни обекти в сградата /втори и трети етаж/. В производството по оспорване на заповед, издадена на чл. 225а от ЗУТ, страни са компетентният административен орган /в случая директора на Дирекция "Общински строителен контрол", СО/ и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа, чието премахване е разпоредено. Трети лица, вкл. съсобственици в имота и сградата и подалите сигнал за незаконното строителство, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях и те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Правото си на собственост тези лица могат да защитят по реда на чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ или на друго правно основание в исково производство по обшия ред. Нормата на чл. 149 ЗУТ в случая е неприложима, тъй като не се оспорва Разрешение за строеж, респ. Акт за узаконяване на незаконен строеж. С оглед на това по отношение на заинтересованите страни И. К., С. К. и М. К., обжалваното решение би следва да се обезсили и производството по адм. д. № 1439/2015 г. на Административен съд - С. град да се прекрати, но предвид отмяната на решението по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, следва да се постанови само прекратяване на производството с отмяна на определението от 31.05.2015 г. за конституиране на заинтересованите страни И. К., С. К. и М. К. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение