Решение № 15999 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2016 г.

Решение № 15999 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10512/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. И. Т., чрез адв. С. К., срещу Решение № 1311 от 6.07.2016 г., постановено по адм. д. № 1277 по описа на Административен съд - Б. за 2015 г., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Регионална дирекция по горите - Б. (РДГ - Б.) за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като наред с това Ташев е осъден да заплати на РДГ - Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 380.22 лв., а така също и дължима, но невнесена държавна такста от 20 лв. по сметка на АС - Б. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но поддържа становище за необоснованост на изводите на съда относно липсата на причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилия вредоносен резултат в неговия патримониум. Изразява и несъгласие с изводите на съда за липса на доказателства досежно изживените от него негативни чувства, поставянето му в социална изолация, промяна на отношението на хората към него и негативните изменения в здравословното му състояние, въпреки ангажираните гласни доказателства. Цитира подробно практика на Върховния касационен съд, която намира за относима към разглеждания случай. Предвид изложеното, иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което предявения иск да бъде уважен, като му бъдат присъдени и разноските по делото. Ответникът РДГ - Б. не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като извърши служебна проверка за валидността и допустимостта на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Т. И. Т. срещу РДГ - Б. искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както следва: за заплащане на сумата от 1 674 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от наказателно постановление № 829/15.01.2014 г., издадено от директора на РДГ - Б., изразяващи се в причинени щети и увреждания върху собственото му моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. № А 6119 КС, разграбен по време на съхранението от ОП "Общински гори" - гр. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2014 г.; за заплащане на сумата от 50 000 лева, представляващи имуществени вреди, произтичащи от наказателно постановление № 829/15.01.2014 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - гр. Б., изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирани доходи от ползването на собственото му моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. № А 6119 КС за превоз на дървен материал и други частни превози за период от 15 месеца - за времето от изземването и съхранението му от ОП "Общински гори" - гр. С., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014 г.; за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди, произтичащи от наказателно постановление № 829/15.01.2014 г., издадено от директора на РДГ - Б., изразяващи се в претърпени стрес, уронване на честта и достойнството му за период от момента на изземването на собственото му моторно превозно средство - товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. № А 6119 КС на дата 1.09.2013 г. до 19.11.2014 г., когато е постановено решението по КНАХД № 1480/2014 г. по описа на Административен съд Б., ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая макар да е налице частично незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред, не са налице останалите материалноправни предпоставки за уважаване на претенциите по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението е правилно постановено. Правилно съдът е установил, че в настоящия случай е налице незаконосъобразен акт, а именно НП № 829/15.01.2014 г., в частта с която е отнето в полза на държавата собственото на Ташев МПС с рег. № А 6119 КС, с което е извършено административното нарушение. В тази част НП е отменено по надлежния ред с решение от 23.05.2014 г. по НАХД № 28/2014 г. по описа на РС - С., оставено в сила с решение № 1940/19.11.2014 г. постановено по КНАХД № 1480/2014 г. по описа на Административен съд Б.. П. наред с това е приел за недоказана претенцията, с която е претендирано обезщетение за пропуснати ползи в размер на 50 000 лв. за периода от 1.09.13 г. - 30.11.14 г. от нереализираната възможност да използва горепосочения автомобил и да реализира доход във връзка с това. Обоснован е изводът, че не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че през процесния период ищецът реално е щял да получи конкретен доход от осъществен превоз на дърва или превоз на други товари със собствения си товарен автомобил, напр. сключени договори с лица за доставка на такива стоки през процесния период, доказателства за тяхната стойност и други конкретни обстоятелства. Действително, представените копия на частни документи, представляващи извадка от тетрадка на определени записвания, не могат да обосноват правен извод, тъй като не представляват предвиден по закон счетоводен документ, както и не съдържат достатъчно информация относно изписаните в тях числа и имена. Правилно е възприето заключението на изслушаната съдебна експертиза, според която за периода 2012 г. и 2013 г. от ОП "Общински гори - С." не са били извършвани плащания към ищеца за извършвани услуги, включително и за транспортни такива, нито в лично качество, нито като ЕТ "Старт - Т. Т. 72". Обоснована е преценката на съда, че при събраните доказателства не би могло да се установи какви са били в действителност доходите на Ташев за посочените предходни периоди, респективно да се приеме, че е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от използването на МПС. Обоснован е и изводът за недоказаност на предявената претенция за обезвреда на имуществени вреди в размер на сумата 1 674 лв., съставляваща стойността на причинените щети и увреждания по товарния автомобил на Ташев. При правилно приложение на процесуалните правила за цененето на доказателствата, съдът не е дал вяра на представената по делото частна експертиза, тъй като същата не е изготвена по предвидения в ГПК ред. Обсъдил е събраните гласни доказателства аргументирано и задълбочено. Свидетелските показания не могат да дадат убедителни данни относно релевантния факт кога са причинени вредите- преди или по време на престоя на товарния автомобил в границите на ОП "Общински гори" - гр. С., Вредите в това производство следва да се докажат с безспорни доказателства, тъй като същите не се презюмират, а подлежат на пълно доказване. Твърденията на ищеца - касатор в настоящото производство, е хипотетично и това правилно е преценено от административния съд. Настоящата инстанция намира за правилен и извода на първостепенния съд за неоснователност на предявената претенция за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, както и връзката им с частично отменения административен акт не са доказани и в тази връзка изводите на решаващия състав следва да бъдат споделени. Цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд не е относима към разглеждания казус, тъй като същата визира случаи на интерпретиране на въпроса за дължимото обезщетяване на неимуществени вреди при пълна доказаност на останалите елементи на фактическия състав от хипотезиса на правната норма от ЗОДОВ, какъвто не е настоящия случай. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции при правилно приложение на материалния закон. По тези съображения обжалваното съдебно решение в неговите отхвърлителни части следва да остане в сила. Неправилен е изводът на АС - Б. за това, че при отхвърляне изцяло на предявените искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в случаите, в които ответникът е представляван от юрисконсулт. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ /тълкувани в тяхната взаимовръзка/ се явяват специални по отношение общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което в производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция ищецът не дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,