Решение № 973 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2016 г.

Решение № 973 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1437/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 1746 от 19.11.2015 г. по адм. дело № 717/2015 г. по описа на Административния съд-Б. в частта, с което е била осъдена да заплати на А. Н. Т. обезщетение в размер на 9 000 лева за неимуществени вреди, понесени в резултат на противоправно бездействие на служители на дирекцията, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, за периода 15.04.2010 г. - 15.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 15.04.2015 г., както и в частта за присъдените в полза на А. Т. разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила (неточно квалифицирано като необоснованост) и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част и в частта за присъдените разноски. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението се обжалва и от А. Н. Т. в частта, в която, в която са отхвърлени предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 20 000 лева, в частта за отхвърляне на иска в размер на 10 097, 76 лева за заплащане на изтеклата лихва за забава за периода 15.04.2010 г. - 15.04.2015 г., както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да се уважат изцяло и се присъдят направените разноски Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на А. Н. Т. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която са били предявени иск за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца по време на престоя му в З.-Б. и иск за присъждане на изтеклата лихва върху главницата мораторна лихва в размер на 10 097,76 лева за периода 15.04.2010 г. - 15.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Като основание за търсеното обезщетение за вреди са били посочени лошите битови условия в затвора: пренаселени и тесни килии, липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приел, че по време на исковия период ищецът бил настанен в помещения в затвора, както следва: помещение с размери: 29,54 кв м, предназначено за 12 - 17 души; помещение от 21,42 кв м, предназначено за 10 - 16 души; помещение от 6,04 кв м, предназначено за максимум двама души; помещение от 18,98 кв м, предназначено за 10 - 15 души, помещение от 26,73 кв м, предназначено за 10 - 12 души. Изведено е заключение, че площта на помещенията не съответства на стандартните изисквания за необходимата площ за едно лице. В решението съдът е посочил още, че килиите, в които е бил настанен А. Н. Т., не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Тези неблагоприятни условия представлявали израз на унизително и недостойно отношение към лишените от свобода и пораждали заплаха за тяхното здраве. Административният съд се позовал на доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, касаещи посещения в България на делегация на КПИ, проведени в периодите от 04.05.2012 г. до 10.05.2012 г. и от 24.03.2014 г. до 03.05.2014 г. В докладите се правела констатация, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна система. В З.-Б. жилищната площ на един затворник често била под един квадратен метър и не всеки затворник имал легло. В доклада се съдържала и констатацията, че през нощта затворниците нямат достъп до санитарните помещения и за тази цел използват кофи в килиите. Направено било заключение, че материалните условия в Бургаския затвор са напълно неприемливи и следва да се считат за нечовешки и унизителни. От правна страна съдът приел, че разпоредбите на чл. 3, чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията предвиждат задължения на отговорните длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряването на нормална жизнена среда в местата за лишаване от свобода. В случая имало незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностните лица за създаването на условия, които да съхранят физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Първоинстанционният съд посочил, че според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на Обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведен в Женева в 1955 г., утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямали задължителен характер, но спазването им било критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите, всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено, помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на санитарните изисквания. Особено внимание следвало да се обръща на минималната площ на помещенията, тяхното осветление, отопление и проветряване. Санитарните възли трябвало да са достатъчни, за да може всяко лице да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, в условията на чистота и пристойност. Административният съд направил извод, че установените по делото неблагоприятни за ищеца битови условия му причинили твърдените неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство и това само по себе си представлявало унизително третиране. Съдът посочил, че макар да не е било проведено нарочно доказване на емоционалните възприятия на ищеца, условията при които А. Т. е изтърпявал наказанието си, били такива, че всяко лице би се почувствало унижено. Като взел предвид естеството и степента на претърпените вредни последици, продължителността на пребиваването на ищеца в посочените условия, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за исковия период в размер на 9 000 лева ведно със законната лихва, считано от 15.04.2015 г. - датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 20 000 лева ведно със законната лихва, съдът отхвърлил иска като неоснователен. Административният съд отхвърлил и предявения иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 10 097,76 лева, считано от 15.04.2010 г. до 15.04.2015 г., като се позовал на точка 4 от Тълкувателно решение № 3 ОТ 22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд. Касационната инстанция намира, че решението е неправилно в частта, в която искът за вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините е бил уважен за сумата над 1000 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 9 000 лева. Съдът не е преценил адекватно доказателствата по делото, поради което е направил неточни фактически и правни изводи. В решението е направил констатации относно помещенията, в които ищецът е пребивавал, ползвайки данни, посочени в писмо на ответника. Същевременно не е отчел липсата на доказателства за това какъв е бил броя на лишените от свобода, които са обитавали тези помещения заедно с ищеца, което компрометира направения извод, че А. Т. изтърпявал наказание при липса на минимална жилищна площ. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че разпитаният по делото свидетел И. установява наличието на недостатъчно жилищна площ и на санитарен възел в помещението, което е обитавал заедно с ищеца, за период от две години. Ищецът не е ангажирал други доказателства, а дори и не е направил твърдения в кои помещения в З.-Б. е изтърпявал наказанието си, какъв е бил броят на лицата, обитаващи едно и също помещение с него за времето преди 2013 г., и какво е било оборудването на тези помещения. Исковата молба съдържа обобщени, декларативни изявления относно лошите условия в З.-Б. въобще, без да е направена каквото и да е индивидуализация на исковите претенции на ищеца с посочване на конкретните обстоятелства, които характеризират случая. Поради това за периода, за което не са били ангажирани доказателства, съдът е следвало да отхвърли исковата претенция като недоказана. Не са ангажирани доказателства и за това, че ищецът е изпитал притеснения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Съдът е възприел минималния оценъчен стандарт, според който всяко лице би изпитало негативни преживявания от лошите условия в затвора. При положение, че в исковата молба ищецът не е посочил какви вреди е понесъл и не е доказал отражението на тези условия върху неговата психика, претенцията за обезщетение следва да се уважи в минимален размер. Поради това решението в обжалваната част следва да се отмени за разликата над сумата 1000 лева до присъдения размер от 9 000 лева ведно със законната лихва и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск за тази част да се отхвърли. Решението е правилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 10 097,76 лева, считано от 15.04.2010 г. до 15.04.2015 г. Според точка 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. гр. дело № 3/2004 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд изискуемостта на обезщетението за вреди, настъпили от бездействие на администрацията, възниква от момента, в който бездействието е установено и е признато за незаконно от съда. Административният съд е приложил материалния закон съобразно това тълкуване, което е задължително за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт). С оглед отхвърлената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1000 до 9000 лева присъдените от първоинстанционния съд в полза на А. Т. разноски се намаляват от 160 на 16 лева. Касационната инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсулско възнаграждение при частично отхвърляне на исковите претенции. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което и ответната страна има право на разноски, включително при частично отхвърляне на иска. Тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК не определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да се приеме, че дължимото за двете инстанции юрисконсултско възнаграждение възлиза на 150 лева. При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото следва да се присъдят по компенсация. Поради това решението в частта за присъдените на А. Т. разноски следва да се отмени и в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да се присъдят разноски по компенсация в размер на 134 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд