Решение № 4042 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2017 г.

Решение № 4042 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9178/2017 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район против решение № 331/20.06.2017 г. по адм. дело № 53/2017 г. по описа на Административен съд-П., с което е отменена негова заповед № ДК-02-ЮЦР-97/23.03.2011 г. за премахване на незаконен строеж: "Вилна сграда и ограда" в ПИ 001095, местност "Компанията", язовир "Б.", землище на гр. Б., община Б., обл. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответните страни С. Р. Д. и Г. Й. Д. оспорват жалбата. Т. Р. К. не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за премахване на незаконен строеж за материалноправно незаконосъобразна, като постановена в несъответствие с разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж е изграден в периода 1975-1981 г. в поземлен имот 001095, местн. "Компанията", яз. "Б." в землището на гр. Б., собственост на Т. К., като с договор сключен между нея и община Б., тя е придобила едноетажна сграда с пл. № 93 със застроена площ 85 кв. м., находяща се в местността "Дъното" по плана на земл. Б.. Видно от приложения по делото нотариален акт, процесният строеж е извършен в недвижим имот, който през 2006 г. е продаден от Т. К. на Г. Д. по време на брака му със С. Д., поради което същият е в режим на съпружеска имуществена общност. Доколкото оспорената заповед не е съобщена на С. Д. и за нея не е започнал да тече срок за обжалване, правилно съдът е приел жалбата за подадена в законния срок и оспорването за допустимо. Събраните по делото доказателства обосновават изводите на административния съд, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - извършен без строителни книжа, но не подлежи на премахване, тъй като е търпим при условията на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. От заключението на вещото лице се установява, че строежът е допустим по техническите правила и нормативи, действали по време на извършването му и по ЗУТ. Вещото лице установява и че строежът напълно съответства на одобрения със заповед № 632/03.09.2003 г. на кмета на община Б. ПУП, изготвен в съответствие със ЗУТ и Наредба № 8 за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. При наличието на кумулативните условия по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, правилно съдът приема, че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Като е отменил незаконосъобразната заповед административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответниците С. Р. Д. и Г. Й. Д. по направените своевременно искания и до доказаните размери на платени адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,