Решение № 6181 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2012 г.

Решение № 6181 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10165/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите ( ДД "ОДОП") и от "Грейн Стор България" ООД гр. Сливен против Решение № 958 от 4.06.2012 г., постановено по адм. д. № 2330/2011 г. по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт /РА/ 1100547/5.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при териториална дирекция - Бургас на НАП, потвърден с Решение № РД -10-325/27.09.2011 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на националната агенция по приходите, в частта, в която на "Грейн Стор България" ООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 500,00 лв. по фактури, издадени от "ТВС Агро" ООД, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 2147,58 лв., за данъчен период 1.07.2010 г. - 31.07.2010 г., и е отхвърлена жалбата на "Грейнстор България" ООД, против РА в останалата му част. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди неправилност на решението в частта, с която е отменен РА. От обстоятелствената част на жалбата следва, че поддържаното касационно отменително основание е допуснати от съда нарушения при преценката на събраните по делото доказателства - чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението в оспорената част по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по тази касационна жалба "Грейн Стор България" ООД в съдебно заседание и писмени бележки оспорва същата и изразява становище за нейната неоснователност. В касационната жалба на "Грейн Стор България" ООД се твърди неправилност на решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството. Наведените касационни основания са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в оспорената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба ДД "ОДОП" не взема становище по същата. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на жалбата на ДД "ОДОП" и неоснователност на жалбата на "Грейн Стор България" ООД. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване Решаващият съдебен състав, след подробна преценка на доказателствата по делото е отменил Ревизионен акт 1100547/5.07.2011 г., издаден от старши инспектор по приходите при териториална дирекция - Бургас на НАП, потвърден с Решение № РД-10-325/27.09.2011 г. на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при Централно управление на националната агенция по приходите, в частта, в която на "Грейн Стор България" ООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 23 500,00 лв. по фактури, издадени от "ТВС Агро" ООД, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 2147,58 лв., за данъчен период 1.07.2010 г. - 31.07.2010 г., и е отхвърлил жалбата на "Грейнстор България" ООД, против РА в останалата му част. За да постанови атакуваното пред настоящия състав решение административният съд е приел, че възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, направени от страна на жалбоподателя за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това. В хода на съдебния процес първоинстанционния съд е назначил и изслушал съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е установило, че в предоставената от страна на жалбоподателя и неговия комисионер документация е съставена своевременно при постъпване на стоката и дава достатъчно информация за нейния вид и количество. Посочено е от вещото лице, че постъпването на стоката при комисионера е отразено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и подзаконовите нормативни актове, въз основа но което прави извод за надлежно удостоверено от комисионера постъпване на процесните количества пшеница в складовете му. Съдът е приел за установено, че по делото не се спори и е служебно установено отразяването на процесните фактури по надлежния ред в счетоводствата на двете дружества "ТВС Агро" ЕООД и "Грейн Стор България" ООД, както и че същите са заплатени по банков път от купувача на продавача. При така установените по делото обстоятелства, съдът не е споделил извода на приходната администрация за липса на реалност на доставките по процесните фактури. Административният съд Бургас е анализирал изискванията на Закона за съхранение и търговия със зърно и НАРЕДБА № 40 от 15.09.2003 г. за реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и за осъществяване на контрол върху тяхната дейност, като е посочил, че са налице представени доказателства за спазване на изискванията им - удостоверение на Националната служба по зърното за "ТВС Агро" ЕООД, удостоверение за регистрация на зърнохранилище за съхранение на зърно на влог за "Търговище фураж", декларации по образец съгласно приложение № 2. От горното е направил извода, че "ТВС Агро" ЕООД може да бъде надлежна страна и да осъществява търговия със зърно, като по спора за конкретния данъчен период 1.07.2010 г. - 31.07.2010 г., както и за следващия 1.08.2010 г. - 31.08.2010 г. се установява /от експертизата по делото/ обстоятелството, че същият търговец е предал за съхранение на влог над 500 тона зърно, за което обстоятелство зърнохранилището е издало надлежни документи /приемателни разписки, дневни анализни бележки, складови разписки за заприхождаване на стоката и такива за предаване на материални ценности - видно от експертизата по делото. Първоинстанционният съд е направил и анализ на представения от "Търговище фураж" ООД комисионен договор, като е стигнал до извода, че по съществото си същия е договор за търговско представителство. В крайна сметка е приел за установено, че описаните обстоятелства, преценявани и анализирани в