Решение № 5107 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 457/2013 г.

Решение № 5107 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 457/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Гергана Кънчева Парпарова, чрез процесуалния й представител - адвокат Евгения Иванова Йовчева против решение № 2315 от 25.10.2012 г. по адм. дело № 2017/2012 г. на Административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания № 4995 от 07.02.2011 г., издадено от административен директор на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие". Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът е изследвал основанията за недопустимост на заявените за подпомагане площи, а разплащателната агенция е извършила необходимите проверки за допустимост. Доводите за липса на компетентност на издателя на уведомителното писмо са неоснователни, съобразно чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие". Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба от Гергана Кънчева Парпарова против отказ, обективиран в уведомително писмо № 4995 от 07.02.2011 г., издадено от административен директор на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" да изплати субсидия по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 102692.07 лева и по схемата за национални доплащания на площ /НДП/, сума в размер на 41591.03 лева за кампанията през 2009 г. и са наложени санкции по СЕПП за бъдещ период в размер на 35133.03 лева. Възразила е, че писмото е издадено при допуснати нарушения на административните правила, тъй като липсват фактически основания за издаването му, както и че не е информирана за започналото административно производство и е нарушено правото й на защита. Позовала се е и на противоречие с материалния закон, като прави искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза и за изслушване на свидетели. В представените впоследствие писмени бележки, твърди че оспорения акт е издаден при липса на материална компетентност на административния орган. Твърди също, че представеният контролен лист от извършената проверка не представлява официален документ, защото липсват доказателства за компетентността на лицата, извършили проверката. От приложената административна преписка е установено, че жалбоподателката е подала на 15.05.2009 г. заявление за подпомагане за кампания 2009 г. по две схеми: СЕПП и НДП. Приложила е и таблица на използваните парцели за 2009 г. Претендирала е субсидиране в размер на 102692.07 лева по първата схема и 41591.03 лева по втората. Административният орган е извършил проверки по документи и е установил двойно заявени площи в размер на 13.73 ха. След като е уведомена за застъпванията, жалбоподателката се е отказала изцяло от двойно заявените площи, поради което те са изключени от заявените за подпомагане и са третирани като наддекларирани площи. В съответствие с чл. 32 от Регламент 796/2004 г. е била извършена проверка на място, чрез методите на дистанционен контрол, въз основа на която е бил съставен контролен лист. Експерт от ДФ "Земеделие" е извършил и проверка с визуален контакт с част от имотите, както и замерване с уред /GPS/. Установени са имоти с площ от 216.48 ха, като недопустими за подпомагане по СЕПП, което представлява 52% разлика между недопустимата и установената площ. По втората схема са установени несъответствия общо в размер на 159.92 ха или несъответствие от 40.9%. За недопустимите площи е отказано изцяло финансовото подпомагане по двете мерки, a по СЕПП е наложена и санкция за бъдещ период в размер на 35133.03 лева, тъй като процентното съотношение е над 50% и попада в хипотезата на чл. 51 от Регламент 796/2004 г. При тези данни по делото, съдът е приел за установено, че административният орган е извършил всички задължителни административни проверки в Интегрираната система за административен контрол /ИСАК/. Въз основа на тях е направил обоснован извод за наличие на площи в описаните БЗС, неподлежащи на подпомагане. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на процесното писмо. Приел е, че съгласно чл. 11 от тогава действащия Устройствен правилник на ДФ "Земеделие" е предвидена възможност изпълнителният директор да може да делегира част от правомощията си за вземане на решения на заместник изпълнителните директори и административните директори на областните дирекции на фонда само след предварително решение на управителния съвет. Отбелязал е, че по делото е представен протокол № 5 от заседанието на управителния съвет на фонда от 20.05.2010 г., където в точка 3 е дадена такава възможност за делегиране на права от изпълнителния директор. Въз основа това съдът е приел, че издателят на уведомителното писмо е разполагал с материална компетентност. Първоинстанционният съд е преценил, че не следва да кредитира свидетелските показания, дадени от бащата на жалбоподателката, тъй като са дадени от лице, заинтересовано от изхода на правния спор - чл. 172 от ГПК и по същество необорващи констатациите от контролния лист от извършените проверки. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на уведомителното писмо и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е неправилно. В касационната жалба се твърди отново, че уведомителното писмо е издадено от некомпетентен орган и като такова е нищожно. Възражението е неоснователно. Съдът е съобразил правилно, че съгласно чл. 19, ал. 1, т. 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" (в относимата редакция), управителният съвет на фонда с решение по протокол № 5 от 20.05.2010 г. е предоставил възможност на изпълнителния директор да делегира на административните директори на областните дирекции на фонда, в чийто ресор е Отдел "Директни плащания на площ", подписването на уведомителните писма по схемите и мерките за директни плащания, включително и уведомителните писма за одобрените и неодобрените за участие площи, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, както и да взема решения по подадени заявления по схеми и мерки за директни плащания. Със Заповед № 01-РД/1413 от 02.06.2010 г. изпълнителният директор на ДФЗ се е възползвал от предоставеното право и е делегирал на директорите на областни дирекции правомощието да подписват уведомителните писма, каквото е и процесното. При тези фактически установявания обосновано е прието, че административният акт е издаден от компетентен административен орган. Втората група касационни доводи повтарят възраженията, направени и пред първоинстанционния съд, че уведомителното писмо не е мотивирано, тъй като не ставало ясно какви са правните основания за издаването му. Доводите са неоснователни. Уведомителното писмо съставлява властническо волеизявление на компетентен административен орган и има всички характеристики на индивидуален административен акт. Същото е в обем от пет страници, като претенцията по всяка една от двете оспорени схеми за подпомагане е разгледана и анализирана поотделно. Съставена е таблица с отразяване на мерките, по отношение на които е констатирана разлика между декларираната от заявителката площ и установената такава при извършените проверки. Посочена е, както установената площ на парцела, така и недопустимата за подпомагане площ от него, като е определена и санкцията за бъдещия период. Съдържанието на административния акт ясно показва единството между мотивна и разпоредителна част и отговаря на изискванията към съдържанието и формата на индивидуалните административни актове. Третата група доводи в касационната жалба сочат на допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на каквото и да било обсъждане на който и да било от доводите на жалбоподателката за нередности при извършване на проверката и изготвянето на контролния доклад от нея. Доводите са основателни. Видно от приложената административна преписка, общото заявление за подпомагане е попаднало в частта от пет процента заявления, подлежащи на проверка на място по чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП. Извършени са дистанционни проверки, както и визуални такива. Резултатите са обективирани в контролен доклад, приложен по преписката. Той е подписан от жалбоподателката на 19.12.2009 г. На 6.01.2010 г. те е подала възражения срещу констатациите в него с искане за провеждане на контролна проверка. Те са инкорпорирани в жалба до държавния фонд, отдел "Технически инспекторат", сектор "Контролни проверки" вх. № 02-65-00/103/ от 6.01.2010 г. По тази жалба липсват каквито и да било данни за взето отношение. Поради това на 19.04.2010 г., земеделската производителка е подала самостоятелна жалба до министъра на земеделието и храните. Тя е относно констатации от извършена проверка на място от страна на Регионалния технически инспекторат. С отговор от 26.08.2011 г. е уведомена за извършена допълнителна проверка в информационната система, при което са потвърдени констатациите от проверката на място. В писмото се сочи още, че за тези обстоятелства Гергана Парпарова е била уведомена с писмо изх. № 02-6500/103 от 25.01.2010 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Писмото обаче не е приложено по делото - нито по първоначалното образуваното пред АССГ, нито пред административното дело пред Пловдивския административен съд. Приложени са доказателства за разменена кореспонденция, но те касаят следващата кампания за подпомагане през 2010 г., която не е предмет на производството. Още на първото редовно проведено съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателката е оспорил съдържанието на контролния доклад за извършената проверка на място в няколко насоки: първото е, че заповедта за възлагане на проверката е от 10.08.2009 г., а проверката е започната на 18.07.2009 г. Второто е, че определеният експерт не е подписал листа. Третото е и за липса на извършено измерване с GPS. С протоколно определение от 17.11.2011 г., съдът е открил производство по оспорване на контролния лист за проверка на място й е указал, че доказателствената тежест лежи върху нея. За целта жалбоподателката е представила ревизионен акт от 19.04.2011 г., издаден от НАП. С него е искала да докаже обработка на земята с калкулираните във ведомостите разходи за семена и материали. Поискала е разпит на доведения свидетел, който е разпитан от съда. Процесуалният й представител изрично е заявил в съдебното заседание на 28.08.2012 г., че не поддържа искането за допускане на експертиза и съдът, след приключване на съдебните прения е обявил делото за решаване. При постановяване на решението той не е обсъдил нито едно от възраженията на жалбоподателката и се е задоволил с едно изречение да посочи, че контролният лист съставлява официален документ, съставен от длъжностни лица при изпълнение на техните функции, поради което следва да се зачете доказателствената му сила, необорена от показанията на разпитания свидетел. Ако съдът бе анализирал доводите на жалбоподателката, изводите му за доказателствената сила на контролния лист биха били съвсем различни. Една от предпоставките един документ да се счита официален, е да е издаден от длъжностно лице при изпълнение на функциите му. В случая са основателни възраженията на жалбоподателката, че контролният лист, имащ качеството на контролен доклад, е издаден и подписан от експерт, който не е определен да извърши проверката. В контролния доклад за проверка на място на л. 104 от адм. дело № 5915/2011 г. на АССГ, по което е приложена административната преписка, като експерт от регионалния технически инспекторат в Пловдив е вписана Таня Ганева Доганджиева. Тя е извършила проверката и се е подписала на всеки един от 31 листа. Експертът Николай Йовчев Иванов е отбелязан в доклада, като извършващ визуална проверка на парцели 58089-75-4; 23385-135-3; 23385-142-2; 23385-179-2; 23385-148-1; 23385-82-6; 23385-194-2; 23385-7-3; 23385-172-4; 23385-154-2; 23385-195-2 и 23385-199-4; В самия контролен доклад са отразени като начална дата на проверката - 16.07.2009 г. и като крайна дата - 19.08.2009 г. В същото време по преписката е приложена заповед от 10.08.2009 г. за проверка на място на заявлението, подадено от Гергана Парпарова, като е наредено проверката да се извърши от Николай Йовчев Иванов с начална дата - 15.07.2009 г. и крайна дата 17.08.2009 г. Определена е крайна дата за предаване на контролния лист - 18.08.2009 г. С това писмено доказателство се установява, че проверката е назначена двадесет и четири дни след действителното й стартиране и е извършена от експерт, който е различен от назначения. Отделно от това, голямата част от снимките, приложени от л. 27 до л. 34 вкл. от адм. дело пред Пловдивския административен съд носят дата - 19.08.2009 г. - т. е. след крайната дата за предаване на доклада. Ако административният съд бе анализирал в съвкупност всички тези писмени доказателства, вероятно би стигнал до друг извод за доказателствената тежест на контролния доклад и съответно за разпределението на доказателствената тежест между страните във връзка с откритото производство по оспорването му. Доколкото контролната проверка е извършвана през лятото на 2009 г., то тя се регулира от правилата на Регламент 796/2004 годна на ЕК. Нормата на чл. 48 от него определя, че всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, съставен от компетентния контролен орган. Прилагайки разпоредбата, съдът намира, че задължение на административния орган е да установи компетентността на експертката, изготвила основния контролен доклад. Допуснатото от съда нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест е довело до постановяване на решение при неизяснени фактически обстоятелства. В административния процес изясняването им може да стане и служебно от съда чрез назначаване на експертиза по силата на чл. 171, ал. 2, предложение второ от АПК. В разпоредбата на т. 6.28 от Правилника на отдел "Директни плащания на площ" към ДФЗ - Разплащателна агенция е вписан етап 28. Той предвижда данните от отдел Технически инспекторат при извършената контролна проверка да се съхраняват в електронен вид. А това позволява проверката им от независим експерт. Допуснатите от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Тогава ще се реши въпросът с разноските в настоящото производство - чл. 226, ал. 3 от АПК Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение