Решение № 11781 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2018 г.

Решение № 11781 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3334/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Топаз Трейд ЕООД, [населено място], чрез адв. С. Е. против решение № 7280/09.06.2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 1197/2017 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № Т-РД-16-17/16.01.2017 г. на министъра на туризма. Конкретните пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, уточнени с молба от 17.04.2018 г. се отнасят до противоречието с материалния закон, нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилна преценката за законосъобразност на проведената тръжна процедура и на основанията за отстраняване на дружеството - жалбоподател. Поддържа, че при провеждането на търга е допуснато нарушение на чл. 52, ал. 2 ППЗДС като на участниците не е осигурена възможност да присъстват при отваряне на ценовите предложения. Твърди, че не е изпълнено и изискването на чл. 53, ал. 2 ППЗДС - ценовите предложения да са подписани от поне трима членове на комисията. Неправилно е тълкувано и приложено изискването за представяне на свидетелство за съдимост. Излага подробни съображения за противоречие на решението с чл. 147, ал. 1 ТЗ относно органите, за които е приложимо изискването по т. 9.14.3 от тръжната документация. Искането е за отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт. Ответникът - Министър на туризма, чрез процесуалния си представител З. Кондакова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Претендира разноски. Ответникът - "Общински плажове Несебър" ЕООД не е изразил становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Сънсет Бийч ЕООД и Ауто Фактор ЕООД също не са изразили становище по жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу тази част от решението, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането й съдът съобрази следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е била заповед № Т-РД-16-17/16.01.2017 г. на министъра на туризма, с която Ауто фактор ЕООД е определен за спечелил проведения на 16.01.2017 г. търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж [наименование], община [община], област с обща площ в размер на 307 902 кв. м. С първоинстанционното решение в обжалваната част, тричленният състав е отхвърлил жалбата на Топаз трейд ЕООД като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и в съответствие с целта на закона. Възраженията на жалбоподателя, които се поддържат и в касационната жалба за нарушение на процедурата по провеждане на търга - чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ППЗДДС ал. 2, са отхвърлени. По доводите за незаконосъобразност на основанията за отстраняване на дружеството от участие в търга, съдът е приел за основателно възражението, че удостоверението за сключен граждански брак е годно доказателство съгласно чл. 53, т. 3 ЗГР за промяната във фамилното име на управителя Я. С. на Я. П. Приел е за незаконосъобразно приетото от тръжната комисия, че участникът не е удостоверил идентичност на имената на управителя на дружеството. Другото основание за отстраняване на участника по чл. 9.14.3 от тръжната документация, поради непредставяне на свидетелство за съдимост на едноличния собственик на капитала на Топаз трейд ЕООД, съдът е приел за законосъобразно. Аргументирал се е с нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ, към която препращат условията на търга и която изрично предвижда, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Според съда обстоятелството, че собственикът на капитала се е възползвал от възможността да определи с договор за възлагане на управлението нарочен управител, не е основание да се приеме, че с факта на делегирането на управителни и представителни функции по отношение на дружеството, чийто капитал притежава, е лишил себе си от тези функции. На това основание по жалбата на Топаз трейд ЕООД е обоснован краен извод, че констатираното от тръжната комисия обстоятелство е валидно осъществено, поради което този участник законосъобразно е отстранен от процедурата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При преценката за допустимост на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази, че въпреки сключения концесионен договор за морски плаж [наименование], правният интерес от оспорването не е отпаднал за жалбоподателя, който е участвал в проведения търг и е пряко и непосредствено засегнат от законосъобразността на оспорения административен акт. Основателно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон - чл. 147, ал. 1 ТЗ. Страните по делото не спорят по фактите и същите са установени от първоинстанционния съд в съответствие с доказателства по делото. Няма спор, че Топаз Трейд ЕООД е подало заявление за участие в търг с тайно наддаване за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж [наименование], община [община], област с обща площ в размер на 307 902 кв. м., приключил с издаването на оспорената заповед. Видно от мотивите на заповедта и т. 6 от протокола от 16.01.2017 г. на тръжната комисия, дружеството не е допуснато до участие в търга на две основания: по т. 6. 