Решение № 3340 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2013 г.

Решение № 3340 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9367/2013 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/-Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 1205 от 28.05.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 966/2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161104882/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 222/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/ - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "ОДОП"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът е придал превратно значение на заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и неправилно е преценил свидетелските показания. При липса на доказателства за реално предаване и приемане на стоките, съдът е направил извод за осъществени облагаеми доставки. Съставените документи не съдържат подписи на страните. Стоковите разписки и експедиционните бележки не доказват предаване и приемане на стоката. Липсата на реални доставки се потвърждава и от данните и доказателствата, събрани при извършените ревизии на прекия доставчик, както и на неговите доставчици. Претендира се отмяна на решението изцяло, включително и в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Хранителна търговия" ЕООД, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Хранителна търговия" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Васил Левски" № 4, ет. 8, ап. 22 /съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул. "М. М. Кусев" № 38, партер/ оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Йорданова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161104882/12.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 222/27.02.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество - "Хранителна търговия" ООД - Стара Загора е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 39 378.60 лв., определено е задължение за ДДС в посочения размер и лихви за забава - 13 224.89 лв. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС с мотиви за липса на реални доставки на захар и олио по 9 фактури, издадени от "Зар Им Екс" ООД в данъчните периоди м. май и м. юни 2007 г., м. февруари, м. май и м. ноември 2008 г. Първоинстанционният съд е отменил РА. Приел е, че незаконосъобразно в РА отказът на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставките е обосновано с липсата на доказателства за произхода на стоката и доказателства за транспорт. Установено е в хода на ревизията от представените договори за наем, че търговската дейност на прекия доставчик и на жалбоподателя се осъществяват в складове, намиращи се в базата на "Интертед" - Стара Загора, поради което е безпредметно да бъдат търсени и изисквани доказателства за транспорт. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява заприходяването на стоката при прекия доставчик и нейното изписване при осъществяването на доставките към жалбоподтеля, заприходяването на стоката при жалбоподателя и реализацията й чрез последващи облагаеми доставки. Ревизираният субект не може да бъде държан отговорен за това, че неговият пряк доставчик или предходните доставчици на прекия не са представили поисканите им доказателства за произход на стоката и транспорт. В тази връзка съдът се е позовал на решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 1188.33 лв. по фактура № 437/30.05.07 г. и фактура № 489/18.06.07 г. за 5 000 кг. захар. При извършената насрещна проверка на прекия доставчик е посочен предходен доставчик "Логин" ЕООД по фактура № 96/16.05.07 г. за 22, т. захар. От негова страна към фактурата, издадена на жалбоподателя, е представена експедиционна бележка, в която като получател е вписан жалбоподателя. Счетоводно при доставчика е отразено изписването на стоката, плащането, отчитането на приходи от продажбата, начислен ДДС. При жалбоподателя получаването на стоката се удостоверява със складова разписка, подписана от издател М. Дончева. За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по посочените две фактури органът по приходите е приел, че по отношение на предходния доставчик "Логин" ЕООД не се установява