своята съвкупност, в своята логическа последователност и взаимна обвързаност, и обсъдени в цялост, обосновават извод за реалното прехвърляне на собственост върху родово определени вещи - пшеница, извършено от доставчика "ТВС Агро" ЕООД. поради което е отменил ревизионният акт като незаконосъобразен в тази му част. По отношение ползвания данъчен кредит в размер на 500,00 лева по фактура № 75/2.08.2011 г. с доставчик по нея "ТВС Агро" ЕООД и получател проверяваното лице, съдът е приел, че същата е отразена счетоводно в регистрите на двамата търговеца, но липсва в оригинал, поради което не е представен и екземпляр от нея по делото. Счел е, че е недоказан както предмета на продажбата, отразена в тази фактура, нито количеството му, нито дори неговата цена, тъй като липсват приемателни бележки, складови разписки или други първични или вторични счетоводни документи, които да наведат съда на обоснован извод за действително осъществена доставка. По горните съображения съдът е намерил, че в случая не е била осъществена реална доставка по ф-ра № 75/2.08.2010 г., поради което, като е приел, че ДДС е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказал да признае правото на данъчен кредит по горните фактури, органът по приходите е приложил правилно материалния закон, поради което ревизионният акт следва да бъде оставен в сила законосъобразен в тази му част. Така постановеното съдебно решение е частично правилно. Настоящата инстанция счита решението за Административен съд Бургас в частта му относно отказано право на данъчен кредит в размер на 23 500,00 лв. по фактури, издадени от "ТВС Агро" ООД, ведно с дължимата лихва за забава в размер на 2147,58 лв., за данъчен период 1.07.2010 г. - 31.07.2010 г., за обосновано и правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон и е постановил законосъобразен съдебен акт в тази му част. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесния акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. При продажба на родово определени вещи е приложима разпоредбата на чл. 24, ал. 2, във вр. чл. 68в и чл. 186а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Предаването на вещите от продавача на купувача при този вид търговски сделки е необходимо, тъй като чрез него вещите - предмет на конкретната сделка, се индивидуализират и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките, т.е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно - предметът на доставката по смисъла на ЗДДС. Поради това, установяване предаването на предметът по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност с РА. Настоящата инстанция не споделя изводите на ревизионните органи, че ревизираното лице няма право на данъчен кредит единствено поради ненамирането на прекия доставчик и липса на доказателства за транспорт до зърнохранилището. Видно от заключението на вещото лице, представените от страна на "Търговище фураж" приемателни бележки, които съдържат и данни за превозното средство, анализни бележки, складови разписки, документи, издавани при тегленето, които не са оспорени изрично от ответника, доказват по несъмнен начин, че процесното количество е получено и заприходено при комисионера от доставчика "ТБС Агро" ООД. Налице са също писмени договори, осчетоводяване на фактурите в счетоводствата на двамата контрагенти, плащания по банков път, удостоверение на Националната служба по зърното за "ТВС Агро" ЕООД, удостоверение за регистрация на зърнохранилище за съхранение на зърно на влог за "Търговище фураж", декларации от търговец на зърно за произход и добра земеделска практика по образец съгласно приложение № 2 от Наредба № 40 от 15.09.2003 г. за реда на регистриране на търговците на зърно, водене и съхранение на регистъра и за осъществяване на контрол върху тяхната дейност. Тези доказателства подробно са описани от съда и обсъдени със задълбочени мотиви. Правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд за осъществени реални доставки по ф-ри № 73/30.07.2010 г. и ф-ра № 74/30.07.2010 г., издадени от доставчика "ТВС Агро" ЕООД, с предмет на доставките стоки - пшеница. Както правилно е приел съдът, процесните стоки представляват родово определени вещи, поради което прехвърлянето на собствеността върху тях се установява, чрез отделянето им, т.е. чрез представяне на подробно описаните по-горе документи. В заключение Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е отменил обжалвания РА в посочената част. В тази част касираният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Не такова е положението с фактура № 75/2.08.2011 г. с доставчик по нея "ТВС Агро" ЕООД и получател проверяваното лице. Видно от представения пред касационната инстанция екземпляр от нея, същата представлява данъчно - дебитно известие, издадено към предходната фактура № 73/30.07.2010 г., която не удостоверява нова доставка, а само завишаване цената по тази фактура. Ето защо тук не може да бъдат искани приемателни бележки, складови разписки или други първични или вторични счетоводни документи, както е искал първоинстанционният съд, които да наведат същия на обоснован извод за действително осъществена доставка. След като се приема от двете съдебни инстанции реалността на доставката по фактура № 73/30.07.2010 г., няма основание да не се признае данъчен кредит и по данъчно - дебитното известие към тази фактура. Поради изложеното в тази част касираният съдебен акт в тази част следва да се отмени. При този изход на делото следва да бъдат присъдени претендираните разноски в полза на "Грейн Стор България" ООД гр. Сливен за първата и касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,