Решение № 13323 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2012 г.

Решение № 13323 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15371/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мирослав Тодоров Маринов, от гр. Русе, против решение № 40 от 13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 269/2012 г. по описа на Административен съд гр. Русе. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Русе, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Русе е отхвърлил жалбата на Мирослав Тодоров Маринов против заповед № з-3201/23.07.2012 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Русе, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение и против заповед № з-3271/26.07.2012 г. за отстраняване на непълноти в предходната заповед. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Законосъобразно съдът е прел, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Неоснователен е доводът на касатора, че заповедта е постановено в нарушение на цитираната норма, тъй като в нея не е посочено наименованието на органа, издал административния акт. По несъмнен начин по делото е установено, че заповедта е издадена от директора на ОД на МВР Русе, което изрично е записано при подписване на заповедта, като подписа на същия не е оспорен. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че процедурата за налагане на дисциплинарното наказание по ЗМВР и ППЗМВР е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателствата и е оценил същите. Срокът за приключване на дисциплинарното производство е удължаван няколкократно по реда на чл. 244, ал. 2 от ППЗМВР с цел събиране на доказателства за установяване на дисциплинарното нарушение, за което жалбоподателят е уведомяван срещу подпис. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея на 22.06.2012 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като му са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. На 28.06.2012 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. Жалбоподателят е поканен да даде обяснения и да бъде изслушан. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. От приложените по делото доказателства е установено, че писмените обяснения са депозирани на 04.07.2012 г. и приети на 06.07.2012 г. от зам. Директор "Полиция", той и началник отдел "Криминална полиция" на ОД на МВР - Русе - комисар Колев, който по силата на изрична заповед е замествал директора на ОД на МВР за периода 02.07.2012 г. - 13.07.2012 г. (стр. 62 от делото). За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, поради което доводите на касатора за нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР са неоснователни. Освен това в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание изрично е отбелязано, че писмените обяснения на служителя са приети т. е. дисциплинарно наказващият е запознат със същите, което е и целта на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР въвеждаща задължение за органа да приеме писмените обяснения или да изслуша служителя. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР с твърдение, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на два месеца от откриване на нарушението. Съгласно чл. 225, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Правилото на чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР, регламентира, че дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР). В случая материалите от дисциплинарното производство са постъпили на 21.06.2012 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 23.07.2012 г. т. е. в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, което е основание за налагане на дисциплинарно уволнение. Възползвайки се от служебното си положение Маринов е поискал и получил от румънския гражданин Главаски сумата 200 леи, с което е осъществил фактическия състав на чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и е осъществил деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 7, пр. 2 и т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) Неоснователни са доводите на касатора, че по делото не е установено същият да е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. От събраните по делото доказателства (протоколи за разпит на свидетел, протоколи за разпознаване, дадени обяснения от Главаски в дисциплинарното производство) по несъмнен начин е установено, че Маринов е извършил описаните в заповедта тежки нарушения на служебната дисциплина. Доводите на касатора за допуснати нарушения, тъй като фактическата обстановка е установена с доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 39, ал. 1 от АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. В проведеното дисциплинарно производство са използвани доказателствени средства, които макар и да са събрани от друг орган могат да установят извършено дисциплинарно нарушение. Нормата на чл. 171, ал. 1 от АПК регламентира, че доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Освен това в случая обяснения от Главаски са дадени и в проведеното дисциплинарно производство. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения и е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Доводът на касатора, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е дал вяра на показанията на свидетеля Сашо Йорданов, е неоснователно. Съдът е изложил обосновани съображения защо не дава вяра на показанията на Иванов, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради отказ на съда да призове и разпита в качеството на свидетел румънския гражданин Главаски. Както бе посочено по-горе последният е дал обяснения, в дисциплинарното производство и е разпитан и в качеството на свидетел пред състав на Софийски градски съд. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Мирослав Тодоров Маринов да заплати на ОД на МВР Русе сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,