Решение № 8712 от 11.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11733/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. С. С. С., чрез адв. Д. Тончев, обжалва Решение 17/20.10.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело С-8/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 8121К-2093/08.03.2023 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване, на основание чл. 226, ал. 1, т. 21 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 12 от Наредба 8121з-306 от 2021 г. за условията и реда за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм. ДВ, бр. 84 от 6.10.2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), на служебното му правоотношение на длъжност полицейски инспектор VI степен в група Териториална полиция Надежда на сектор Охранителна полиция към 02 Районно управление при Столичната дирекция на вътрешните работи - МВР, поради отказ да му бъде извършено изследване за психологична пригодност. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез гл. юрк. Райкова, излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са решаващите мотиви на съда, че са осъществени елементите от фактическия състав на основанието за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР. Установен е отказ от страна на касатора да подпише декларацията за информирано съгласие в Приложение 5 към чл. 12, ал. 1 от Наредбата, който по силата на чл. 12, ал. 3 от същата представлява отказ да му бъде извършено изследване за психологична пригодност и изпълнява предпоставките на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 21 ЗМВР. Спазена е процедурата за определяне на психологичната пригодност на държавните служители в МВР по отменената наредба. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на касатора, като наведените за това твърдения от процесуалния му представител са неоснователни. Издаването на Заповед 513з-421 от 18.01.2023 г. от директора на СДВР, с която на инспектор С. С. е наредено да се яви на 19.01.2023 г. от 09,00 ч. в Института по психология на МВР за провеждане на психологично изследване е част от процедурата, инициирана със заявка на директора на СДВР RB 202329-001-08/23149 от 01.07.2021 г. до ИП - МВР съгласно чл. 7 от Наредбата. След решение на постоянната комисия в ИП - МВР по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за приемане на заявката и изпращане на писмен отговор на заявителя с посочени основна и резервна дата за провеждане на психологично изследване на служителя в ИП МВР, съответно на 16.09.2021 г. от 09:00 ч. и на 30.09.2021 г. от 09:00 ч., на основание чл. 10, ал. 1 е издадена Заповед 513з-7913 от 13.09.2021 г. от директора на СДВР, която му е връчена срещу подпис на 14.09.2021 г. Служителят не се явява за провеждане на психологичното изследване на определените дати по причина на временна неработоспособност поради общо заболяване и използване на законоустановен отпуск, за което на основание чл. 11, ал. 1 от Наредбата комисията е уведомена от заявителя и с писмено решение определя друга дата. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата изпратеното на заявителя решение на комисията се връчва на държавния служител по реда на чл. 10, ал. 2 и 3 от Наредбата, а именно - по реда за връчване на заповедта по чл. 10, ал. 1. Неявяването на касатора на определените от комисията основна и резервна дати, както и на всички впоследствие определени от комисията 8 дати в периода от 17.11.2021 г. до 13.09.2022 г. поради аналогични на посочените причини, е довело до издаването на Заповед 513з-421 от 18.01.2023 г., с която на С. му е наредено да се яви на 19.01.2023 г. от 09:00 ч. и същата му е връчена на 19.01.2023 г. в 08:34 ч., непосредствено преди определения час за явяване в ИП МВР за провеждане на изследването. Издаването на нова заповед по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, с която на касатора му е наредено да се яви за извършване на изследването в ИП МВР на определената от комисията дата, не сочи на повторна процедура по Наредбата, а е в рамките на вече започнатата. Извършеното по реда на чл. 10, ал. 2 и 3 връчване на тази заповед вместо връчване по същия ред на решението на комисията, с което се определя нова дата за изследването, в действителност представлява нарушение на административнопроизводствените правила. То обаче не е от категорията на съществените, противно на главния касационен довод. Нарушаването на процедурата не е довело до засягане на правата на касатора, доколкото новата заповед, издадена в пределите на същата процедура, има за единствена цел да бъдат сведени до знанието му мястото, датата и часът за провеждане на изследването и му е надлежно връчена. Не са налице твърдените в касационната жалба пороци на процедурата при съобщаването на заповедта за явяване на изследването. Специалният ред по чл. 10 от Наредбата не предвижда съблюдаване на някакъв минимален срок от връчването на заповедта до датата на изследването. В конкретния случай е очевидно, че връчването й непосредствено преди определения час за провеждане на изследването се явява мярка срещу евентуалното му осуетяване за пореден път предвид проявеното до този момент поведение на служителя, намиращо израз в използване на позволени средства за избягване на целения от закона резултат, в частност - да бъде определена психологичната му пригодност да изпълнява задълженията си по служба. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. Неоснователността на касационната жалба е основание за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение