Решение № 12544 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2014 г.

Решение № 12544 от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11456/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП и на Живко Иванов Даскалов от гр. Габрово, ул. "Роден край" № 49, чрез адв. Ивайло Иванов, против Решение № 280 от 11.07.2014 г. на Административен съд - гр. В. Търново по адм. д. № 83 по описа за 2014 г., съответно в частта му, с която по жалба на Живко Иванов Даскалов е отменен Ревизионен акт /РА/ № 151301135/24.07.2013 г. на ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 514/08.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Велико Търново, в частта му, с която за 2006 г. са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3682.20 лв. и лихви 2713.51 лв.; вноски за ДОО за 2006 г. в размер на 3192.00 лв. и лихви - 4270.93 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ 2006 г. в размер на 672.00 лв. и лихви - 899.16 лв.; вноски за ЗО за 2006 г. в размер на 928.80 лв. и лихви 701.85 лв., както и посочените в РА като погасени по давност авансови вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО за периодите от 01.01.2006 г. до 30.11.2006 г., които са както следва: вноски за ДОО в размер на 459.80 лв. и лихви - 692.66 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 96.80 лв. и лихви - 145.84 лв.; вноски за ЗО в размер на 151.80 лв. и лихви - 70.26 лв. и в тази, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против същия РА в частта му, с която са определени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ и задължения за задължителни осигурителни вноски за 2007 г., 2008, 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба на ДД "ОДОП" В. Търново се твърди, че съдебното решение в отменителната му част, защото неправилно съдът приел, че РА е незаконосъобразен за задълженията за авансови задължителни осигурителни вноски за 2006 г., при положение, че самите органи по приходите признали погасяването им по давност. Неправилно било уважено възражението за давност за данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г., защото през м. 11 и 12 на 2012 г. органите по приходите са предприели действия по връчване на Заповедта за възлагане на ревизията, което е спряло давността и е установено с протоколи. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част, отхвърляне на жалбата против РА в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - Живко Иванов Даскалов от гр. Габрово оспорва жалбата. Претендира разноски. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се н неправилно определяне на началното салдо към 01.01.2006 г., липса на основание за облагане на укрити приходи от продажби на МПС, след като били представени договори с нотариална заверка на подписите, в които били вписани истинските цени на продажбите. Не било доказано, че ревизираното лице извършвало търговска дейност и това не следвало от продажбата на няколко автомобила. Иска се отмяна на решението в посочената част и на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: По жалбата на Директора на Д "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП. Жалбата е неоснователна. Касационният жалбоподател не спори, че установените авансови задължителни осигурителни вноски за 2006 г. са погасени по давност, така че решението, с което РА е отменен в тази част, е правилно, защото след като ревизираното лице е възразило против така определените публични задължения, то няма намерение да ги изпълнява доброволно, при което доводите, че погасяването по давност на публичното вземане пречат само на принудителното изпълнение на задълженията, са безпредметни. Неоснователно в касационната жалба се твърди и че с неуспешни действия по връчване на заповедта за възлагане на ревизията през м. 11 и 12.2012 г., установени със съответни протоколи, е спряна започналата да тече на 01.01.2008 г. погасителна давност за данъчните задължения за 2006 г. Разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от АПК, на която се позовава касаторът, в тази връзка, като разпоредба на общ закон е дерогирана от тези на чл. 112, ал. 1 вр. чл. 113, ал. 2 на специалния ДОПК, съгласно които ревизионното производство се образува със заповед за възлагане на ревизия, която се връчва на ревизираното лице. До връчването на заповедта за възлагане няма редовно образувано производство по установяване на публичните задължения, а това именно е основанието за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК. По жалбата на ревизираното лице. Жалбата е частично основателна, но не по изложените в нея съображения, а при изпълнение на служебното задължение на касационната инстанция да провери съответствието на оспореното решение с материалния закон. Настоящият състав на ВАС не споделя принципното становище на административния съд, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК позволява определянето на задължения за осигурителни вноски, възникнали преди приемането й, в сила от 15.02.2011 г., по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Безспорно е, че разпоредбите на чл. 122 и следващите от ДОПК по своята правна същност представляват особени процесуални правила, които осигуряват прилагането на материалноправните норми на съответен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за осъществяване на фактическите състави за данъчно облагане, според материалния закон. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1, вр. чл. 124а от ДОПК съдържа специфични предпоставки за извършване на ревизионно производство по ДОПК по установяване размера на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски по специален ред. Съдържанието на чл. 122, ал. 1 и следващите от ДОПК определя тези разпоредби като процесуални норми, доколкото те имат за предмет уреждането на специален ред за установяване на предвидените в закона факти, но само досежно предпоставките за образуване на производство по този ред. Нормата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, по своята същност, е материално правна, тъй като с нея се определя данъчната основа за облагане на ДЗЛ, върху която в съответствие с приложимия материален закон се определя и размерът на данъка. При липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправна норма е процесуално недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за установяване на задължителни осигурителни вноски, задължението за които е възникнало преди приемането на нормата. Затова решението, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице против РА, в частта му на определените задължителни осигурителни вноски за 2007, 2008 и 2009 г. и в съответната му част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер над 129,46 лв., е неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което РА бъде отменен в посочената част. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице, съдебното решение е правилно и следва да остане в сила. Обосновано съдът е приел, че са били налице повече от едно основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. за определяне на данъчни задължения по ЗДДФЛ. Констатациите на органите по приходите за превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи за процесните периоди не са били опровергани с никакви доказателства. Голословни са твърденията на ревизираното лице, че не е доказано осъществяването от него на търговска дейност по покупка на моторни превозни средства с цел продажба, а и се противопоставят на приетото от АС писмо от началник сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция на МВР гр. Габрово от 13.03.2014 г. относно регистрацията и разпорежданията от страна на ревизираното лице на МПС /л. 49 от делото на АСВТ/. Както броят на вещите, така и краткият срок от момента на покупката до този на разпореждането с тях обосновават изводите на органите по приходите и съда, че физическото лице е извършвало търговска дейност по покупко-продажба на МПС с цел печалба. Неоснователно е и второто оплакване, че при предоставяне на подписаните договори с нотариална заверка на подписите, е следвало да се направи извод, че липсват приходи от продажбите на тези вещи, защото те са подавани на загуба. Няма нито икономическа, нито житейска логика физическото лице да продава на загуба закупени от него МПС и да оправдава това единствено с амортизацията на вещите, което противоречи на краткия срок между покупката и продажбата им. Административният съд с основание е приел, че данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е определена правилно с оглед на назначената в ревизионното производство експертиза и липсата на оспорване на размера на установените приходи от продажби на стоки в съдебното производство. При това, законосъобразно върху определената при ревизията данъчна основа за всяка година са установени процесните данъчни задължения за 2007, 2008, 2009 и 2010 г. При този изход на процеса, на ревизираното лице следва да се присъдят деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 1 679,30 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение