Решение № 6540 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2011 г.

Решение № 6540 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Авеста"ДЗЗД против решение № 8 от 2.05.2010 г., постановено от Русенския административен съд по адм. д. № 142/2011 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № А3-А47/0021/27.04.2010 г. на началника на Митница-Русе, с което е отказано да се издаде разрешение за търговия с тютюневи изделия. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. От обстоятелствената й част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът в касационното производство - началникът на митница Русе не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: С решението на митническия орган на дружеството жалбоподател е отказано издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че дружеството не е търговец по смисъла на ТЗ, поради което не отговаря на изискването на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството с мотиви, аналогични на изложените в административния акт. Посочено е, че изискванията на приложимата норма е титулярът на разрешение за търговия с тютюневи изделия да е търговец по смисъла на ТЗ, а правноорганизационната форма на търговеца съгласно ТЗ е физическо лице или юридическо лице, каквото гражданското дружество не е. Решението е правилно. При постановяването му съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Съдържанието на приложимата разпоредба - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ППЗАДС е ясна и не дава възможност за разширително тълкуване. Неоснователно е позоваването от касатора на понятието "предприятие", така както е определено в Директива 2000/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2000 г., тъй като определението е дадено за целите на регламентацията в директивата, която е относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки. По съображенията, изложени по-горе настоящият състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд