Решение № 5801 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 395/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Х., подадена чрез процесуален представител д-р Р. Ханджиев, срещу решение 21827/31.10.2024 г., постановено по адм. дело 6316/2024 г. по описа на Административен съд София-град. В жалбата са изложени съображения за неправилност на съдебния акт. Касаторът моли да бъде отменен, като се постанови ново решение, с което да се отмени административният акт, обжалван пред първоинстанционния съд. Изложени са подробни съображения за неправилно приложение на материалния закон, представляващи касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК. Претендират се разноските по делото. Ответникът - директор на ТП на НОИ София-град, в писмено становище подадено чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Петрова оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Въз основано на събраните от първоинстанционния съд доказатества е установено фактическа обстановака, от която става ясно, че със заявление от 12.01.2021 г. чрез пенсионната служба на Унгария, получено от ТП на НОИ Плевен, касатора е поискала да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това, че към полученото от унгарската институция заявление не били представени унгарските осигурителни периоди, чрез електронния обмен на социално-осигурителна информация между България и ЕС, същите са изискани от НОИ и на 15.07.2021 г. са удостоверени от унгарска страна посредством структуриран електронен документ (СЕД) Р 5 000. Българският пенсионен орган е уведомен, че считано от 01.07.2020 г. на лицето е отпусната унгарска пенсия. След промяна на настоящия адрес на жалбоподателката от гр. Плевен в гр. Банкя, досието ѝ е прехвърлено в ТП на НОИ София град. След извършени проверки е издадено разпореждане [номер]/1/02.03.2022 г., с което исканата пенсия е отпусната в минимален размер до определянето на размера ѝ по реда на КСО. От жалбоподателката е било заявено, че в периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. е извършвала дейност като управител на ЕТ Агенция Хан Д. Т. и се е осигурявала в това си качество. С оглед на това, с писмо изх. 1023-21-1725/02.03.2022 г. същата е уведомена, че следва да представи заверена осигурителна книжка за периода. В определения двумесечен срок жалбоподателката не е представила изисканата осигурителна книжка, като вместо това е депозирано заявление, в което е обективирано становище, че редовно оформената трудова книжка, каквато е представена, е достатъчен документ за удостоверяването на трудовия и осигурителния ѝ стаж, включително и за сочения период, в който е била самоосигуряващо се лице. Предприети са действия за служебно удостоверяване на спорния период, като за целта е извършена проверка от контролни органи на НОИ, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-01235191/11.11.2022 г.. Видно от протокола във фирменото досие на ЕТ Агенция Хан Д. Т. няма данни за депозирани документи за започване на дейност и за начало на осигуряване на жалбоподателката, както и заявление по чл. 5, ал. 10 КСО за предаване на разплащателни ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения. Проверяващите са се позовали на чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия, или работещи без трудово правоотношение от 1992 г., според които норми на лицата, упражняващи трудова дейност като ЕТ, осигурителният им стаж и доход се заверяват в осигурителна книжка до 31.12.1999 г. Позовали са се и на Инструкция 1 от 9 декември 1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените от тях лица и самоосигуряващите се лица. В протокола е посочено също така, че в Регистър Приходи в ИС на НОИ няма данни за периоди преди 01.01.1997 г. За удостоверяване на осигурителен стаж и доход за периоди преди 1997 г. следва да се подадат заявления в стая 118 за заверка на осигурителна книжка. Отново от Регистър Приходи се установявало, че за лицето няма внесени авансови вноски за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г. Тези обстоятелства са мотивирали извод за липса на основание за зачитане на осигурителен стаж и доход на жалбоподателката за периода 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. Въз основа на констатациите от протокола е прието, че липсва основание да се зачита осигурителен стаж и осигурителен доход на жалбоподателката за периода от 01.01.1996 г. до 31.12.1999 г. като самоосигуряващо се лице. Въз основа на това е прието, че зачетеният осигурителен стаж, придобит на територията на Република България, в размер на 16 години и 1 месец е недостатъчен за придобиване право на лична пенсия за ОСВ. В тази връзка е необходимо сумиране на осигурителните периоди, придобити на територията на България, с тези, придобити на територията на Унгария, поради което размерът на пенсията е определен само в пропорционален размер, съгласно чл. 52, ал. 1, буква б от Регламент на Съвета /ЕО/883/2004г. Издадено е разпореждане [номер]/1/23.11.2022 г., с което първоначално определената в минимален размер пенсия е изменена, считано от датата на отпускането й, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО и е определена в дължимия й размер. Пенсията е изчислена при зачетен осигурителен стаж от трета категория в размер на 16 години и 1 месец, положен в Република България и осигурителен стаж, положен в чужбина в размер на 20 години, 11 месеца и 16 дни и индивидуален коефициент - 0,634. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение 2153-21-94/13.04.2023г., след като е анализирал относимите разпоредби е достигнал до извода, че макар този осигурителен стаж да е описан в представеното копие на трудовата книжка, длъжностното лице по ПО няма основание за зачитането му, аналогично няма основание за зачитане на осигурителния доход на жалбоподателката по представеното на л. 41 от адм. д. 4401/23 удостоверение обр. УП-2 18/20.01.2005г., с аргумент, че разпоредбата на чл. 41 НПОС изрично посочва начина на установяване на осигурителен стаж и осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, каквато за процесния период се явява жалбоподателката. При това положение е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил в частта ѝ досежно зачетения осигурителен стаж. Именно в тази част същото е оспорено пред съда. Първоинстанцинният съд намерил жалбата за неоснователна, като приел, че след отмяната на незаконното уволнение на жалбоподателката с реш. 1699/28.12.2001 г. по гр. д. 2694/2000 г. на ВКС, по силата на чл. 354, ал. 1 КТ е зачетен осигурителния и стаж за периода до 30.09.1998 г. Периодът след това 01.10.1998 г. до 31.12.1999 г. следвало да бъде удостоверен съгласно действащите към момента норми, а именно чрез осигурителна книжка, която не била представена на пенсионния орган. Обоснован е изводът, че трудовата книжка не може да послужи за установяване на осигурителен стаж, тъй като в същата се вписват само обстоятелства, свързани с работа по трудов договор, какъвто настоящият не е. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно извежда, че в конкретния случай спорът се свежда до законосъобразността на отказа на пенсионния орган да зачете осигурителен стаж на касатора за периода 01.10.1998 г. до 31.12.1999 г. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, според който времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, са неоснователни. Обстоятелството, че касатора е била регистрирана като едноличен търговец, не е достатъчно за придобиване на права на осигурено лице по отменения Закон за пенсиите и КСО. На основание т. 76, б. "и" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм. 01.01.2000 г.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита времето, през което лицата са осигурявани по Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г., в сила до 31.12.1999 г.). На основание чл. 10 от цитираната по-горе наредба касатора трябва да удостовери правата си с осигурителна книжка, заверена за всяка календарна година от съответното районно управление "Социално осигуряване", в която са вписани направените осигурителни вноски. Жалбоподателката не е представила осигурителна книжка, въпреки дадените в тази насока указания. При положение, че осигуряването не е доказано с надлежно заверена осигурителна книжка, времето, през което лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец, не може да зачете за трудов/осигурителен стаж. Твърдението на лицето, че от 1991 г. до 1999 г. е упражнявало трудова дейност като едноличен търговец и е внасяло осигурителни вноски, не е подкрепено от доказателства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. едноличните търговци се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост. В този смисъл е разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. По отношение на представените копия на трудова книжка и удостоверение образец УП-2, първоинстанционният съд мотивирано приема, че същите сами по себе си не могат да послужат за установяване на осигурителен стаж на самоосигуряващо се лице. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж годни доказателствени средства се явяват трудови, служебни и осигурителни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. След като едноличния търговец се явява самоосигуряващо се лице, то относно трудовата му дейност в това качество, не би могло да бъдат издадени документи от осигурител, каквито са трудовите и служебни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Следователно единствената възможност е установяването на този стаж с осигурителна книжка, но такава не е представена. При извършена проверка от контролните органи е установено, че за сочения период липсват доказателства за внесени осигурителни вноски. Неоснователни са доводите на касатора за несъхранение документи от страна на органите на НОИ. По делото липсват данни такива документи да са предавани за съхранение на пенсионните органи. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. В полза на ответника се явява основателна претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същият е бил представляван от юрисконсулт без явяване в съдебно заседание, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,