да е разполагал със стоката, липсват и доказателства за транспортирането й до склада на "Зар Им Екс" ООД. Присъединени са РА на "Зар Им Екс" ООД и "Логин" ЕООД. С РА на "Зар Им Екс" ООД не е призната реалността на доставката от "Логин" ЕООД. При ревизията на "Логин" ЕООД от негова страна не са представени каквито и да било документи. Не се установяват предходни доставчици, а посочените двама в дневниците за покупките, не са издавали фактури на това дружество. Според дадените обяснения от управителя и представляващ "Зар Им Екс" ООД в хода на ревизията на това дружество, захарта, получена от "Логин" ЕООД, е реализирана на "Аякс АЛ" - Сливница, "Емона 02" - Добрич и е транспортирана от "Логин" ЕООД. "МСМ Трейдинг" - Стара Загора, "Кентавър" ООД и Малешко Малешков са осъществили сами транспорта на стоката. Транспортът до "Аскент шоп" и "Хранителна търговия" е осъществен от "Зар Им Екс" ООД. Дори и да се приеме, че тъй като доставчикът "Зар Им Екс" ООД и получателят "Хранителна търговия" ООД осъществяват търговската си дейност в складове, находящи се на едно и също място в базата на "Интертед" - Стара Загора, то за да се приеме, че същата е предадена и приета именно в тези складове, следва от доказателствата по делото да се доказва получаването на тази стока от доставчика "Зар Им Екс" ООД в посочената складова база. Самият той е дал писмени обяснения, че е транспортирал стоката, но доказателства в тази връзка по делото не са представени. Липсват не само доказателства за транспортирането на стоката до Стара Загора /независимо дали от "Логин" ЕООД, "Зар Им Екс" ООД, "Хранителна търговия" ООД или друго лице/, но и документи за предаване и приемане на стоката, както от "Зар Им Екс" ООД като получател, така и между това дружество и жалбоподателя. Вярно е, че жалбоподателят е представил в хода на ревизионното си производство справка за стоковия поток, но последващата реализация именно на получените по процесните две фактури количества захар не е установена от вещото лице по назначената ССЕ. Документи, установяващи натоварването на стоката в склада на жалбоподателя и доставянето й /предаване и приемане/ на негови клиенти, от които да може да се направи обоснован извод за това, че тази стока му е била доставена и е била налична в неговия склад, също не се представени. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 803.33 лв. по фактура № 2011/10.11.08 г. за 22 000 кг. захар. Соченият от доставчика предходен доставчик е "Унитра" ООД по фактура № 117/06.11.08 г. Според обясненията на жалбоподателя, стоката е транспортирана директно до неговия клиент - ЕТ "Ивел - Верка Атанасова" в Благоевград. Според дадените обяснения от управителя на "Унитра" ООД /папка № 7, л. 2180/, фирмата осъществява търговско-посредническа дейност и не разполага със складово помещение. Представени са договори за доставка на захар, сключени между "Унитра" ООД и "Зар Им Екс" ООД, както и между "Моника 2003" ЕООД и "Унитра" ООД, а също така и тристранен договор, сключен между "Моника 2003" ЕООД, "Унитра" ООД и транспортна фирма "Тирас 2003" ЕООД - Пловдив. Представена е фактура № 548/06.11.08 г., издадена от "Моника 2003" ЕООД - София на "Унитра" ООД - Пловдив за 22 000 кг. захар с включени транспортни разходи и приемо-предавателен протокол от 06.11.08 г., подписан от представители на двете дружества без да е посочено място на предаване и приемане на стоката. Представен е приемо-предавателен протокол към фактура № 117/06.11.08 г., подписан от представители на "Унитра" ООД и "Зар Им Екс" ООД, отново без посочване на мястото на предаване на стоката. Наличие на стоката при доставчика "Моника 2003" ЕООД не е доказано, липсват данни и доказателства за натоварване на стоката и превозването й от "Тирас 2003" ЕООД до ЕТ "Ивел - Верка Атанасова" в Благоевград. Липсват и издадени фактури за транспортна услуга от "Тирас 2003" ЕООД на "Моника 2003" ЕООД. Според коментираните по-горе обяснения на управителя на "Унитра" ООД, стоката е транспортирана чрез "Тирас 2003" ЕООД от "Моника 2003" ЕООД до склада на "Зар Им Екс" ООД. Друго несъответствие е налице във връзка с обясненията на управителя на "Зар Им Екс" ООД, според което стоката по фактурата от "Унитра" ООД - № 117/06.11.08 г. е продадена на друго дружество - "Аякс АЛ" - Сливница. От страна на жалбоподателя е представен приемо-предавателен проткол от 10.11.08 г., подписан от представителите на "Хранителна търговия" ООД и ЕТ "Ивел-Верка Атанасова" за предаване на 22, т. захар по фактура № 200031/07.11.08 г. в гр. Благоевград, сертификат за качество № 201 от 14.12.06 г., издаден от "Българска захар 2002" ООД - гр. Долна Митрополия за 24 000 кг. захар, партида 3141206 със срок на годност 2 години, изпратена на " Никдоналд 95" ООД - Пловдив с вписани превозни средства. Връзката между стоката, получена от " Никдоналд 95" ООД през декември 2006 г., и предаването на същата на ЕТ "Ивел-Верка Атанасова" в гр. Благоевград не се доказва от така представените писмени доказателства. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 33 386.94 лв. по шест фактури за доставка на олио. По две от тях - № 1313/21.02.08 г. и № 1332/25.02.08 г. се твърди предаване на стоката - соево олио директно на клиента на "Хранителна търговия" ООД - "Брама" ООД в гр. Габрово. Всъщност, според констатациите в РД /л. 25/, посочените фактури имат за предмет авансови плащания, а за самата доставка на 46 880 кг. соево олио е издадена фактура № 1362/29.02.08 г. и КИ към нея. Предходен доставчик на "Зар Им Екс" ООД е "Груп Дабъл Ю" ЕООД по фактура № 163/22.02.08 г. за 23.120, т. соево олио и фактура № 157/25.02.08 г. за 23.760, т. сово олио. "Груп Дабъл Ю" ЕООД представя: 1. фактура № 80034/26.02.08 г., издадена от VIDND JSC, София България, клон на Букурещ, Румъния с получател "Груп Дабъл Ю" ЕООД, в която е посочено, че стоката 23.120, т. соево олио, произведено в Румъния, следва да бъде доставена в Габрово с автомобили СТ3035АВ/СТ2779ЕХ. 2. фактура № 80029 от 22.02.08 г. издадена от VIDND JSC, София България, клон на Букурещ, Румъния с получател "Груп Дабъл Ю" ЕООД, в която е посочено, че стоката 23.760, т. соево олио, произведено в Румъния, следва да бъде доставена в Габрово с автомобили СТ3035АВ/СТ2779ЕХ. От страна на "Хранителна търговия" ООД са издадени на "Брама" ООД - Габрово фактури за доставка на соево олио. Доставянето на соевото олио директно от софийския клон на румънското дружество на "Брама" ООД, което дружество разполага с маслобойна, находяща се на ул. "Индустриална" № 41, съответства на дадените обяснения както от "Зар Им Екс" ООД, така и от дружеството - жалбоподател. Установените факти намират потвърждение и в заключението на вещото лице по назначената ССЕ. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5 806.29 лв. по фактура № 1325/25.02.08 г. с предмет на доставката 11 574 л. рафинирано олио в бутилки и по фактура № 1349/27.02.08 г. в размер на 301.20 лв. с предмет на доставката 720 бр. бутилки олио от по 1 л. От страна на доставчика е представена фактура № 157/25.02.08 г., издадена му от "Груп Дабъл Ю" ЕООД, за доставка на 23 148 л. олио в бутилки от по 1 л. в кашони по 12 броя. "Груп Дабъл Ю" ЕООД доказва придобиването на слънчогледово олио с произход от Египет в картонени кутии, всяка съдържаща 12 бутилки, по три инвойси - № 001/08, 002/08 и 003/08, всичките с дата 22.02.08 г., издадени от BITZILIS E. SAVVAS Thessaloniki, Greece, всяка от които е за доставка на 1 929 картонени кутии. В тях е посочено условието на доставката е FOB Thessaloniki с вписани номера на транспортните средства, по отношение на които от представените доказателства се установява, че се ползват от транспортна фирма, притежаваща лиценз за международен автомобилен превоз на товари - "О. П. Елос" ЕООД - Дупница. Освен инвойсите, са представени самите фактури, издадени от гръцкото на българското дружество, анализен сертификат № F-190201/СТS 08-0132, издаден от SGS GROUP, Гиза, Египет, както и международни товарителници /ЧМР/ с превозвач "О. П. Елос" ЕООД и получател "Груп Дабъл Ю" ЕООД. Както е констатирано в РД от ревизията на "Зар Им Екс" ООД, в едното от ЧМР е вписано, че стоката е разтоварена в Стара Загора и за получател е положен печат както на "Груп Дабъл Ю" ЕООД, така и на "Зар Им Екс" ООД. Със същата дата като тази на ЧМР и за същия рег. номер товарен автомобил, който е вписан в ЧМР и инвоиса, е представен и пътен лист с маршрут Солун - Стара Загора - Стара Загора - Дупница и товар "олио". Представени са и фактури, издадени от "О. П. Елос" ЕООД на "Груп Дабъл Ю" ЕООД във връзка с извършения международен транспорт. С оглед на изложеното, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, правилно и законосъобразно Пловдивският административен съд е приел, че и по тези фактури, както и по предходните две с предмет доставки на соево олио, е доказано както предаването и приемането на стоката, така и последващата й реализация. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4207.33 лв. по фактура № 1591/27.05.08 г. за 8 920 кг. рафинирано олио и по фактура № 1594/28.05.08 г. в размер на 5032.69 лв. за 10 670 кг. рафинирано олио. Представен е приемо-предавателен протокол с дата 28.05.08 г., подписан от представителите на доставчика и жалбоподателя, според който стоката е предадена и получена в с. Ягода, общ. Мъглиж, където ревизираното дружество разполага с цех за бутилиране на олио. От страна на доставчика е представена фактура № 177/27.05.08 г., издадена му от "Груп Дабъл Ю" ЕООД, за доставка на 19.590, т. рафинирано олио. Представената от "Груп Дабъл Ю" ЕООД фактура № 484/02.04.08 г., издадена от "EUROIL" S. p. A. не може да бъде свързана с процесната доставка, доколкото в нея е вписано, че се доставят отново картонени кутии с олио в разфасовки от по 1 л. Освен това, не се представят международни товарителници, документи за транспорт /пътни листи, фактури/. Не се установя къде и от кого е натоварена стоката, а също и фактът, че е разтоварена в с. Ягода. По отношение на "Груп Дабъл Ю" ЕООД е установено, че не е разполагало със складово помещение, собствен транспорт и работници. Според дадените писмени обяснения от управителя, стоката е транспортирана от негов доставчик до клиент /най-често до склада на "Зар Им Екс" ООД/ или с транспорт на доставчика или с нает транспорт. В случая, не са представени каквито и да било доказателства нито от "Груп Дабъл Ю" ЕООД, нито от на "Зар Им Екс" ООД, нито от "О. П. Елос" ЕООД, нито от ревизираното дружество, установяващи доставчик, от когото е тръгнала стоката, транспорт и предаването й на жалбоподателя в неговата производствена база в с. Ягода, при положение, че твърденията са за това, че стоката не е била получавана и съхранявана от "Груп Дабъл Ю" ЕООД, от "Зар Им Екс" ООД и жалбоподателя в техните складова в гр. Стара Загора, а е била директно доставена в производствената база на жалбоподателя в с. Ягода. В случая не се касае за установяване произход на стоката, а за предаване и приемане при транзитни доставки. С оглед на така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение на Пловдивския административен съд е незаконосъобразно като постановено при неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е отменен РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури, издадени на "Хранителна търговия" ООД от "Зар Им Екс" ООД: фактура № 437/30.05.07 г. и фактура № 489/18.06.07 г. /данъчен кредит в общ размер 1188.33 лв./; фактура № 2011/10.11.08 г. /данъчен кредит в размер на 4 803.33 лв./; фактура № 1591/27.05.08 г. и фактура № 1594/28.05.08 г. /данъчен кредит в общ размер 9 240.02 лв./. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. В останалата част решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора за първоинстанционното производство на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от жалбата му в размер на 1 134.40 лв., а на ответника - юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед материалния интерес в частта от РА, която е потвърдена, съобразно Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 755 лв. По компенсация ответникът ще дължи на жалбоподателя разноски в размер на 379.40 лв. За касационното производство ответникът по касация не заявява претенция за разноски и не представя доказателства за направени такива. На касатора юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт в откритото съдебно заседание и тъй като според разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение до минималното възнаграждение за един адвокат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение