Решение № 8895 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 376/2013 г.

Решение № 8895 от 18.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 376/2013 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Нели Игнатова, в качеството й на процесуален представител на Митница Пловдив, срещу решение № 2574 от 19.11.2012 г., постановено по адм. д. № 2040/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение за определяне на митническа стойност № 778/7.06.2012 г. на началника на същата митница, с което по ЕАД № 10BG003000Н0046362/6.04.2010 г. е определена на "Садат" ООД нова митническа стойност и въз основа на това определени допълнителни държавни вземания за ДДС в размер на 6391,92 лв., ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 6.04.2010 г., както и транспортни разходи в размер на 1 343 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в тази насока са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло решение № 778 от 7.06.2012 г. на началника на Митница Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото. Ответникът - "Садат" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представите юрисконсулт Нина Гацова, в представени писмени бележки и в открито съдебно заседание, я оспорва, с искане решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 841,36 лв. Заинтересованата страна - директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив, не е изразила становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред административния съд митническо решение, митническият орган е определил нова митническа стойност на внесената стока по ЕАД № 10BG003000Н0046362/20100406. С решението е прието, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29 от МК е по-висока от декларираната от вносителя. Този извод, митническият орган е направил на база изпратените документи от митническите органи на Турция, при извършена проверка по линия на международно сътрудничество, а именно фактура № 7570/2.04.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ155233/2.04.2010 г., представени пред турската митническа администрация при износната операция. Митническият орган е съпоставил документите, представени при вноса с изпратените документи и е установил несъответствието им в частта относно условията на доставката и общата фактурна стойност. Митническият орган е възприел за цена на стоката, цената по представената фактура от турската митническа администрация. По този начин е определена митническата стойност на процесния внос в размер на 51 527,70 лв., върху която е определен и дължимия за доплащане ДДС в размер на 6 391,92 лв., ведно със законната лихва. Митническият орган е приел за условие на доставката ЕХW (EX Works) Истанбул. Пловдивският административен съд е отменил обжалваното решение. Посочил е, че по делото са представени взаимно противоречащи си частни свидетелстващи документи (фактури и митнически декларации), в които са посочени различни условия на доставката и различна стойност на стоките. Съдът е приел, че същественото в случая е коя е реално платената цена или тази подлежаща на плащане. Съдът е приел, че в процесния административен акт липсват изложени мотиви, защо началникът на Митница Пловдив е приел, че митническата стойност на стоките по процесния ЕАД и условията на доставка са тези, посочени в представените пред турските митнически органи документи. Предвид установените факти съдът е преценил, че няма основание в случая да се приеме, че декларираните в износната декларация от Република Турция, представена от турската митница, са действителните условия и цена, само защото представените пред турските митнически органи документи са представени първи по време пред административен орган. Предвид установените факти съдът е преценил, че не е доказано по безспорен начин, че посочената в решението митническа стойност е действително договорената такава между страните по смисъла на чл. 29 от Регламента /чл. 35 от ЗМ/. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при така събраните доказателства подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО, е декларираната от жалбоподателя левова равностойност на 10 005 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив. Следва да се отбележи, че във фактурата, приложена при оформяне на вноса е уговорено условие за доставка CRT (Carriage Paid То), което означава транспортът, платен от продавача до определеното местоназначение, а това е гр. Пловдив, а във фактурата на износителя е посочено друго условие на доставката - ЕХW (EX Works) Истанбул. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правните основания за издаване на акта си и като не го е направил, той правилно е понесъл последиците от недоказването им. Ирелевантен е фактът, че турският износител е представил своя вариант на фактурата пред турските митнически власти, преди българският вносител да представи документите си пред българската митница. По делото не са представени платежни документи или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения от жалбоподателя. Административният съд е постановил решението си въз основа на обосновани изводи, които съответстват на събраните по делото доказателства и при спазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест. В този смисъл е налице и съдебна практика - решение № 3633 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8767/2012 г.; решение № 6052 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8302/2011 г.; решение № 9797 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15314/2011 г. По гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юрисконсулт Гацова в депозираните по делото писмени бележки, на "Садат" ООД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,