1 - липса на удостоверение за идентичност на имената на лицето, подписало документите за участие в търга - Я. П. и лицето Я. С., вписана в търговския регистър като управител на Топаз трейд ЕООД. Приложеното към документите удостоверение за сключен граждански брак, в което е отразена промяна във фамилията на управителя, не е взето предвид, тъй като според помощния орган не е документ, удостоверяващ идентичност на имена и по т. 6. 2 - непредставяне на свидетелство за съдимост на едноличния собственик на капитала Р. С., който е различен от управителя. Според изложените мотиви липсата на този документ не дава възможност на тръжната комисия да прецени наличие или липса на обстоятелствата по т. 9.14.3, т. 3 от тръжната документация. Посочено е, че кандидатът не е изпълнил това допълнително условие на тръжната документация, а именно: когато участникът е юридическо лице, изискванията по т. 9.14.3 се прилагат както следва: при еднолично дружество с ограничена отговорност - за лицата по чл. 147, ал. 1 ТЗ. В настоящото касационно производство спорът е относно второто основание за отстраняване, тъй като възраженията за доказана идентичност на имената на управителя Я. П. са уважени в първоинстанционното решение. Нормата на чл. 147, ал. 1 ТЗ урежда управлението и представителството на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ - от едноличния собственик на капитала лично или чрез определен от него управител. По силата на чл. 119, ал. 2 ТЗ управлението и начина на представителство се вписват в търговския регистър. В процесния случай не е спорно и това се установява и от вписванията в търговския регистър, че Топаз трейд ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност с управител Я. С. /П. / и едноличен собственик на капитала Р. С. Неправилно и в противоречие с чл. 147, ал. 1 ТЗ в обжалваното решение е прието, че в случаите когато ЕООД се управлява и представлява от управител, назначен от едноличния собственик на капитала, последният не губи функциите си по управление и представителство на дружеството. В цитираната норма са уредени две хипотези на управление и представителство на ЕООД при условията на алтернативност: по правило от едноличния собственик на капитала или от трето лице, определено от него за управител. Във втората хипотеза собственикът на капитала упражнява правомощията на общото събрание на ООД съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ, но не управлява и не представлява дружеството. В случая се касае за управление и представителство на търговско дружество, уредено в закона и не става въпрос за делегация на правомощия, както е приел съда, при която делегиращият запазва възможността сам да упражнява делегираните функции. Делегацията на правомощия по принцип се отнася до дейността на административните органи и е свързана с необходимостта от непрекъснато осъществяване на административната дейност. Неправилното тълкуване на чл. 147, ал. 1 ТЗ е довело до неправилни изводи за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно т. 9.14.3 от тръжната документация участниците в търга се отстраняват, когато са осъждани с влязла в сила присъда за тежки умишлени престъпления от общ характер, освен ако са реабилитирани. В т. 3 на т. 9.14.3 от тръжната документация изрично е предвидено, че когато участникът е еднолично дружество с ограничена отговорност - изискванията се прилагат за лицата по чл. 147, ал. 1 ТЗ т. е. за лицата, които осъществяват управлението и представителството на дружеството. За спазването на това условие е достатъчно да се представи свидетелството за съдимост на управителя, не и на едноличния собственик на капитала. /В този смисъл решение № 9015/11.07.2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, по адм. дело 0 3019/2017 г. /. Непредставянето на свидетелство за съдимост на едноличния собственик на капитала в Топаз трейд ЕООД - Р. С., по никакъв начин не засяга преценката на тръжната комисия за наличие или липса на обстоятелствата за отстраняване на този участник в търга по т. 9.14.3 във връзка с т. 3 от тръжната документация. При липсата на основания за отстраняване на този участник, оспорената заповед на министъра на туризма, се явява незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 АПК. Изложеното обосновава извод за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението в обжалваната част. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество като се отмени оспорения административен акт. Касаторът не е претендирал разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да му се присъждат, въпреки изхода от спора. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,