Решение № 12444 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7851/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Казанлък, чрез адв. Станчева, срещу решение 1535 от 15.04.2025 г., постановено по адм. дело 842/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена издадената от него заповед 1735 / 20.09.2024г. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването. Претендират се разноски. Ответниците М. Е. Д., Д. Г. Д., С. К. С., С. Н. К., Б. Ж. К. и Н. И. Б., подадена чрез адв.Е. Джурков,в писмен отговор и защита, ангажират становище за неоснователност на жалбата и молят за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендират разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на М. Е. Д., Д. Г. Д., С. К. С., С. Н. К., Б. Ж. К. и Н. И. Б. заповед 1735/ 20.09.2024г., издадена от кмета на Община Казанлък, с която е отказано одобряването на изменение на ПУП ПРЗ и одобряване на РУП за част от УПИ VIII за жилищно строителство и гаражи , кв.268, съответстваща на имоти с идентификатори [номер] и [номер] по КККР на гр.Казанлък, поради неосигурена безопасност на движението с предвидения вход/изход за автомобили до сградата в новия УПИ XI-105 - за жилищни функции . Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Незаконосъобразността на процесния отказ е мотивирана от първоинстанционният съд с липса на нарушение изискванията на чл.108, ал.5 ЗУТ, тъй като процедираното по заявление вх. 194-Н-5021-1/ 19.01.2024г. изменение на ПУП и РУП съответства на предвижданията по действащия ОУП и е налице надлежно съгласуване на транспортния достъп до сградата в новообразуваяния УПИ по реда на чл.128,ал.6 ЗУТ с директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора. Установено е по делото от приетата СТЕ, че предвидения транспортен достъп отговаря на изискванията за безопасно движение съгласно Наредба 18 от 23.07.2001г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци, Наредба 2 от 17.01.2001г. за сигнализиране на пътищата с пътна маркировка и Наредбата за регулиране на движението по пътищата със светлинни знаци. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл при напълно изяснена фактическа обстановка по делото и правилно приложение нормите на материалния закон. Обосновано е прието, че процесния проект за изменение на ПУП и проекта за РУП отговарят на законовите изисквания. Мотивите на кмета за постановяване на отказ да одобри процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП са оборени с надлежни доказателства в първоинстанционното производство. Установено е, че част КТП/ОБД на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ е съгласувана без забележки от директора на Областна дирекция на МВР Стара Загора /становище УРИ 122800-15989 от 24.04.2024г./, а също че окончателния проект е приет без забележки от ЕСУТ при Община Казанлък / решение по т.8 от Протокол 16 от 29.08.2024г./. Приетата по делото СТЕ констатира, че предвиденото с проекта място за транспортен достъп до сградата в новия УПИ XI-105, образуван от имоти с идентификатори [номер] и [номер] по КККР на гр.Казанлък, е по-отдалечено от регулираното със светофар кръстовище на [бул.] и [ул.] в сравнение със съществуващият достъп до двата имота по действащия ПУР , одобрен с решение 581/ 20.12.2021г. на Общински съвет Казанлък. Вещите лица сочат, че проектираният транспортен достъп и организацията на движението до УПИ XI-105 предвижда вход от [ул.] само със завой надясно и изход по [ул.] само със завой надясно, регулирани със знаци Стоп и Задължителен завой надясно и с пътна маркировка Стоп линия , като това е в съответствие с изискванията за регулиране и безопасност на движението по ЗДвП, Наредба РД-02-20-2/2017г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната схема на урбанизираните територии, Наредба 18/ 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци, Наредба 2/ 2001г. за сигнализацията на пътищата с пътна маркировка и Наредба 17/ 2001г. за регулиране на движението със светлинни сигнали. Според вещите лица предвидения вход откъм [ул.] в проекта ограничава в най-малка степен другите участници в движението, тъй като интензивността на транспортния поток по [ул.] е по-малка спрямо тази по [бул.] и отстоянието на входа от [ул.] е на 32,13м. от кръстовището. Не са установени други възможни варианти за транспортен достъп до новообразувания УПИ XI-105, които да осигурят технически по-благоприятно, по-икономично, по-целесъобразно и по-безопасно решение за транспортен достъп и организация на движението. Следователно постановеният от кмета отказ за одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП на това основание се явява незаконосъобразен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевременно заявената претенцията за разноски от ответниците, такива се дължат от касатора, който следва да бъде осъден да заплати реално направените пред настоящата инстанция разноски, съставляващи адв.възнаграждение по приложените два договора за правна защита и съдействие от 20.10.2025г. и списъци по чл.80 ГПК. Договорените и реално заплатени адв.възнагражзения възлизат и по двата договора на сумата 1300лв, която е близо до минимума по чл.8, ал.2,т.1 от Нареда 1 /2024г. за възнаграждения на адвокатската работа, поради което възражението за прекомерност, заявено по делото от касатора, се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,